Евгения Манолова:
„Много добър шеф съм“
от Теодора СТАНКОВА
октомври, 2011 г
За много от нас да спечелят признанието и уважението на шефа е по-важно от размера на заплатата и от възможностите за издигане в кариерата.
„Шеф“ винаги е лоша дума, ми каза наскоро мой приятел. Да, истина е, че не всички чувстват уважително отношение от страна на началството и положените от тях усилия невинаги са забелязани и ценени. Но не бързам да се съглася с този мой приятел. Особено след срещата ми с трима представители от вида шеф. Просто е въпрос на късмет да случиш на началник. Какво е да си шеф, попитах Жени (Евгения Манолова)…
Жени управлява бутикова туристическа агенция. Така я нарича тя самата. Сигурно защото в нея работят 10 души, а отношенията им са направо семейни. Заедно са и извън служебните задължения, празнуват рождени дни, пътуват често по света и у нас и имат много споделени прекрасни мигове. „По-хубаво е от брака – смее се Жени, – след такава дълга връзка не можеш да се разведеш.“ На пазара „Атлас травълс“ е от 12 години и за това време фирмата се е сдобила с… 13 бебета и дори с едно внуче.
– Какъв шеф си?
– Мисля, че съм много добър шеф, защото харесвам хората, с които работя. Едно семейство сме, откакто се познаваме. В много фирми никой не се интересува от личния живот на другите. При нас личният живот присъства в работата – даже е по-хубавата част от работата.
– Какво очакваш от подчинените си?
– Почтеност и отговорност в отношенията с клиентите, както и помежду ни. Работата да се върши по най-добрия и най-бързия начин. Бързите реакции са важни в нашия бизнес.
– Това с работата ли се научава? Търпелива ли си да изчакаш някой да се научи на това?
– Не се научава – или го можеш, или не. Факт е, че когато имаме много работа, свършваме много работа. Когато имаме малко работа – почти нищо не се свършва.
– Показваш ли на подчинените си, че идеите и помощта им са ти от полза?
– Да. Защото цялата организационна структура на работата всъщност е тяхно дело. Аз не си налагам мнението. Техните идеи са основополагащи. Аз мога само да им кажа каква е задачата и те измислят как да я изпълнят по най-добрия начин.
– Даваш ли личен пример? Ходиш ли навреме на работа?
– Старая се да ходя навреме на работа. Но невинаги успявам. (Смее се.) Не си поглеждам часовника и когато някой е закъснял, защото му се е наложило да заведе детето си на лекар например. Важното е в края на деня всеки да си е свършил работата.
– Защо шефът получава повече пари?
– Нямам отговор на този въпрос. Нечестно е. Напълно незаслужено е, при условие че всички останали вършат цялата работа. (Смее се.) Но от друга страна, шефът е този, който взима тежките решения. И взима повече пари, защото има смелостта да ги рискува – да ги спечели или да ги изгуби. Това за мен е единствената причина шефът да взима повече пари и да има повече свободно време.
– А шефът има ли повече свободно време?
– Да. Получава се, когато делегираш не само права, но и отговорности на останалите. На мен ми трябваше времеда се науча, че хората са отговорни, вършат работата по същия начин, по който и аз бих могла да я свърша. Усещането, че някой друг поема контрола вместо теб и че трябва да му се довериш напълно, понякога си е стряскащо.
– Подхождаш ли емоционално към работата?
– Да – лягам си с нея, събуждам се с нея, влизам под душа с нея, водя си мислени разговори с клиенти, пиша имейли наум…
– Кога се научи да взимаш решения?
– Сигурно така съм се родила. Винаги съм знаела какво искам – и в личния, и в професионалния си живот. От дете исках да стана шеф. (Смее се.) Затова не ми е трудно да взимам решения. Трудно взимам решение само когато се налага да се разделя с хора, с които съм свикнала и които обичам и ценя.
– Как уволняваш?
– Тежко е. Усещането е, че отрязваш част от ръката си. Оставаш една идея по-малко себе си.
– Как постъпваш, когато трябва да уволниш някого?
– Казвам му, че е време за промяна. И ако трябва нещо да се промени, това е един от начините да търсим развитие – и за нас, и за него. Наскоро имах подобен мъчителен момент… Девойката, с която трябваше да се разделим, просто не се вписа в екипа, което тежеше както на нея, така и на останалите.
– Какви са минусите на това да си шеф?
– Няма минуси. Дори и когато решавам тежки казуси, пак ми е забавно. Когато не успея се почувствам добре, си казвам: „ОК, но пък научих нещо. Следващия път по-добре ще го направя.“ Минус е може би, когато някой служител си носи работа вкъщи – това не ме радва, това е проблем на шефа и е лоша референция за това, което се случва в работното време. За всичко е виновен шефът. (Смее се.)