Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За хобито
октомври, 2010 г.
– Всички като малки сме събирали салфетки…
– Ние, по-старите, сме събирали салфетки, днес това вече не се прави. Освен това колекционерството не е хоби. Трупаш и притежаваш.
– А какво значи хоби? Трябва да проверим. Мисля, че има общо с надомна работа. Нещо, свързано с домакинството.
– Хобито е нещо, което правиш непрофесионално.
– И с любов. Трябва много да го харесваш.
– Влагаш пари в него, но не изкарваш пари.
– С моето хоби мога да изкарвам пари, ако го развия. Ще продавам риба на пазара.
– Има много хора, които си имат любимец – певец, музикант или спортист – и посвещават живота си на него. Следят го какво прави, посещават концертите му, изявите му. Това хоби ли е?
– Фенството?
– Как те развива това? Развива те, но според мен хобито трябва повече да те развива.
– Хобито е свързано с някакво действие.
– Конструктивно и градивно е.
– Винаги съм страдала от това, че нямам хоби.
– Е, как така? Ами готвенето? Имаш толкова богата култура в тази посока, освен това разбираш от вина.
– Стига. Това са първосигнални неща. Ядене и пиене. Как може това да ми е хоби?
– То е страст. На теб готвенето ти е страст.
– Питай децата ми кога са яли готвено напоследък. На една Коледа ядоха коледни яйца, защото мъжът ми ги изпържи. Аз не готвя.
– Имах предвид, че ти имаш афинитет към това, интересуваш се от храненето на други народи. Аз, ако седна да говоря с чужденец, няма да повдигна тази тема, защото не мога да поддържам такъв разговор. Но ти със сигурност ще се поинтересуваш, а и предварително ще знаеш много неща за храненето и готвенето на неговата страна.
– Хората са ми интересни и просто търся претекст да ги заприказвам.
– Масата и манджата събират хора.
– А ти обичаш да събираш хора…
– А хобито е нещо, което те осмисля.
– Хобито е повод да общуваш с хора, които са на твоята вълна. Хобито е трамплинът, на който хората се повдигат на пръсти, оглеждат се и виждат себеподобни. После скачат при тях.
– Понякога това ти е единственият шанс да излезеш от изолация.
– Може ли да се каже, че бягаш от семейните и служебните проблеми чрез хобито?
– Хобито усилва готовността на хората да се разкриват повече, отколкото ако са в офиса. Както и изостря собствените им сетива към другите.
– Може би наистина му се кефиш и му отделяш време, защото това е само твоя територия и в същото време на тази територия срещаш хора, които са на същата вълна.
– Не съм сигурна. Аз ходя на танго в събота и неделя. И след цяла седмица общуване с хора там не искам да се запознавам с никого. Танцувам, но не се запознавам. Възприемам ги само визуално, като някакви обекти. По-интересно ми е дори да измислям възможни истории. Кой какъв е, какво работи. Дори са ми много по-интересни така, както съм ги измислила, отколкото ако знам, че някой е счетоводител в частна фирма или нещо такова.
(…)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК