Зелените подправки

Зелените подправки
 
 
Те са чудесно допълнение към всяка зеленчукова или цветна градина.Като цяло не изискват много грижи и са лесни за отглеждане.

 
 
Без повечето от тях средиземноморската кухня не би била същата. Уханието им е невероятно и изостря желанието за кулинарни приключения.
 
Подправките се развиват най-успешно в добре отцеждаща се почва. Добре е също така при засаждането им да се поставят по шепа пясък и вар на прах във всяка дупка. ♦ Ако почвата е прекалено глинеста, трябва да се добавят тор и листна маса според сезона.
♦ За да поддържате растенията буйни и сочни, трябва редовно да подрязвате или откъсвате по 4–5 см от връхчетата им. ♦ За да има растението повече листна маса, трябва да откъсвате цветовете, които е образувало. ♦ Ако растенията са слаби и бледозелени, е добре да се подхранят еднократно с подходящ препарат. Не бива да се прекалява с торенето, защото така растенията ще развият голяма листна маса без аромат и вкус. ♦ Растенията се подрязват напролет, преди да е започнал новият растеж, за да е по-компактна формата им и за да имат повече листа и цветове. ♦ След първите застудявания през есента трябва да изкорените едногодишните подправки – копър, магданоз, кервел. Много градинари предпочитат многогодишните растения да останат в градината, скрити под одеялото на снега. Повечето от зелените подправки могат да се отглеждат без проблем и в сандъчета.
 
Босилек (Ocimum Basilicum)
Той е тревисто едногодишно растение, което наричат кралска подправка. Ценен е изключително много в древна Гърция, Египет, Индия. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. Древните гърци и римляни смятали босилека за символ на злоба и лудост.
За босилека изберете слънчево място в градината. Отглежда се сравнително лесно. Той се нуждае от малко вода и се размножава лесно от семена. Цъфти с бели или лилаво-бели цветчета през лятото. Често бива нападан от плужеци и охлюви. Когато започне да цъфти, босилекът губи аромата си. Ето защо трябва да бъде подрязан преди този момент рано сутрин. Като подправка се използват листата – в прясно или сушено състояние. Сушен е годен за употреба около 2 години. Това е най-популярната подправка в италианската кухня, а класическата паста е немислима без стръкче босилек в нея. Ароматът на босилек отблъсква комарите и мухите. Има противовъзпалително действие.
 
Босилек 
 
Копър (Anethum graveolens)
Копърът е едногодишно растение от семейство Apiaceae. Родината му е Средиземноморието. Достига височина 18–24 см. Копърът расте доста бързо. Сее се пролет и лято. Обикновено цъфти в средата на лятото. Той се размножава от семена и расте най-добре на слънце, в богата, добре отцеждаща се почва. Полива се по малко, но често. Копърът има много приложения. В специални диети се използва като заместител на солта. Семената се влагат в колбаси, а някои хора харесват вкуса на стъблата му. Копърът има ползотворно действие върху храносмилателната система. За тази цел от него се приготвят и пият чайове и тинктури.
 
Мента (Mentha Piperita)
Ментата е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, което достига височина 70 см. Цъфти с дребни бели или лилави цветчета през юли и август. Има силно развито коренище. Най-добре вирее в слънчеви места или на полусянка. Размножава се чрез разделяне на корените и стеблата.Етеричните масла са концентрирани в листата на растението (около 60% е етеричното масло ментол) и се извличат чрез дестилация. Използва се в кулинарията при производството на сладка, конфитюри, шоколад, за подправяне на салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси. Някои хора са алергични към аромата на ментата.

 
Салвия (Salvia officinalis)
Салвията е популярно в цяла Централна Европа многогодишно растение, полухраст със сребристо-зелени продълговати и покрити с мъх листа. От тях се разнася и ароматът на растението. Цъфти през юни и юли, с дребни виолетови цветове. Има атрактивна компактна форма на растеж. Растението има няколко разновидности. Расте най-добре на слънчево място в добре отцеждаща се, песъчлива почва. Трябва да бъде разположена на защитено от вятъра място. След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте компактно. Размножава се чрез резници в началото на лятото. Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила, лавандула, сантолинат, розите.
Пресните, замразените или сушените листа се използват като подправка в салати, супи, яхнии. Подходяща е за свинско, телешко, агнешко месо и птици. Изсушената салвия има по-силен, леко кисел вкус.
 
Копър
 
Риган (Origanum vulgare)
Родината и на това растение е Средиземноморието. Стъблата му са жилави, подобни на корени, с малки листенца. Цветчетата му са ситни, бели на цвят. Най-силен е ароматът на растението, докато цъфти, и тогава е най-добрият момент да бъде обрано. Развива се най-успешно на горещо и слънчево място, в песъчлива почва. Семената се сеят в сандъчета в началото на пролетта и се изнасят, тогава когато пръстта в градината се е отпуснала, а температурите се задържат над 15 °С. Захваща се лесно и от резници. В кулинарията се използва в сосове и ястия от месо.
 
Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Многогодишен храст от семейство от Lamiaceae, с листенца като иглички на бор. Почвата за растението трябва да е добре отцеждаща се, а мястото – слънчево. Розмаринът е много чувствителен на студ. За поддържане на компактна форма растението трябва да се окастря често. Розмаринът цъфти с множество светлосини цветчета в края на пролетта и много рядко през есента. Използва се в изобилие в италианската кухня. Подходящ е за ястия от свинско и агнешко месо и картофи. С него се приготвят супи и сосове. Чаят от изсушени листа на розмарин подобрява храносмилането.
 
Мащерка
 
 
Мащерка (Thymus vulgaris)
Родина на това многогодишно, бързо разпростиращо се растение с малки листенца и лилави цветчета са средиземноморските страни. Мащерката е широко разпространена в кухнята на Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка.В кухнята се използват листата – в прясно състояние или сушени. За тази цел цветчетата се махат малко преди цъфтенето. Мащерката има изключително деликатен вкус. Във френската кухня е особено ценена. Листата на прясната мащерка се използват като украса за салати. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба. Използва се за подправяне на супи от боб и леща. От мащерката се приготвят и освежаващи чайове.