За хобито – втора част

Неговото хоби е моделирането на фигурки на средновековни войници. Общува с различни албуми и книги, описващи детайлите на костюмите от различните епохи. Освен че произвежда фигурките, той ги и колекционира. Казва, че на практика е инвестирал в тази колекция сумата за купуването на нов автомобил. Но самият той нито притежава, нито кара автомобил. Намира света на движението по българските пътища за много по-застрашителен от света на фигурките.

Според нас той командва най-любопитната армия, за която сте чували. Войниците му разширяват едни невидими, но осезаеми граници, без да… воюват.

 

Исторически хобито възниква като занимание за непрофесионалисти. Културната и социална фигура на заможния дилетант се превръща в негов носител. Хобито се ражда в Англия, във викторианските времена, когато Британската империя е толкова богата, че може да поддържа многобройна класа от заможни безделници, на които не им се налага да работят, за да живеят охолно. Някои от тези хора са изключително талантливи. Те са част от аристокрацията на империята и посвещават умовете си на странни занимания. Например на писане на романтична поезия или на пътешествия в екзотични части на света – образовани и любознателни люде от развитите европейски държави тръгват да се щурат насам-натам, за да запълнят времето си и да обогатят живота си. Така възниква прототипът на модерния културен туризъм.

Както винаги става, стилът на живот на аристокрацията се превръща в образец за буржоазията, след това и за по-ниските класи. Постепенно възниква културен модел на човека, който не живее само за да работи, а прекарва голяма част от времето си в занимания, които са по своята природа непроизводителни, но развиват ума, въборажението и творческите способности.

 

Огромна част от културата на човечеството е възникнала в ситуация, в която достатъчно свободни хора посвещават времето си на игра, на дейности, които не са свързани с оцеляването, а носят удоволствие и радост. Това са хора, които, казано марксистки, са скъсали оковите на необходимостта и са преминали в света на свободата.

 

Хобито в модерно време е ниша, в която хората практикуват занимания в страни от професионалните им задължения и тъкмо поради това инвестират в тях творчество и извличат удоволствие. 

 

Една от добрите новини от т. нар. икономики на изобилието, към които засега България неуспешно се стреми, е, че все по-голяма група от хора могат да посветят време на такъв тип творчески дейности. Могат да развиват ума и талантите си. Могат да рисуват и без да са художници и без да трябва да ги оценява пазарът на изкуството. Могат да пеят и да танцуват, могат да колекционират…

 

Както има колектвни спортове, има и хобита, които предполагат група, среда от хора със сходни вкусове, ценители. Подобно на индивидуалните спортове има хобита, които предполагат по-голямо съсредоточаване на индивида върху конкретното поле на дейност или творчество, което е важно за него.

 

Хобито може да бъде доста потребителско. Познавам хора, които се занимават с отглеждане на домашно вино. Това също е вид хоби, макар че има икономическа страна. Аз също съм горд собственик на лозе, което произвежда нелошо вино, което раздавам на приятели. Твърде сложно е да го превърна в бизнес и не си заслужава усилието, макар че виното е много повече, отколкото аз мога да изпия.

 

Далеч не всички хора могат да творят, да изработват нещо красиво – това е рядък дар. Далеч повече са хората, които имат усет за красивите вещи и се научават да ги познават и ценят. Чрез своите колекции заможните ценители се приобщават към света на изкуството, свързват се с историята на цивилизацията. Неслучайно най-скъпите и луксозни колекции са на произведения на изкуството, на антики и редки монети, което е и форма на инвестиция. Тези хора си създават вътрешни икономики, имат обмен, знаят кое е по-рядко и ценно и т.н. Обикновено по-старите и редки артефакти са по-ценни, но не е задължително. Нерядко даден предмет има специално очарование за колекционера, макар пазарната му стойност да не е висока. 

Има хора, които колекционират странни неща и със самия акт на колекционирането им придават стойност. Виждал съм впечатляващи колекции от малки лъжички за чай, събирани откъде ли не по света, или от картички, дори от кибритени кутии и кутии от цигари, които впрочем едно време бяха красиви. Кутията от цигари е замислена като опаковка, тя е боклук, който човек изхвърля и е трудно да го определиш като ценност. Когато обаче видиш 15 хиляди кутии, наредени по определен начин на една стена, разбираш, че тя се е превърнала в ценност в самия процес на колекциониране.

 

Парвенющината, демонстрирането на безсмислен лукс е важен компонент от символното преборване на определени индивиди за социален статус. Но има и скъпи колекции, които са обърнати навътре и нямат за цел демонстрация на богатство. 

 

Най-екзотичната колекция, за която съм чувал, е от… мумии. Ако не се лъжа, на един милиардер от Тексас. Не знам как се е докопал до тях, защото запазените мумии са много редки и обикновено имат статут на национално съкровище, но той успява съвсем законно да се сдобие с тях. Най-интересното е, че беше предложил впечатляваща сума за балсамирания Ленин – друго си е да имаш мумия на вожд и учител в частната си колекция, не просто някакъв сбръчкан египетски или индиански труп. Естествено, беше му отказано с възмущение. Мумята на Вожда остана в Мавзолея като обект на поклонение.

 

Има доста странни, нездрави хобита. Хобито може да се окаже територия, на която да реализираш понякога доста перверзни наклонности. Виждал съм стряскаща колекция на средновековни уреди за изтезания.