Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За феномените
© Cora Reed – 123rf.com

– Феноменът е нещо, което възприемаш чисто субективно, онова, което ти се явява. Не можеш да го обясниш с обективни факти. Това е в общи линии значението на думата от гръцки.
– Е, какво ще си чешем езиците тогава, след като няма да стигнем до обективна истина?
– Че ние кога сме стигали? Тя, истината, нито е една, нито е обективна.
– Не измествай темата. Аз например не мога да разбера хората, които се „връзват“ на врачки, мрачки и пр.
– Фактът, че държавници, бизнесмени, служители в секретни служби дори работят с врачки или контактьорки, както е прието да ги наричаме, означава, че не е съвсем безпочвено това, което те предлагат.
– Говоря за тези, самозваните, които седят на една маса пред една свещ и твърдят, че познават бъдещето.
– Нека да не отиваме в тази посока. Това е ясно.
– Когато бях дете, ми разказваха една история, как на един човек му предсказали, че ще умре от коне. Ще го убият коне. Той започнал да живее много предпазливо и не излизал от вкъщи, за да се чувства в безопасност. Но се случило така, че в дома му имало картина, на която били нарисувани коне, и един ден картината паднала върху главата му и го убила.
– Искаш да докажеш с тази измислена история колко безсмислени са предсказанията. Безсмислени, защото не можеш да се предпазиш от тях.
– Да.
– А на мен като са ми предсказали, че ще ме блъсне бял москвич? Не са ми казали, че ще умра, но ето на – още не ми се е случило. А москвичи няма вече по шосетата родни.
– Значи истински москвич няма да те блъсне, но пък може да те удари снимка на москвич в някой музей на социализма.
– Сетих се за „Бон шанс, инспекторе“. Ако си спомняте, във филма ограбиха една банка, а Велко Кънев беше в ролята на инспетора. В един от епизодите той казва: „Вижте какво, ще викнем баба Гана. Тя гледа на боб.“ (Бурен смях.)
– Лошото е, че бабигани понякога решават важни житейски въпроси.
– А то как се гледа на боб? Аз не съм виждала.
– Аз съм сигурна, че всяка от нас е ходила на врачка.
– Имам една приятелка, която ме мъкнеше почти непрекъснато, без изобщо да ми дава шанс да възразя. Отиваш, чакаш на опашка…
– Понякога вярата в тези неща е доста силна и ненормална и кара човека за всяко нещо да ходи при врачка. Понякога е изразена в по-нормална степен. Вярването в хороскопите е също вид суеверие.
– Астрологичните прогнози не са предсказания. Те просто дават насоки, очертават пространството от варианти.
– Знам много добре, но взирането в астрологичната прогноза е функция на същата тази нужда, която те тегли към това да си любопитен за предстоящото.
– Някои от хората с феноменални способности могат да ни научат как да насочваме енергията си така, че да си помагаме. Да се контролираме. Понеже във всеки човек има и добро, и лошо. Аз съм съгласна тези хора да помогнат на доброто в теб да излезе. Ако тези хора са наистина вещи, откъдето впрочем идва и думата „вещица“, те могат да помогнат в това.
– Как ще ти помогнат? Я не се излагай! Ти отиваш там, чакаш на опашка, както стана дума. Приготвила си си 20 лева, а врачката си е приготвила 20 минути. Как ще ти помогне?
– По-добре книга да прочетеш, отколкото да ходиш при някаква такава да те учи. То не че и сред книгите няма мракобеснически…
– Чела съм много езотерични глупости. Книги, които и аз мога да напиша, дори мога по-хубаво да ги напиша. Но две книги са ми обърнали представите. Едната е „Пътуване към Иксланд“ на Кастанеда, другата е „Да достигнеш плода“ на Шърли Маклейн.
– На мен ми се е случвало врачки да ме втрещят със своите способности. И дори да не им вярвам, когато предреченото от тях стане факт, няма какво да кажеш.
– Добре, вие искате ли да знаете какво ще се случи в бъдещето?
– Както казва един пич в интервю за „Бела“: „Ако имах възможност да надникна в бъдещето, щях да затворя очи. Не искам да знам големите отговори или да получа всичко наготово, без да съм го преживял.“
– Снощи гледах репортаж, в който една майка разказва за голямата трагедия, която е застигнала сина й. Жената каза: „Ако само преди година знаех какво ме очаква, сигурно щях да се самоубия.“
– Вярвам на хората, които могат да гадаят и имат интуиция, която е снована на опит, на ерудиция. Има културни хора, които имат провидения.
– Всички сме посветени. На всички ни са дадени пророчески сили. Както и възможността да се самолекуваме. С две думи – да се вадим за косата. Ако е вярно това, което се казва за Ерата на Водолея, очаква се бум на духовното над материалното. Става дума за „смяна на кръвта на съзнанието“. А съзнанието е това, което ни свързва със света.
– Всичко е запечатано вътре в нас. Трябва да си обърнат навътре, за да видиш, а не навън.
– Въпросът е от какво се усилват пророческите способности. При големите гадатели отключването на тази дарба е свързана с голям физически катаклизъм или пък с психологическото преживяване на някакво нещастие.
– Не смятате ли, че е проклятие такава дарба?
– Всяка дарба е проклятие, но тази е… по-проклета от другите.
– Защо? Дарбата не е ли божия благодат? Нещо хубаво?
– Виждала съм такива хора – надарени с това да гледат, да предсказват… Не струи светлина от тях, не излъчват добрина.
– Според теб щастливи ли са тези хора?
– Тази тяхна лоша аура вероятно е някакъв защитен механизъм, който им е необходим. Имайте предвид, че тези хора общуват страшно интензивно, натоварени са с чужди проблеми и пр.
– Е, точно това е част от проклятието да си феномен.
– А какво мислите за баба Ванга? Тя също нямаше добро излъчване според мен.
– И аз така мисля, но не й беше чак такова лошо излъчването.
– Моето семейство е имало няколко срещи с нея и всичките са били удивителни. Конкретните факти, които тя беше предсказала, просто се случиха. И имайте предвид, че ставаше дума за предвиждане на хода на сърдечна операция. Тя определи точно каква ще бъде интервенцията по време на операцията.
– Хората не ходят при гадатели от добро. Но ходят за добро. Когато твоите близки са отишли при нея, тях не ги е интересувало тя добра жена ли е, или не е и какво излъчване има. Тя ги е успокоила и затова е добра за тях. Всичко е вид успокоение. Дори да не чуваш най-хубавото възможно нещо.
– За вуйна ми, която беше тежко болна, беше казала: „Гроб не виждам.“ Демек няма да умре, както впрочем очакваха лекарите. Но баба Ванга не беше споменала за останалите й мъки.
– Това ли е най-страшното, което може да се предскаже? Смъртта?
– Лошите неща не ги казват.
– Трябва много да внимават как формулират това, което „виждат“. Понякога едно лошо формулирано изречение може така да те втрещи, чеее…. да те откаже да живееш въобще.
– Думите наистина притежават магически свойства.
– Не бих се обърнала за помощ към врачка. Тя би ме разстроила още повече. За мен най-ключовата дума за решаването на какъвто и да било проблем е спокойствието. Постигнеш ли вътрешно спокойствие, ама истинско вътрешно спокойствие, не да си го внушаваш, всичко останало се нарежда някак си. Със спокойствие можеш да понесеш дори мисълта за смъртта.
– Ти в какво вярваш? В господ вярваш ли?
– Не.
– Как не? А в какво вярваш? В себе си?
– Много ти е лесно!
– А на теб как ти беше името? Благо, нали? (Една от нас се обръща към сервитьора, който вече ни е приготвил сметката – бел. ред.)
– Не.
– Трифон – изстрелва една от нас на масата.
– Да – възкликва сервитьорът.
– Ти пък откъде знаеш? – пита я друга от нас.
– Ами, щото съм врачка.