Мона Чобан:
„Чиклитът е написан на доста вкусен език“
Интервю на Теодора СТАНКОВА
май, 2011 г.
"Отнесени от вихъра“ е от по-старите образци в този жанр. Днес се четат книги като „Дяволът носи „Прада“, „Долу любовта“, „Тайният живот на Беки Б.“, „Размерът има значение“, „Особености на мъжкия лов“, „Триумфът на червилата“, „Сексът и градът“… Чиклитът натрупа солидна история и дори се превърна в нов литературен жанр. В книжарниците има отделени лавици за чиклит, а книгите излизат с етикет „бестселър“. Първият български чиклит се появи с името на Мона Чобан, която издаде два чиклит романа – „Сексът не е повод за запознанство“ и „Никакви мъже повече! До следващия…“.
Авторката е завършила литературния институт „Максим Горки“, обича да я разсмиват, не обича да се кара с никого. За нея парите са средство, а любовта е всичко. И още – макар че чиклитът замества разговорите с приятелки, за нея няма нищо по-хубаво от среща с приятели на чаша вино. Срещаме се, за да я „разпитам“ за чиклита.
– Каква е разликата между чиклита и другата феминистка литература?
– Аз лично не се наемам да правя паралели, да квалифицирам литературата и да я деля жанрово. Това е работа на литературните критици. Мисля, че една книга трябва да носи своя емоционален заряд, да е достатъчно четивна и да е писана с любов.
– Според някои литературни критици чиклит звучи като чик-чирик. Какво ще им отговориш?
– Не е нужно да навлизам в дебати с критиците, по-добре е да изпием заедно по едно кафе. Но не съм чула подобни изказвания от сериозни български литературни критици. Литературният критик не дели жанровете на сериозни или не, той може да чете и отвъд думите. Изреченията с елементи на заяждане и оценка са приоритет на хора, засегнати от нещо или такива, на които нещо им липсва. Хапливостта обаче никога не е лична – нито към автора, нито към жанра.
– Масова литература ли е чиклитът?
– Ако масова литература означава една книга да е четена – надявам се чиклитът да е масова литература, да. Не съм съгласна литературата да се дели на масова и елитарна – това е доста претенциозно и е приоритет на тясно скроените хора. Литературата трябва да е четивна, добре казана и правена с любов.
– Мъжете четат ли чиклит?
– Мъжете не са извънземни – четат, разбира се, четат и т. нар. книги за жени. Не знам защо ние непрекъснато подценяваме мъжете, делим се, правим се на различни. Нещо напълно излишно.
– Кои мъже четат?
– Естествено, чиклит, книги за жени, четат най-истинските мъже. (Смее се.) Това е литература, която много откровено разкрива женската психология. Като се започне от обърканите мисли – напълно женски приоритет, и се стигне дори до решаването на някой проблем по крайно нестандартен начин. Така че напълно естествено е мъж, интересуващ се от любимата жена, да чете книги, от които може да научи нещо повече за човека до себе си. Още повече че в този жанр няма назидателност, няма сериозна претенция, всичко е казано с много чувство за хумор, доста лежерно и симпатично и човек може да се забавлява. Доста от образците в т. нар. чиклит се четат леко, защото са написани на доста вкусен език.
– Чиклитът замества ли нещо? Какво?
– Всяка книга замества нещо и ни обогатява. Ако това не е така, веднага захвърлете книгата, която четете в момента. А какво замества, е много личен въпрос. На един чиклитът може да замества добрия приятел, на друг – забавно преживяване, на трети – нещо друго. Мисля си, че важното е какво дава една книга на читателя. И ние какво даваме на една книга – като пишещи.