За феномените – втора част

 

 

Думата „предсказание“ (от латински, praesagium – буквално „предвещание“) означава знание за събитията в бъдещето благодарение на предмети или явления, видими или невидими от обикновените хора, но винаги видими и точно затова значими за онези, които имат дарбата да пророкуват. Хора с такъв дар божи е имало от зората но човечеството до днес.

Заради страха си от природата и в търсенето на щастие човекът се е обръщал към прорицатели, магьосници, астролози и медиуми… Опитвал се е мъничко да повдига завесата, спусната пред неговото бъдеще.

Загадъчният френски мъдрец, известен в цял свят с името

 

е живял от 1503 до 1566 г. Неговите астрологични „Центурии“ („Столетия“) предвиждат събития от бъдещето – приблизително 550 години след смъртта на автора им. Версиите на Нострадамус за тези събития обаче са толкова неясни, че различните им тълкуватели и до днес не са постигнали единно мнение за нито едно от предсказанията. Дали Нострадамус е велик ясновидец, или пък мистификатор, който си играе с думите, не е толкова важно. Но ако приемем неговите думи буквално и не ги обвиваме допълнително с мъглата на нашите коментари, ще констатираме, че редица описания (макар и не толкова много на брой) наистина звучат като пророчества в мерена реч.

 

Цялата история на Римската църква (както и други разклонения на християнството) е пълна с препратки към предсказания и немалко папи (например Силвестър II и Григорий VI) с упорство, достойно за възхищение, са посвещавали часове на изучаването на т. нар. окултни науки. Само тънката разлика между „пророчествата“, излезли от устата на Бог, и „предсказанията“, вдъхновени от дявола, е спасила тях, а и много други свещеници от кладата на Инквизицията.

Примери за вяра в пророчества могат да бъдат открити и при най-развитите цивилизация – от египтяните до китайците, от етруските до маите. Всички те са били повече от убедени, че съществува възможност (или възможности) да се узнае бъдещето. И тази вяра е била така силна, че по време на Римската империя смъртно наказание е грозяло всеки гадател, осмелил се да „погледне“ в бъдещето на някой император.

 

който е наричан „бащата на историята“, също дава примери в подкрепа на твърдението, че вярата в предсказания е била много силна. Всеизвестна е историята за един владетел от Изтока, на когото прорицателите предсказали, че причина за неговата смърт ще стане колесница. Като разбрал това, той наредил всички колесници във владенията му да бъдат унищожени, но умрял в своя дворец по време на преврат, забоден с меч за трона си, на чиято облегалка била изобразена… колесница.

Този и много други примери ни карат да се замислим над смисъла на въпроса, дали трябва да вярваме на предсказания. Наистина ли бъдещето ни е предначертано и неумолимо? И ако е така, тогава за каква свобода на избора и на действията на човека можем да говорим? Да опитаме да отговорим на тези въпроси от гледна точка на

 

Както древните учения, така и най-новите научни открития и теории за устройството на Вселената констатират наличието на метафизични сили, съотносими с нашето понятие „воля“, които чрез природните закони управляват разумно всички неща и явления и ги натоварват с определени свойства. За всички тези неща и явления има път, предварително начертан, както и замислени ред и дисциплина, които изключват даже възможността за случайност.

 

отстъпва място на причинността (каузалността), или по-точно казано, на хармоничното отношение между причините и техните следствия, които на свой ред се явяват причини пък за други следствия.

Големите технически постижения на нашата цивилизация са станали възможни не въпреки законите на природата, а точно благодарение на тяхното изследване и изучаване и на използването на природните свойства на изследваните явления. Самолетът например издига стотици хора на хиляди метри височина не противно на физичните закони на природата, а заради безпрекословното им спазване.