Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
За чиклита
– Възмутих се, че определят „Гордост и предразсъдъци“ като чиклит. Не харесвам тази книга, но тя е литература. Не е чиклит.
– Какво е чиклит?
– Изкуствено определен жанр. Литература за мацки, които задължително си търсят мъже, но в същото време ги плюят и казват, че могат да се справят и без тях. Действието се развива на фона на много шопинг, кавги с колежки и пр.
– Да, обикновено героинята няма приятелки, но има конкуренция.
– Независимо от ироничното отношение към чиклита, както във всеки жанр, и тук има добри образци.
– Например книгата „Дневникът на Бриджит Джоунс“.
– Чиклитът е схема и средноинтелигентна жена може да напише роман по нея.
– Пише се от жени и се чете само от жени. На плажа. Мацките с изкуствени цици и коси – онези, които ходят на плажа с големи прозрачни чанти, за да се види през тях корицата на чиклит романа. Мода някаква.
– За да се вижда, че много четат.
– Те и женски списания носят в тези чанти – да се виждат.
– Да не би чиклитът да е като женско списание, но в литературен вариант?
– Да, но не като „Бела“.
– Мога да се разпозная в повечето от тези книги. Те така са написани, че ти да си кажеш: „Ето ме мен.“
– Странното е, че всяка манекенка също би се разпознала.
– Защо, бе, и аз чета такива книги?
– Ти четеш, за да се информираш, а те четат, за да го живеят.
– Истината е, че тези книги се четат от жени, които няма да прочетат Достоевски.
– Мацките, които четат тези романи, са работещи момичета, които рутят мъже, които пък от своя страна карат коли с еднакви цифри в номера.
– Може да се чете и от учителки, и от секретарки. Въобще от средностатистическата жена, която си търси мъж. Тази литература обаче е градска. Отразява градски активности – шопинг например. Това не означава задължително, че героините са богати и могат да си сложат силикон.
– Някъде четох, че най-идеалният мизансцен за чиклита е Манхатън, защото там били налице всички условия, на които трябва да отговаря един дамски роман.
– Дамски роман на мен ми звучи подигравателно.
– Дамска чанта не ти ли звучи подигравателно?
– Какъв е смисълът от четенето на подобни книги?
– Написани са забавно.
– Действат терапевтично, защото успокояват една група жени, че не са сами, че има и други като тях. Лошото е, че подхранват изкуствените твърдения, че те нямат нужда от мъже.
– Защо изграждат негативен образ на мъжа, след като се стремят към него?
– Защото не могат да го имат.
– Като лисицата и гроздето…
– Аудиторията на чиклита е задължително във възрастта между 30 и 40 години.
– Значи аз съм излязла от възрастта за четене на чиклит.
– Теоретично аз съм още във възрастта за четене на такива книги, но те не ме успокояват въобще.
– Тези жени между 30 и 40 години, те са объркани. Поради липсата на мъж.
– Тази Беки Б. пък прави страхотни заеми и постоянно пазарува…
– Мога да направя извода, че в чиклита главното действащо лице е… мъжът.
– Не бих казала, че са прекалено глупави тези книги, защото те не са розови романи. Наистина се намирам в тях. Не са като турски сериали.
– Мога ли да помоля за една доматена супа с моцарела?
– Като в „Сексът и градът“ сме. Обядваме и си приказваме по женски.
– В тези романи сексът не е чак толкова центриран. Но подготовката за секса винаги е предадена много подробно. Очакването…
– Напоследък забелязвам, че има и тийнлит, литература за проблемите на тийнейджърите.
– А има и литература, която се пише от мъже и е посветена на чиклит проблемите на мъжете, които си търсят жени. Ако сте чели, има един роман на Ник Хорнби „Ега ти животът“. Много ми хареса, защото е изключително честен. Много малко мъже биха си признали слабостите, които изпитват при търсенето на гадже.
– Да. Той си признава, че е скапаняк, смотаняк. Сменя жени, спомня си коя го е наранила най-много.
– Аз пък одеве получих имейл за книга на български автор, който със своя роман, пръв по рода си у нас, всъщност казва какво искат жените. Впрочем героинята е главна редакторка на женско списание. Един вид показва какво е разбрал за жените. Не ми вдъхна доверие, честно казано.
– Би ми било интересно мъж да прочете една такава книга и да си изкаже мнението.
– И кого ще хванеш да го направи това? Колкото аз мога да стигна до края на „Параграф 22“, толкова и мъж може да изчете такъв роман.
– Защо? Аз „Параграф 22“ го харесвам много.
– Ами, защото това е една от т. нар. мъжки книги. Като „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Аз не можах да я прочета. Може би пък съм била прекалено малка, не знам…
– Мъжете няма да тръгнат да ни разбират нас, жените, през призмата на онова, което четем.
– За разлика от нас. „Параграф 22“ се опитах да я чета точно когато бях влюбена в един мой съученик, който беше в казармата и тогава я четеше тази книга. Аз мислех, че когато разбера той какво чете, и аз ще знам нещо повече за него.
– Аз пък не мога да се смея на Швейк. Всички мъже си лягат от смях, като четат за невероятните му приключения.
– А коя от класическите литературни книги ви се струва, че е близо до чиклита?
– Класическата литература експлоатира любовта, когато тя съществува. Там няма жени, които си търсят мъже. Напротив – има жени, за които двама-трима мъже се борят.
– Не мога да се сетя за женски образ от класическата литература, който да е… смотан.
– Чиклитът се е родил от липсата на любов значи. Живеем в безлюбовно време.
– Те търсят истинския мъж, но в същото време са много материални.
– Еее, любов търсят определено. Защо да са материални? Освен че обичат да си купуват дрешки. Но пък нали трябва да привличат мъжете с нещо?!
– В класическата литература жените просто си ги имат тези неща – обувките, дрехите… А как са се сдобили с тях, изобщо не се описва.
– Ами, да, те са се родили със сребърна лъжица в уста.
– Другият извод какъв е? Че ако не си графиня, спуканата ти е работата.