Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За съседите
август, 2010 г.
– Нашият блок е истински кучкарник. Мога да ви говоря за кучета съседи, а не за хора съседи. Ходя с кучегон (ултразвуково устройство за защита от кучета; безопасно за хората; продава се в оръжейните магазини – бел. ред.) в чантата.
– Ние пък доскоро нямахме нито едно куче на отглеждане във входа ни. Но вече имаме – на мен дори ми е интересно да го чувам как лае от време на време. Кефи ме. Променя звуковата картина. Защото входът ни е пълен с тихи пенсионери самотници.
– Не разбирам как е възможно да има толкова много хора, които не знаят какво означава да живееш в апартамент?! Не се съобразяват с това, че под, над и около тях има хора.
– Ти, софиянката, искаш да кажеш, че селяните не знаят какво е да живееш в апартамент?!
– Нещо такова.
– И аз това, което чувам по цял ден и по цяла нощ, са някакви викове, хиления, чалга…
– Когато се увлечеш в скандала, забравяш какво се случва наоколо… Затова според мен от съседските врати се чуват най-силно и най-често кавги.
– Нас пък веднъж ни наводниха.
– Когато бях малка, непрекъснато чувах как скърцат пружините на леглата на съседите над нас. Тогава не знаех защо скърцат… (Смее се.) Чак като пораснах, разбрах.
– А твърдиш, че киното те е научило на нещата от живота.
– При мен дразненията са сезонни – през лятото е тихо в апартамента над мен, а през зимата всяка вечер до късно чувам тракащи токчета по пода и долнопробен женски смях, не – кикот.
– Това е заради парното в София през зимата. Действително много софийски апартаменти остават празни през лятото.
– Те и улиците в София са най-хубави през лятото, защото са празни.
– Чакайте да ви доразкажа за тези с токчетата. Аз започнах да им тропам, за да им покажа, че ги приканвам да спрат. Те обаче в същия ритъм ми отвръщаха с тропане. Много нерви съм стопила с тях, но сега не ги чувам. Една вечер седнах, изпих чаша бяло вино и си казах: „Това са моите съседи, ще живея с тях.“ Успях някак да се убедя в това, че те няма да могат да променят поведението си. Но се наложи аз да променя своето… възприятие. Оттогава не ги чувам. Чувам ги, но някак не им обръщам внимание.
– Дааа. Колко интересно! Всяка от нас има толкова богат паралелен битов живот на ниво съседи, за който не сме и подозирали…
– Това е проблемът на българското строителство. Няма изолация. Нашата къща пък я заградиха с блокове. Това е ужасно. Не искам цял блок да ми гледа в двора.
– Нашите съседи пък искат да си общуват нонстоп с нас. Чудя се как още не са ни предложили да съборим стената, която ни дели, и да си обединим апартаментите. Ние например казваме, че ще си обзавеждаме спалнята, съседите веднага казват: „Елате да видите нашата.“ Дърпат ме, отварят гардероби. Има места в дома, които не бива да са отворени нито за съседи, нито за когото и да било.
– Правилно, домът не е общежитие.
– Това, нашенското, да си хортуваш и живуркаш със съседите е по Елин Пелин. Никъде го няма по света, където никой не ходи никъде без предупреждение и без да получи разрешение.
– Да не бъркаме темата за съседите с тази за гостоприемството.
– Впрочем сетих се за един нахален съсед, който, като ни покани у тях, бърза да уточни кога ще се събираме у нас.
– Предишните добросъседски отношения бяха като по принуда. Просто през соца нямаше къде да си прекараш времето забавно вечер. Нямаше толкова много заведения и възможности за развлечение. Единственият начин за общуване беше със съседите. У нас съседката влизаше, без да звъни, с въпроса: „Какво си готвила, Марийче“? Майка ми е Мария.
– Нашият дом също беше аврамов дом. После се превърна в точно противоположното, което също започва да тежи в един момент.
– Не е лошо да каниш хора в къщата си. Но хора, които ти си избрал да поканиш…
– Понякога ти се чудя как издържаш. Като дойда у вас, все тумба съседи са ти „на гости“.
– Е, вкъщи има територия, която си е само наша, на семейството. Никой никога не се е качвал на втория етаж например. Гостите ги срещам или в хола, или в градината… Не ми пречат.
– Ние продължаваме да говорим за гостоприемството и кого пускаш в дома си, а не за съседите. Съседите са тези, които пускат чалга в полунощ. Те са тези, които непрекъснато ремонтират през уикендите. Те са тези, които ти зяпат през балкона.
– Гадини!
– Съседите са ти пратени абсолютно случайно отнякъде в този живот. За мен е много странно как въобще можеш да завържеш по-здрави връзки с тези хора.
– Така е. Съседите трудно могат да ти станат приятели или партньори, с тях се сближаваш на едно по-повърхностно ниво.
– Когато се нанесох в сегашния си апартамент, реших, че няма да поддържам никакви отношения със съседите, защото блокът е на 12 етажа и точно това предполага – алиенация. Мога дори да не поздравявам хората, които срещам, защото не знам дали са от блока.
– Еее, тъпо е да не поздравяваш. На мен ми става гадно, ако не поздравя или не ме поздравят. Имам един съсед, който, откак го видях по долни гащи, не ме поздравява.
– Е, къде го видя?
– Ами, слизам си аз пеша, но тихомълком… А той, човекът, излязъл да си оправи изтривалката пред вратата по потник и гащи. От онези, жарсените.
– Хората казват: „Съседите са за добро или лошо.“ Но за добро ги използваш, когато са ти приятни като хора. Ти не можеш да общуваш често с някого, без да ти е приятен.
– Чувствам се по-спокойна, като знам, че поне леля Милка, съседката, може да ме спаси, ако нещо се случи.
– Може би хората, които живеят сами, задължително трябва да поддържат добри отношения със съседите. То е нещо като застраховка.
– Има хора, които бъркат съседите с бавачки, автомонтьори или други някакви майстори. Няма кой да ти гледа детето – бегом при съседа. Развали ти се колата – съседът е монтьор. Въпросът е докъде се простира взаимопомощта, която можем да търсим и да си позволяваме.
– Ако за нещо можеш да помолиш друг човек, то не е нужно за всичко да използваш съседите.
– Въпросът е ние самите добри съседи ли сме, при положение че всеки от нас се оплака от своите съседи?
– Не гледам куче в апартамента.
– Не тропам и не се карам с никого.
– Е, как ще се караш, като живееш сама? Това, че не правим нещата, които ни дразнят у съседите, не означава, че и ние не сме грешни пред тях. За нещо си…