За французите

 

 

 

 

Според статистиката французите пият шампанско повече от всички други народи. Поне по три бутилки годишно изпива всеки французин. Любопитно е, че чашите с пенлива течност се вдигат и с лечебна цел. Леко загрятото шампанско французите пият вместо чай или греяно вино (характерни сгряващи напитки на други народи).

 

Французите обикалят откритите пазари всяка събота и купуват месо и екологично чисти (отгледани в специални ферми) плодове и зеленчуци. Традицията е стара, а днешните французи са я наследили от първите френски майстори кулинари, които сами избирали и купували необходимото за своите ястия от пазарите. Добрите продукти са гаранция за отличните вкусови качества на приготвената храна. Сега супермаркетите са запазена територия за по-нисшите слоеве от населението, които нямат кой знае колко голяма култура на храненето и не се грижат добре за себе си. У нас също има пазари и продуктите там често са много по-качествени, отколкото тези в големите вериги магазини. Впрочем, особено в по-малките градове, българите живеят като истински французи, пазарувайки месо, плодове и зеленчуци от пазари, на които продават самите производители. Остава само вместо в найлонови пликчета да ги носят в истински кошници. Много е шик.

Интересно е, че вегетарианството във Франция не е много разпространено, но пък в страната съществува неписано правило да се изяждат по 5 плода и 5 зеленчука на ден.

 

Жените в страната на виното и любовта раждат средно по 2 деца, което е цяло геройство, като се има предвид фактът, че 80% от жените в детеродна възраст работят. Французойката не разчита на помощта на баби в отглеждането на децата. Грижата за малките се поема от частни или държавни детски градини и ясли. Политиката по този въпрос е такава, че жената бива стимулирана да излиза рано от работа, да прекарва вечерите с децата си и да не є минава през ума, че е лоша майка.

 

За разлика от нас французите не гледат на децата си като на инвестиция за старостта. Младото поколение расте не защото трябва един ден да се отчете и отблагодари на родителите си с внуци или материална помощ. Не. В децата се влага всичко (грижи, време и пари) с една-единствена цел – колкото се може по-рано те да станат самостоятелни и да оставят родителите си на спокойствие.

 

Във френския език, както и в българския, съществува учтива форма. Според етикета в офиса е препоръчително общуването на „вие“, както и използването на madam или monsieur, съответно при разговор с жена или мъж. Обръщението към непознати, дори когато те са деца, отново е в учтива форма.

 

Не от излишък на сексуална енергия, а заради правилата на етикета французите се целуват по 2 пъти при среща дори с непознати. Парижаните в частност се целуват по 4 пъти, като се започва от лявата буза на (не)познатия. Не на шега работата в офиса стартира половин час по-късно. Закъснението се дължи точно на този ритуал, който изисква време. Смята се, че целуването сближава служителите повече, отколкото популярните напоследък тим билдинги.

 

Французите са по-заклети колоездачи от холандците единствено по време на Тур дьо франс. Но и те обичат да карат колело. Факт, който по своеобразен начин компенсира тяхната национална неприязън към тренировките в затворени пространства и особено във фитнес зали. Париж е една от първите европейски столици, по чиито улици се появиха автоматични стойки за велосипеди под наем на изключително ниска цена (1 евро на ден). Подобни съоръжения вече съществуват и в други европейски градове, като Милано, Будапеща, Амстердам, Лондон, Берлин, Виена и пр.

 

Стачкуването във Франция е законно, често и много ефективно. Французите, които не участват в протестни действия, приемат с голямо разбиране всички възникващи по време на стачка неудобства. Тази толерантност е породена от разбирането, че онези, които се борят за своите права, в повечето случаи успяват да извоюват справедливост за всички.

 

На места френският наказателен кодекс звучи като любовен роман. Например в случай на crime passionnel (престъпление в състояние на афект, предизвикан от гняв, яд, ревност) се признава за смекчаващо вината обстоятелство. Насилието обаче се наказва жестоко. Пострадалият от побой веднага трябва да подаде жалба, на него му се предлага убежище, а нападателят отива в затвора.

 

Вероятно зимата там е мека, но защо пък да не заимстваме този моден френски навик и да не носим дебели и топли шалове вместо манта и шлифери поне през есента?! По-удобно е и е по-шик.

 

Нощ на музеите е френско изобретение. В Париж нощи на музеите се организират през май и през октомври. Музеите са отворени цяла нощ за безплатни посещения. Напоследък подобни инициативи се организират и у нас.

 

„Фастфуд“ не е популярна дума във Франция. За сметка на това пък известните вериги хранителни магазини предлагат огромно разнообразие от замразени продукти, както и готови и полуготови ястия. Повечето французи предпочитат да се хранят в собствените си домове и ако не им е останало време за ходене на пазара и за готвене, посягат към… замразеното. Защо пък не? С чаша хубаво вино всяко ястие е вкусно. 

 

Преди няколко години френското правителство предложи на гражданите да монтират по покривите на къщите си фотоелектрически (слънчеви) батерии и да продават произведената електроенергия на държавата на цена 0,43 евро/кВт, а след това 20 години да я купуват, но на по-ниски цени – 0,15–0,25 евро/кВт. Договорът е валиден за 20 години. За монтирането на подобна система французите могат да получат кредит, част от който правителството връща. Но дори и без установена правителствена политика по този въпрос, във всяка страна могат да бъдат поставени слънчеви батерии върху покривите на къщите или вилите.

 

На французите принадлежи рекордът по пестеливост – до 17% от годишния доход на човек от населението отиват за спестявания. За да спестят пари обаче, французите губят много време. Много услуги, за които другите европейци обикновено плащат, могат да бъдат получени и безплатно (безжичен интернет, висше образование във всяка страна на света, юридическа консултация, медицински анализ), което изисква време. Хората обикновено плащат, защото обичат всичко да става на секундата. Затова не си губим времето да търсим начини за получаване на нещо безплатно.

 

В повечето от парижките бистра и кафенета не звучи музика. Очевидно това е в чест и памет на Хемингуей, Сартър и други писатели, които са използвали столичните кафенета като работни кабинети. Подобни места доказват, че единствената фонова музика могат да бъдат човешкият говор и звукът от тракането на приборите. Ако като постоянен клиент ходите всеки ден в едно и също заведение, бихте могли да помолите салонния управител да изключи музиката.

 

Във Франция колкото се приема за необичайно и невъзпитано да се интересуваш от доходите на събеседника, толкова се смята за нормално да се говори на отвлечени финансови теми. Принципът „Живей според възможностите си“ сякаш е запечатан в главите на французите на ниво колективно несъзнавано. Колкото свободно французите се фукат с произход и връзки, толкова свободно и без никакъв срам те съобщават: „Фалирах и временно съм безработен.“ Но по-важното е, че въпросният безработен никога не би пръснал пари за iPhone, както би направил един безработен българин със спестявания… Но е много глупаво и плебейско да живееш над възможностите си.

 

Ако французин ви покани на гости, бъдете сигурни, че няма да ви настани да спите на дивана в хола, а ще ви предложи самостоятелна стая за гости с удобствата на хотелска (при това на хотел над три звезди). В гардероба ще има празни закачалки и ще бъдете снабдени с минерална вода, термокана, както и пакетчета чай и кафе. Поучете се! Ако каните гости, погрижете се да имат всичко, на което могат да разчитат във всеки хотел, за да не им се налага да изпадат в неудобната ситуация да ви искат хавлиена кърпа например.

 

Французите, които живеят в провинцията, смятат парижаните за сноби и не се стремят към техния живот. И всичко това въпреки факта, че Франция, както и България, е много централизирана страна и целият основен бизнес е концентриран в Париж. Друг интересен факт: младите специалисти са на мнение, че е далеч по-добре да изкарваш парите си в Швейцария (където заплатите са два-три пъти по-високи), Германия или Великобритания. А тези с MBA (Master of Business Administration – специалист по управление на предприятие) предпочитат да поработят няколко години в Австралия, където разполагат с малко собствени специалисти и може да се направи кариера по-бързо, отколкото където и да било другаде.

 

Във Франция има 27 региона, всеки от които има свой акцент и свое вино. И ако в България се присмиваме на мекия говор от някои краища на страната, то французите се подиграват на парижкия начин на говорене.

 

Французите много ревностно пазят своята територия и не се притесняват да се жалват в различни институции, когато съседите им са прекалено шумни или пък им създават някакъв друг вид дискомфорт. Съществуват и други начини. Например на сайта www.sos-bruit.com са публикувани официални постановления, както и житейски съвети за решаване на подобни проблеми. Сайтът е за търпеливите. На тези, които са изпаднали в ярост, препоръчваме да купят компактдиск на френската компания Atypyk. На него са записани звук на работеща дрелка, писък на дете, трясък на врата… Накратко казано, цели 20 от най-дразнещите шумове, с които бихте могли да озвучите жилището си и… да излезете на разходка с кучето си.