Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За телевизията
август, 2009 г.
Снимка © Pavel Semenov – 123rf.com
– У нас телевизорът е атрибут на чалга културата. Колкото по-голяма плазма имаш вкъщи, толкова по-вероятно е интериорът на жилището ти да е в стил мутренски барок. Е, не е задължително…
– Аз с моето малко телевизорче съм изключително стилна и високо културна. Освен това може да се каже, че имам телевизор почти във всяка стая, защото използвам една стая за хол, спалня и кабинет.
– Скоро няма да има нужда от телевизори. Всеки ще си сваля филми и ще си ги гледа на лаптопа…
– Няма да стане толкова бързо.
– Аз не мисля, че телевизията ще умре. Само ще се превърне в още по-голяма гротеска. Имаше един филм, в който телевизорите бяха големи колкото цяла стена.
– Ха, това е супер! Ще си гледам клипове на голям екран.
– Ама, няма да ме викаш да ти го пренасям, когато си местиш жилището.
– Или пък новините на голям екран да си гледам…
– Е, новините на голям екран ми се струва малко перверзно.
– Вярвате ли вие на телевизията?
– Когато беше черно-бяла, й вярвах.
– За мен телевизията е развлечение, не є вярвам, защото си имам собствено мнение.
– На базата на какво си го градиш собственото мнение?
– Ами, не на базата на телевизията във всеки случай.
– Телевизията е медия за неграмотни. Който не може и не чете, гледа телевизия.
– Телевизията е гадна манипулаторка и курва, която се продава на кръгове от хора с пари и политическо влияние.
– Списанието като медия също може да бъде обвинено в манипулация.
– Не и в такава. Ние сме женско списание, може и да сме инструмент за влияние, но не сме инструмент за престъпления, каквито вършат чрез своите манипулации някои телевизии.
– Аз пък не гледам телевизия.
– Това с негледането на телевизия е нова мода. Като бунта на хипитата, които издигнаха лозунги: „Да живее любовта! Няма да се къпем! Ще ходим с дълги коси!“ Бунтът срещу телевизията е много по-важен, отколкото бунтът срещу правителството, понеже бунтът срещу телевизията е бунт срещу правителството, независимо кое е то. Това е една настъпваща тенденция, която в някакъв момент ще прерасне в… антителевизионни митинги. Помнете ми думата.
– Едно време през лятото, когато ходехме на почивка на море, във фоайетата на хотелите беше пълно с народ по време на излъчването на поредния епизод от някои сериал. „Болница на края на града“ събираше много хора, „Седморката на Блейк“ събираше децата, „Неочаквана ваканция“ – също.
– Имаше чешка консолидираща тв вълна – „Жената зад щанда“, а другата беше австралийската с „Между два бряга“, „Срещу вятъра“, „Завръщане в рая“…
– А в този, последния, се разказваше за една жена, която я изядоха крокодилите, но тя оживя, направи си пластични операции и се върна, за да отмъщава на виновниците…
– Сега, като отидеш на почивка, имаш телевизор в стаята, но не го пускаш изобщо.
– Обичам сериалите. Те са част от моята подреденост, помагат ми да живея живота си подредено. Подредеността ми осмисля живота. Затова не ми се иска да си сваля сериите от интернет и да ги изгледам накуп. Искам бавно и подредено да си ги гледам.
– Аз пък отдавна съм си го изгледала „Доктор Хаус“.
– Нарушаваш серийния принцип и така възприятието ти се променя. Сериалът разчита на прекъсването, което е подобно на антракта в театъра, само дето е по-голямо.
– Да, ама съм любопитна.
– Ти губиш така. То е, като да се напиеш. Едно е да изпиеш чаша вино, друго е да изпиеш една-две бутилки. Голямото количество алкохол ти замъглява възприемчивостта.
– Кое ви е любимото телевизионно предаване на всички времена?
– „Наблюдател“ е моето.
– Аз нямам такова.
– И аз нямам.
– „Всяка неделя“. Имаше и едно на Бригита Чолакова, и него го гледах редовно и с интерес.
– Тези са стари предавания.
– Ами, сега не мога да изтрая да изгледам цяло предаване от началото до края. Освен „Господари на ефира“.
– На мен най-много ми харесват английските скечове на най-известните английски комици. Имам предвид „Монти Пайтън“. И Бени Хил и Роуан Аткинсън, естествено. Няма друго такова забавление.
– За секс няма ли да си говорим?
– Ами, може. Когато си избирах кабелен оператор, избрах онзи, който ми предложи най-много порноканали.
– В старата квартира имах четири порноканала, сега имам само XXL, а той ми е най-противният. Актьорите са много грозни…
– Телевизията зависимост ли е?
– Телевизия гледат хора, на които животът им е скучен.
– Като бях студентка, нямах телевизор, но и нямах нужда от него. Обаче прочетох едно интервю с Нери Терзиева, която обясняваше, че в софийското є жилище най-ценното нещо било един малък цветен телевизор. И изведнъж телевизорът ми се стори толкова привлекателна вещ, като бижу. Започнах да си мечтая да живея в София и да имам малък цветен телевизор. И както неведнъж съм имала възможност да отбележа – мечтите се сбъдват.
– На мен телевизорът ми е фон и ми създава уют вкъщи.
– Беше ми направило впечатление, че когато децата ми бяха малки и гледаха едни анимации по телевизията, после ходеха като размекнати и нямаха нужда от залъгалка. Има едни японски анимации („Ю-Ги-о“ – бел. ред.), които просто хипнотизират децата. Истина ви казвам. Японците правят някаква телевизионна магия.
– Как става?
– Не знам, но японската анимация трябва да се забрани със закон.
– Щом осъзнаваш, че телевизията те зарибява, не е ли възможно тогава да се откажеш от нея?
– Възможно е, разбира се.
– Защо не го правим обаче?
– Ами, защото не ти е „опряло“ до това. Ти как отказа цигарите? Аз как ги отказах? Стигаш до решението по различно време и по различен начин. Ние продължаваме да гледаме телевизия, защото можем и така.
– Цигарите обаче ти влияят на физическо ниво.
– Телевизията – също. Влияе на нервната система.
– Ставаше дума за принципа на отказване от нещо. Интелигентният човек може да се откаже от всичко, стига да го реши.
– Една моя приятелка се разведе с мъжа си след една година брак заради това, че мъжът є беше телеманиак.
– Каквооо?! За пръв път чувам такова нещо.
– Мъжът є гледаше телевизия нонстоп.
– Мъжете или жените са по-пристрастени към телевизията?
– Мъжете.
– Жените.
– В „Джинджър и Фред“ Фелини представя телевизията като цирк. Това е уникална гледна точка на един велик режисьор. Много малко хора я споделят.
– Аз пък мисля, че почти всички я споделят. Кой не смята телевизията за цирк?!
– Във филма Фелини представя едно тв шоу, в което са събрани двойници на разни известни личности, вкарва там и една крава с огромно виме… Гвоздеят на шоуто беше една от гостенките, която участвала в някакъв социален експеримент и един месец не била гледала телевизия. Когато я попитаха ще повтори ли този експеримент, тя отговори: „Никога вече.“ Това просто показва, че някои хора живеят чрез телевизията. Тези хора трудно могат да живеят без телевизия.
– А искал ли е някой от вас да работи в телевизия?
– Чрез телевизията бързо можеш да станеш известен. Когато участвах като гост в предаването на Марта Вачкова, сума ти хора ми се обадиха, за да ми кажат, че са ме гледали по телевизията. А точно пет изречения казах.
– А в списанието пишеш по цял месец (трябва да пресметнем колко изречения са това), и к`во?
– Е, това е положението.
– Телевизията по-бързо изхабява, така че ние сме облагодетелствани, че работим в печатна медия.