ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ

 

 

 

© Igor Yaruta / www.123rf.com

 

Ако искаме децата ни да намират спасение и вдъхновение в природата, трябва да им помогнем да я опознаят. А това означава да се отправим заедно с тях на… зелено училище. Провеждайте уроците в истинска гора, край реката или в планината. Потопете се заедно в мъдростта и спокойствието на тези светове. Дълбокото вдишване на чист въздух е знак, че зеленият час е започнал. За да не превръщате разговора за природата в скучна лекция, погледнете света през детските очи – възторжено и възхитено! Бъдете пак първооткриватели и млади пътешественици, останалото ще ви продиктува възрастта на вашето детето.

 

Детето е възприемчиво към всичко, което го заобикаля. Обожава ярките цветове, отчетливите звуци, причудливите форми. Връзката му с природата започва със запознанство с нея. Запознайте го първо с книжка, в която има снимки или рисунки на растения, животни или пък на природни явления. Намерете най-разбираемите думи, когато му разяснявате изображенията. Особено след като то навърши една година. Избягвайте обяснения от рода на: „Това е котка, тя казва „мяу“. Според специалистите в тази възраст детето е в състояние да усвои много по-подробна и сложна информация. Ето защо, когато то види котка на картинка, не се правете вие самите на новородени и не бързайте да казвате „мяу“. Не ограничавайте детето си само с този звук. Кажете му още: „Котката е пухкава, има остри нокти, остри зъби и много обича да лови мишки“. Колкото повече обяснения дадете, толкова по-лесно ще бъде на детето ви да формулира собствените си действия, мисли и желания спрямо това животно. Във възрастта от 0 до 5 години се формира представата на детето за цветовете и формите, но и за някои други качества на предметите. Затова, когато описвате портокал например, кажете му, че той е кръгъл, оранжев, сладък на вкус и се дели на парченца, когато се обели. Ако детето ви има силна връзка с даровете на природата, то ще може да открива подобни свойства (цветове, форми, вкусове и пр.) и в други предмети от своя свят. Например „Кубчето, което ми подари Боби, е оранжево като портокал“.

Точно в тази най-ранна възраст се формира и културата за околната среда. Ако започнете по-късно с формирането є, смятайте, че завинаги сте изпуснали възпитателния момент. На по-късен етап ще ви е трудно да научите детето си да наблюдава растенията, вместо да пълни джобовете или шепите си с тях. Разбира се, необходимо е да доказвате думите си и със собствения си пример.

 

Децата в предучилищна възраст, както и малките ученици прекарват толкова време пред компютъра и телевизора, че екранът постепенно се превръща в техен истински живот. Така обаче детето събира цялата информация за света чрез зрението и слуха си, а останалите му сетива остават незадействани. „Много важно!“ – биха казали някои. Само че в резултат на това развитието на осезанието, обонянието и дори развитието на интелекта се забавят. Затова е препоръчително на тази възраст децата да прекарват повече време на село, на море, в планината или в краен случай – в градския парк. Това са местата, които ще им осигурят условия да създадат здрава и истинска връзка с природата. Да, по-трудно е да провокирате интереса на дете на тази възраст. Затова се опитайте да го направите чрез игри. Играйте заедно. Например на играта кое на какво прилича? Облакът прилича на плюшено мече, а плачещата върба на тъжна стара баба с отпуснати рамене. Дайте възможност на детето да измисля нови и нови образи-подобия. Бихте могли да му помагате, но не и да му подсказвате. Не му пречете да бъде откривател. Не разкривайте веднага новите или непознати обекти или явления. Първо, помолете детето да опише видяното, да го сравни с нещо познато, определете към какъв вид се отнася видяното – животно, растение или пък дърво, храст, цвете. Второ, кажете как се нарича това, което наблюдавате. По този начин детето ще запомни не само названието, но и свойствата на „находката“.

Поощрявайте творчеството. Насърчавайте детето да рисува облаци, дървета, трева… Когато излизате на разходка сред природата, вземайте със себе си лупа или бинокъл. Ако разглеждате мравуняк с лупа или пък птиче гнездо с бинокъл, разходката ще стане много по-интересна и за двама ви. Предложете на детето си да си представи, че е бозайник, птичка или риба, а после да се опита да опише какво „виждат“ очите на неговото животно. Тази игра развива наблюдателност и внимание.

Научете детето да слуша. Тишината на гората е само привидна. Седнете на някоя полянка и слушайте заедно с детето си – песента на щурците, песента на птичките, пропукването на съчка… Кой може да го е предизвикал? Вслушани в звуците на природата, задавайте на детето колкото може повече въпроси, за да получите колкото може повече предположения от негова страна. Ако забележите, че детето прекалено силно започва да фантазира, чак тогава можете да го поправите.

 

На тази възраст децата са по-фокусирани върху себе си. Училищното обучение в природни науки вече внася своята лепта в представата им за природата. За да затвърдите връзката на своето дете с природата и за да є намерите практическо приложение, организирайте семеен скаутски лагер или просто отидете за една седмица на палатка до някоя река. Уважаеми родители, никое дете не може да постигне истинска връзка с природата, ако през живота си не е спало поне веднъж на открито или не е посещавало „горската тоалетна“. Използвайте времето, за да го научите да пали огън, да го поддържа, но и да го гаси така, че да бъде сигурно, че огънят няма да подпали гората. Докато заедно събирате съчки и дърва за огън, научете го да различава сухите от суровите дървета. Използвайте престоя си на открито, за да потърсите гъби. Обърнете му внимание, че някои гъби са отровни и че много от тях имат двойници. Подобен урок бихте могли да „изнесете“ и за билките. Разяснявайте му лечебните свойства на растенията, които ви се изпречват на пътя, и които самите вие познавате.

Резките промени в настроението са много характерни за тийнейджърската възраст. Природата обаче е в състояние да помогне на детето да се справи с емоциите, които го връхлитат и от които в града трудно може да се намери изход. Залезът, искрите на огъня, спокойната вода на реката, бурното море… Давайте шанс на детето си подобни сюжети да присъстват в живота му. Говорете за емоциите, които извикват у вас природните пейзажи. Подсказвайте му, че в трудни моменти то би могло да черпи успокоение от преживяванията си сред природата.