Да поговорим, Стил на живот

За телевизията – трета част

 „Медийните процеси са много любопитни. Част от тях показват
по-лесно, по-ясно и по-откровено някои обективни
социално-психологически и културни процеси.“
Авторът на това сериозно и почти научно определение е
проф. Огнян САПАРЕВ, който впрочем дефинира и много други неща, свързани с телевизия, но ги каза по-пъстро.
Телевизията е…
 
Записа Мирослава ИВАНОВА
 
август, 2009 г
 
© drx – Fotolia.com

  

 
 
…нашето другарче
Тя е за много самотни, болни и стари хора, а те стават все повече. Големият град създава все повече и все по-отчуждени индивиди. Няма междусъседски отношения, семействата не са онези големи патриархални общности, младите ги няма вкъщи. Като гледа телевизия, човек има чувството, че общува с познати, каквито в живота може и да няма. Телевизията изпълнява много важни психотерапевтични функции. Ние може да се смеем на сапунките, които са удобни за гаргара и вицове, но всъщност те заместват липсващия реално човешки контакт на ужасно много баби и лели. От човешка гледна точка това е ужасно важно и няма защо да го подценяваме. Дори е повод да се обсъждат клюките от сериалите, защото старите хора няма какво друго да обсъждат, като се изключат някои политически идиотщини, безпаричието и пр. За младите такъв повод за обсъждане са шоупрограмите.
 
…реалити театър
Реалити програмите предполагат определени технически възможности, които по-рано телевизията нямаше. Възможността за наблюдение.
Любопитно е, че в своята книга „1984“ Джордж Оруел излага тезата, че хората ще бъдат много нещастни от това, че ще ги наблюдават, ще ги следят непрекъснато и това ще ги измъчва. Нищо подобно! Оказа се, че хората искат да бъдат наблюдавани, искат да се показват, и то в най-интимни моменти. Реалити формите твърде много опровергават Оруел, който прекалено много вярва в човечеството. А човечеството не е на тази висота, на която интелектуалци от типа на Оруел го поставят. Човечеството иска да стане звезда, като си събуе гащите. Ексхибиционистичната нагласа е по-силна, отколкото сме я мислили. Както воайорството, зад което от древни времена стои традицията на клюкарството.
Най-съзнателно гледах „ВИП брадър“ и „БИГ брадър“. И не защото винаги беше много за гледане, а от професионален интерес. На „Сървайвър“ не издържах. „Бягство към победата“ съвсем не се издържа.
„ВИП брадър“ ми беше интересен социално-психологически и естетически, дори драматургически. Интересно ми беше как централата генерира интриги и сблъсква хората, стреми се да създаде определен сюжет и вътрешни взаимоотношения в групата. Скандалът между двете суетници беше очевидно инспириран отвън по всякакви начини и така беше търсена еволюцията на сюжета.
Поради това, че телевизията стана твърде натрапчива, присъства твърде активно в нашия живот и разказва непрекъснато всякакви измислени истории. Дойде обаче и обективната умора от тези измислени истории. Като обратен ефект възникна интересът към едни уж реални (а те са скрито измислени и манипулирани, разбира се) истории и хора. Интересно е как хората виждат себе си в тези лица. Реални хора, които се държат по-просташки от теб, или пък звезди, които, ако не са гримирани, са по-грозни от теб. Всичко това очевидно радва обикновения човек. Да види, че хора, които претендират, че са звезди, са по-скучни от него, по-глупави от него, по-грозни от него. Това е едно своеобразно тайно злорадство. Другата възможност е да се отъждестви с тях, да си каже, че те са като него и той е като тях.
Стремежът да станеш звезда, да станеш известен е изключително силен. А за да станеш известен, според новите норми означава да се покажеш и да се поразголиш по телевизията най-често. За днешния анонимен човек това очевидно се оказа ужасно важно. Никой не преценява реално собствените си възможности. А и защо да ги преценява, като вижда всякакви идиоти и дегенерати, които са станали звезди.
 
…реклами
Днес телевизията е преди всичко средство за излъчване на реклами. Програмите са досаден пълнеж между два рекламни клипа. Какво да правят рекламите?! Отнемайкъде трябва да изтърпят между двата рекламни блока някакви предавания. Създават се консуматорски нагласи и внушения от типа на „Колкото повече купуваш, толкова си по-щастлив“.
 
…нещо наше или Слави Трифонов, Азис, Митьо Пищова
Телевизията (както основателно изтъкват някои автори) изглежда доста космополитна, но от друга страна, тя е локална и квартална. Защитават се някакви предразсъдъци или се показват идиотщини, които по света никой няма да приеме. Ако Слави Трифонов бъде показан в Швеция, шведките ще го скалпират, но на местна почва му се радват. Всяка телевизия има своите местни, квартални, национални герои. Ами Митьо Пищова?! Представете си дали биха го възприели други зрители? А тук хората му се радват.
Азис обаче съвсем съзнателно се моделира според чужди образци. Всичките му номера, включително и относно сексуалната му ориентация, са нарочно аранжирани. С част от своето поведение той демонстрира нещо много махленско, нашенско, домашно. Васко, едно такова мило момченце, на което и бабите се радват. С друга част от поведението си, която е по-стилизирана, той се ориентира към световни гей образци.
Азис е кралят на кича у нас. Той прави всичко малко и като автошарж, автопародира се, не е много ясно такъв ли е, не е ли такъв. Върви по ръба и ние му прощаваме, защото ни забавлява. Намерил е баланса за разлика от разни други, които са наистина за ожалване, защото се правят на сериозни. 
Евгени Минчев се опитва леко да се шаржира, но той се кипри повече и повече стои в тази по-сериозна зона.
Не ми е удобно да употребявам имена, но някои от лицата, с които отъждествяваме екрана, са абсолютни тиквеници и празноглавци.
 
…средство за култивиране на човешка глупост
Би трябвало да престане този стремеж за подмазване на хашлашкия тон, на най-просташкия масов вкус и на насилието. Хубаво би било да има противодействие – предавания, които се стремят да се обърнат към по-интелигентния и мислещ човек. Предостатъчно се прави за нашето неангажиращо, разтоварващо забавление. Не се прави и десет процента за това от време на време на хората да им се помогне да мислят и да научат нещо.
 
…„Сексът и градът“
Не смятам Сара Джесика Паркър за особена естетическа атракция, дори я намирам за грозновата, но все едно – филмът е поучителен от гледна точка на промяната на нравите. Дори традиционните криминалета се снимат отново, но вече с жени полицайки. Жената днес е агресивна и измества мъжа от неговите традиционни мачовски позиции.
 
…ретранслатор на културни ценности
Глобализацията е световен процес, който Америка иска да превърне в американизация. Дори американизацията да бъде потисната, глобализацията е обективен процес, който никой не може да избегне. Американизацията на живота ни е почти 90%, което не е нормално. Това в страни като Франция го наричат културен империализъм, в България, разбира се – не. Нормалното е да има разнообразие на източниците, на различните културни кръгове и страни, от които се взимат съответните програми. Дори едни турски сериали имат голям успех, което показва, че медийна едностранчивост би могла да се преодолява по тази линия. Има и субективни моменти, срещу които можеш да се бориш, но обикновено никой не се бори срещу тях. Всеки си казва, че или това не е негова работа, или пък изобщо не забелязва тези неща.
 
…дъвка
Когато четем или когато гледаме кино, ние изпитваме всичко, което е описано за психологията на естетическото преживяване – отъждествяваме се с героите, преживяваме по-емоционално, по-драматично, по-дълбоко. Гледането на телевизия е винаги по-разсеяно. С едно око човек може да гледа и пет-десет часа на ден и без да се преумори кой знае колко. Не е необходимо телевизионната продукция да създава шедьоври. Достатъчно е да бъде една делнична, но приемлива и полезна.
 
…бутон, който разделя и владее
Телевизията диференцира нацията на едни отделни големи групи, които не контактуват помежду си. Това са тезите на маса постмодерни теоретици. Това е т. нар. демасовизация на културата. Има канали за всичко. Канал за риболовци, канал за ловци, канал за попфолк и пр. Има диференциация на вкусовете и задоволяване на всички тези вкусове.