За честта на фамилията
февруари, 2009 г.
„Името на човека е главната съставна част на неговата личност, може да се приеме дори като част от душата му.“ Това е написал Фройд в есето си „Тотем и табу“.
Снимка © Trombax – Fotolia
Името е съдба
която получаваме по пътища, понякога неведоми. Родителите на две нищо неподозиращи и съвсем независими едно от друго семейства дали на синовете си две съвсем независими имена – Чарлз и Рей. Когато тези двамата обаче пораснали и напуснали домовете, в които били кръстени и отгледани, по една голяма случайност (или не) заживяват в един и същ квартал на Вашингтон. А по една още по-голяма случайност двамата наши герои Чарлз и Рей, които се оказват и обратни, се събират да живеят под един покрив. Оттогава всички съседи шеговито им викат Рей Чарлз.
Шегичката е истинска, а в невероятната хармония, която струи от събирането на личните им имена, истинските Рей и Чарлз виждат основателна причина да останат заедно, докато смъртта ги раздели.
Ами Кобе Брайънт, който е кръстен на японския град Кобе и по-конкретно на кравите, които се отглеждат там, и още по-конкретно на специалното телешко филе Кобе бийф? Бащата на нестандартния баскетболист толкова си падал по тази пържола, че кръстил сина си на нея. Ето един татко, за когото можем да кажем, че обича сина си не просто до мозъка на костите си, но и до състава на стомашните си сокове.
За Челси Клинтън знаем, че е кръстена не на футболния отбор, а на квартал в Лондон. Я си представете ексцентрици от родната политическа върхушка, които в отговор биха кръстили децата си Петте кьошета, Орлов мост, Морската градина или Панорамата в Плевен?!
Друг вариант е да кръстите децата си на мъже, с които сте били интимни. Най-безболезнено би било, ако името на любимия ви мъж съвпада с това на близък ваш роднина – баща или брат. Така всички ще си мислят, че кръщавате детето си на човека от семейството, а не на мъжа, който изпълва сърцето ви. Ако имате желание да изпълните подобна „каскада“, трябва да избързате със създаването на поколение. В противен случай вашите братя или сестри могат да ви изпреварят и да оберат за наследниците си точно тези имена, които ви трябват на вас.
Обяснявам. Вие сте мадама, която има по-голяма сестра. Баща ви се казва Иван. Доволно потривате ръце, защото сте решили да кръстите детето си Иван или Ивана, понеже така и така няма как да имате дете от онзи Иван, който винаги ще бъде първият мъж в живота ви. Обаче сестра ви ви изпреварва и ражда син преди вас. Няма как да є кажете: „Ей, сестра ми, не кръщавай детето си на татко, защото аз искам да кръстя моето на един любовник със същото име!“
Фамилното ни име
е малко по-различна работа. То е едновременно знак за принадлежността ни към човешкия род (домашните ни любимци нямат фамилия), но и знак за нашата уникалност. Именно фамилното име ни свързва с далечните ни предци, а с него получаваме в наследство свое лично място в семейната, а защо не и в световната история. В момента на своето раждане ние сме просто къс безименно месо. Приемането на фамилно име ни гарантира, че когато дойде смъртният ни час, можем да разчитаме, че ще останем в паметта на следващите поколения.
Ако искате да обидите някого, просто нарочно не изговаряйте коректно фамилията му или пък подчертайте сходството є с някоя неблагозвучна дума, да кажем, от „сексуалната“ лексика.
Така е в нашия род
Често не знаем каква е етимологията на фамилното ни име и само можем да се досещаме за смисъла, с който то е натоварено.
Отношението към собствената ни фамилия в много случаи зависи от това, дали родителите ни са успели да ни научат на уважение към рода, дали им се е удало да ни предадат знанието за рода, за нашите корени. Отношението към фамилията ни зависи и от нашата самооценка. Колкото е по-висока самооценката ни, толкова по-малко вероятно е да се срамуваме или да сме недоволни от името си.
Фамилията е онази непреходност, която свързва поколенията. Знанието за рода, проследяването на това знание прави човека силен и му помага да опознае по-добре себе си. Търсейки своите корени, ние съставяме родословни дървета. Чрез тази ботаническа метафора се изразява процесът на развитие на живота, който излиза от рамките на отделната личност и обединява целия род, разрастващ се с всяко следващо поколение. Можем да се гордеем със своята фамилия или пък обратно – да се срамуваме от нея.
Възприемаме фамилията си като
важна част от нашата личност
Оттук идва и интересът (или пък раздразнението) към някого, който по случайност носи фамилия, същата като нашата. В такива случаи ние сме склонни да гледаме на него като на своеобразен наш двойник.
Друг повод за „страдание“ е фактът, че много хора носят съвсем обичайни, „невидими“, безлични фамилии, които не им дават възможност за ярка идентификация.
Фамилията на човека обаче не е просто „карта“ за идентификация, с нея са свързани нашите фантазии, очаквания и мечти. По тази логика много жени след развода предпочитат да запазят фамилията, която са получили от бившите си съпрузи. „Правя го заради децата“ – твърдят те. Но по-скоро тези дами искат да заявят, че разпадането на предишното им семейство е неприемливо за тях, особено ако животът в това семейство им е гарантирал принадлежност към някоя известна фамилия.
Можем да разглеждаме фамилното име като външно обозначение на нашата вътрешност. Това е един често неосъзнаван процес. В съвременната семейна терапия се използва т. нар. метод на генограмата с цел да бъде осъзнат горният механизъм. Генограмата е графично изследване на семейната система. Изследването помага да бъдат разгадани стереотипите, които се пренасят в рода от поколение на поколение и които влияят на отношението ни към света и към самите нас.
Не ви ли се е случвало в детството да си въобразявате, че сте други личности, наследници на кралска фамилия, която по нищо не прилича на настоящото ви семейство? Според Фройд тази въображаема „семейна сага“ ни помага да изградим личността си. Необходимо е обаче да се откажем от тези фантазии, за да се „превърнем“ в самите себе си и да станем пълноправни наследници на истинската си фамилия.
Снимка © Kurhan – Fotolia.com
Научна карта играе баскетбол
Поглеждайки назад, трябва да призная, че като хлапак имах скандално поведение и неудържим усет към белята и днес искрено се възхищавам на почти свръхестественото търпение на родителите си. Някои от най-изобретателните ми пакости бяха истински шедьоври на хулиганщината и без съмнение са влезли в съкровищницата на детското непослушание. Една от най-безобидните ми бели бе свързана с дразнещи телефонни обаждания. Когато лошото време ограничаваше репертоара ми от хулиганщини, се събирахме у дома с група съзаклятници и се заравяхме в телефонния указател в търсене на невинни, уязвими жертви със странни имена. Шокиращо е колко много хора с изумителни имена присъстват в тази дебела книга.
Имаше например един мъченик на име Спанак Попов, на когото дължа огромно извинение. Сигурно съм му звънял над 200 пъти, за да му кажа, че го търсят от „Плод и зеленчук“. Човекът неизменно отговаряше с една и съща изпепеляваща ругатня, а ние, естествено, се заливахме от смях. (…) Кой знае защо, светът на спорта е пълен с невероятни имена, които будят цял букет от емоции, сред които преобладава недоумението. Най-фрапиращите примери са футболистът Разак Пимпон и баскетболистът Ндуди Еби, чието име е най-добре да оставим без коментар. Тук хокейните коментатори често си прехапват езика, когато трябва да произнесат името на нападателя на Ню Йорк Мирослав Сатан, което означава буквално „сатана“ на английски. Психиатричен преглед според мен е необходим и на родителите на един от най-талантливите баскетболисти в Бронкс, тъй като те са го кръстили Научна карта (Сайънтифик Мап). (…) Много хора са скептично настроени към световното по футбол в Южна Африка. Говори се за липса на средства, висока престъпност и неадекватна инфраструктура. Аз обаче съм тотално ентусиазиран, тъй като домакинството ще осигури автоматично участие на отбора на ЮАР. Тимът винаги е бил сред моите лични любимци не защото е добър, а защото винаги е разполагал с някои от най-уникалните имена в историята на футбола. Нямам търпение да видя в акция следните играчи: Рикардо Каца, Тапело Шило, Емил Барон, Цици Махоа, Даниел Шабалала и, разбира се, Лефа Цуцулупа. Не завиждам на Ивайло Ангелов през 2010 г.: „Тапело Шило изнася топката по десния фланг с дълъг пас към Шабалала. Шабалала към Цици Махоа. Цици центрира и гол на Цуцулупааааааа!“
Откъс от статията „Най-шантавите имена в световния спорт“
на Иво Иванов, Канзас
на Иво Иванов, Канзас