В прегръдката на тангото
от Теодора СТАНКОВА
Снимки TangerIN студио
януари, 2011 г.
Движенията са възбуждащи, страстни, сексапилни… Тръпката е, че хем се докосваш до нещо, хем не можеш да го притежаваш. Партньорите в този танц „пулсират“ заедно. Получава се нещо като кодиран флирт.
За аржентинците тангото е начин на живот. За нас все още е любопитство и възторг от страстните движения. Въпреки това танцът се радва на все по-голяма популярност и у нас. Почитателите на тангото се събират в различни столични клубове. И ако попаднете на сбирка на тангероси, ще се пренесете далеч зад океана.
Сбирката се нарича милонга
Тук се спазват същите правила, които важат и в Аржентина. Партньорите канят дамите с намигване или накланяйки глава към дансинга. Жените трябва да са облечени в ефирни рокли, които увеличават ефекта от движенията на дансинга.
По повод международния ден на тангото клуб „Тангерин“ покани у нас ЛУИС МЕНДЕС и ГАБРИЕЛА ГОНСАЛЕС – професионални учители по танго със собствена школа в Буенос Айрес. В продължение на месец софийските тангероси изучаваха техниката и тайните на страстния танц под вещото ръководство на аржентинците.
Габи и Луис се запознават преди 16 години на урок по танго. И оттогава са заедно. И в живота, и на сцената.
Танцът ги събира в семейство
а те превръщат тангото в своя професия. Плановете им за в следващата година са да посетят повече места по света, където тангото е по-непознато и да запалят много хора по ритъма и движенията му. А в личен план – да се сдобият с наследник.
Тангото се смята за
феномен на Буенос Айрес
но през последните години много хора от цял сват обикнаха и припознаха себе си в този танц. Почти във всички европейски столици има танго фестивали и клубове, които се обединяват около аржентинското танго. Някои обичат да слушат музиката, други отиват на милонга, за да танцуват.
„Тангото е едно, като го наблюдаваш отстрани, и съвсем друго, когато танцуваш“– ми обясниха Габи и Луис. Помолих ги да ми разкрият тайните на страстния танц, да обяснят постигането на онази невероятна хармония при сливането с музиката и с партньора.
Има ли то почва у нас
„Това, което на европейците им е трудно да преодолеят, е непосредственият контакт на телата – разказва Луис. – Тангото е усещане, предварително улавяне на емоцията на другия. Ние, латиноамериканците, имаме друга култура – общуваме чрез допир, допускаме физически контакт със събеседника. Винаги се целуваме при среща и при раздяла. А в Европа сте по-сдържани. Затова и тангото е интересно на хората в България. Затова в началото учениците ни тук се чувстват несигурни, трудно им е да се отпуснат – продължава Луис. – Но когато се научат да усещат танца, става наистина забавно.“
И макар че танцът е труден, идеята на Габи и Луис е да кажат на всички:
„Ти го можеш!“
Намират, че българите са много ентусиазирани и имат желание да се научат. И признават: „Ученето започва стъпка по стъпка и никога не спира. Ние също продължаваме да се учим. Все още не знаем всичко и също взимаме уроци. Танцуваме заедно от 16 години, но продължаваме да взимаме уроци по техника. При танго ученето никога не спира.“
Принципът им на преподаване
е максимална естественост. Искат да покажат на всички, че танцът е естествен и просто се случва. Затова и се държат естествено. Не отиват на урок с грим и с добре пригладени прически. Когато преподават, не са облечени като за сцена, а така, както се обличат в ежедневието – с дънки или нещо удобно. Така са по-близо до хората. Те самите обичат да общуват и търсят естествен контакт с учениците си. Харесва им да показват това, което могат. И да предават на другите
собствената си философия на тангото
„Тангото за мен е начин за изразяване – споделя Луис. – То е общуване, близост и разговор с езика на тялото. Аз се наслаждавам на музиката и я чувствам. Когато танцуваме, ние и телом, и духом се пренасяме на друго място – някъде, където ни отвежда музиката. Танца го възприемам и като специфичен разказ, воден от плътната близост на партньорите. Затова танцьорите трябва да свикнат с постоянната близост на телата.
Докосването е задължително
за да бъде танцът разбран и изпълнен добре.Прегръдката е връзката, спойката.Ако единият от партньорите блокира другия на енергийно ниво, нищо няма да се получи“ – уточнява Луис.
За Габи пък танцът повтаря вечната история на света – историята за мъжкото и женското начало, за любовта, която минава през лабиринтите на радостта и тъгата, нежността и страстта. Водещата роля при тангото е на кавалера –
води мъжкото желание
за подчиняване на жената. Мъжът маркира стъпките, като дава определени знаци, които трябва да се разчитат от дамата. Тя от своя страна се подчинява на мъжа, но е свободна в определени моменти да „украсява“ танца с движения.
„Тангото е за двама – ми казва Габи, – които трябва да се обединят в едно цяло, когато танцуват. За да се постигне хармония между двамата, те трябва да мислят и да чувстват заедно в танца. Дори когато импровизират. Тангото е обмяна на енергия и физическа близост, която става в момента.“
За душата, но и за тялото
Чувство за ритъм, грациозна и красива осанка – това съвсем не са всички ползи от танцуването на танго. Друг приятен момент е, че в ритъма на този танц се изгарят толкова калории, колкото ако спортувате активно. Ако след един напрегнат работен ден отидете да потанцувате за час, вместо да се потите в залата за фитнес, за един урок можете да изгорите около 300 кал. И освен това от танца можете да получите с нищо несравнимото усещане за лекота на тялото. Ако танцувате редовно, тялото ви ще бъде във форма от движението, а емоциите ви ще стимулират отделянето на ендорфини – хормоните на доброто настроение. Освен това ще се запознаете с нови и интересни хора, всички обединени от танца.
Импровизацията е същността
Аржентинското танго е импровизационен танц, който се състои от четири основни движения: вървене, завъртане, спиране и орнаменти (украшения).
Краката се провлачват, без да се отделят от пода, освен при специалните стъпки. Мъжът и жената разнообразяват танца с непредсказуеми по емоция движения. Като например ефектна стъпка, при която кракът на единия от партньорите попада между краката на партньора с рязко движение. Или пък елемент, при който дамата, пак рязко, описва дъга с крака си (движи го само от коляното надолу). Танцува се обратно на часовниковата стрелка, като танцьорите се стараят да стоят далеч от центъра.