Златната БИсреда

 

 

Днес е прието да се говори открито за сексуалната ориентация. „Хетеро“ или „хомо“ – имаме право на избор. Но има и трети, по-необичаен път, който често остава скрит от очите на другите. Този път прилича на една безкрайна възможност, която хем ни определя, хем не ни определя. А как бихте реагирали, ако ви кажем, че сексуалната двойственост е характерна за всички нас?

Сега Даниела живее с мъж. Преди две години обаче нейният спътник в живота е била жена. Доколкото Даниела си спомня, нея винаги са я привличали представители и на двата пола. Когато била на 16 години, тя решила, че е лесбийка, защото именно с жена правила секс за първи път. 

„Мъжете също ме привличаха физически, но що се отнася до другото общуване, те винаги се оказваха тъпанари. Не се противя, нито се притеснявам, когато ме наричат лесбийка, но съзнателно, сама пред себе си, никога не съм избирала хомо или хетеро да бъда. Значи съм би.“

Днес в любовния списък на 32-годишната Даниела има колкото жени, толкова и мъже. Кое е онова нещо, което є е помогнало да съхрани душевното си равновесие при такъв голям и разнообразен сексуален опит? Според нея това е фактът, че винаги е говорила откровено за своя сексуален живот с приятелите си:

„В нашата компания моето право да обичам, когото си поискам, никога не се е поставяло под съмнение.“

Контрацептиви, свободна любов, гей паради… Сексуалната революция вече е свършили своето. Наред с все още доминиращия хетеросексуален модел на поведение за все по-равностоен в обществото се приема и хомосексуалният. Но

 

като че ли все още не се е наложил достатъчно авторитетно. Той тепърва ще трябва да защитава правото си на избор – правото да се обичат еднакво (но през различни периоди от живота) и мъже, и жени.

Бисексуалността често се възприема като разврат, като жажда за експеримент, който е ненужен. Нещата обаче не са толкова елементарни. Още през вече далечната 1940 г. американският биолог Алфред Кинси, автор на мащабни изследвания в областта на сексологията, застъпил тезата, че сексуалното поведение на всекиго от нас се простира в диапазона от хетеросексуалност до хомосексуалност, като задължителното звено между тях е бисексуалността.

Въпреки този извод десетилетия след като той е направен, хората, които открито заявяват своята бисексуалност, са сравнително малко. Сигурно защото тя не изглежда толкова ясна и атрактивна като хомосексуалността. Проблемът се чете между редовете на едно спонтанно признание:

На практика, ако ти не си такъв, каквито са другите, или ако не заставаш на никоя от определените две страни, на теб винаги гледат с лошо око.

Мъжкото и женското се допълват хармонично в поведението, интересите и нагона на бисексуалните, като образуват едно

 

Изследването на бисексуалността не е лесна задача. Трудността идва не само от деликатността на темата, но и от това, че тя съдържа разнообразие от трудно съотносими едно към друго явления. Така например никъде не е казано, че мъжете и жените трябва да са равни по брой в сексуалния живот на бисексуалните. В един период от живота бисексуалният може да отдаде предпочитание на жените, а в друг – на мъжете. Другата трудност идва от това, че понякога е невъзможно да се различат сексуалните от обикновените приятелски чувства. Трудно е да си отговорим на въпроса, чувствено сексуално влечение ли ни е обзело, или искаме приятелство.

Съвременното общество се отнася с по-голяма

 

отколкото към мъжката. Една от причините за това е, че жените с по-голяма охота говорят за своята сексуална определеност за разлика от мъжете, които са по-склонни да я крият. Втората причина е, че лесбийската любов е една от разпространените фантазии на хетеросексуалните мъже. Наблюдавайки две жени, които си разменят интимни ласки, мъжът си представя, че е възможно да бъде трети участник в секса. Мъжете проявяват търпимост към женските хомосексуални отношения и поради факта, че не ги приемат сериозно. Доказателство за това е често задаваният чисто мъжки риторичен въпрос: „Ама, моля ви се, какъв е този секс, в който няма пенис?“  

Достатъчно обсъдихме мъжете и тяхното отношение към лесбийките. Но как стои въпросът с повсеместната толерантност към бисексуалните, които са толкова различни един от друг.

Интересно е да се спомене, че повечето от хората с бисексуален опит възприемат самите себе си или като хомосексуални, или като хетеросексуални. Сигурно защото тези две категория са много по-легитимни в нашето общество за разлика от бисексуалността. Другата причина е, че паралелното влечение и към мъже, и към жени е в различни пропорции.

Трябва да е ясно, че да правиш секс и с мъже, и с жени, все още не е достатъчно условие да се определиш като бисексуален. Има хора, които упорито наричат себе си бисексуални, въпреки че поддържат изключително хетеро– или изключително хомосексуални отношения.

Някои пък признават, че ги привличат и мъже, и жени, но не са предприемали никакви действия да правят секс и с двата пола.

 

към бисексуалността не ни позволява да изразяваме свободно своите предпочитания и още повече ни обърква, когато се наложи да определим своята сексуална ориентация.

Бисексуалните ни наклонности в някакъв момент могат да се окажат просто умора от хетеросексуалността или пък преход към хомосексуалност, която човек още не е готов да признае.

Антон бил убеден, че е гей, докато не навършил 25 години и не се запознал с Магдалена:

„До този момент в еротичните ми фантазии присъстваха единствено мъже. Маги беше първата жена, в която наистина се влюбих. Аз самият се учудих на страстта си към нея и на това, колко естествено се почувствах, когато за пръв път се озовахме в леглото заедно. Мога да кажа, че Маги ми отвори очите, или иначе казано – помогна ми да видя двойствената си сексуална същност и да я осъзная.“

Ивана, домакиня и майка на две деца, за пръв път правила секс с жена, когато била на 42 години. Хетеросексуалният є брак бил на границата да се разпадне и тя намерила утеха в прегръдките (или по-скоро в чаршафите) на лесбийката Ана.

„През пубертета бях влюбена в една жена, но бързо ми мина. Когато се запознах с Ана, започнах да се питам защо родителите ми са ми дали име, което се дава по-често на мъж. Може би така са предопределили моята двойствена сексуалност.“

След развода си Ивана имала интимна близост и с други мъже. Но също и с други жени.

 

Разбира се, различно е. Едно е да правиш любов с някого, който има същото тяло като твоето. Съвсем друго е да правиш секс с човек, който има коренно различно тяло от твоето. Всичко се случва по различен начин. Отношенията между две жени са далеч по-нежни, чувствени и в някакъв смисъл по-сигурни, защото жените познават телата си перфектно – така, както никой мъж не познава своето. В ласките на мъжа има повече нетърпение. Мъжът (в това число и ако е с друг мъж) търси по-сложни пози в леглото. Дори понякога сексът му прилича на акробатика.

Антон и Ивана… Може ли да се каже, че тези двамата, за които писахме по-горе, имат определено предпочитание да бъдат само с мъже или да бъдат само с жени? Ето как отговори всеки от тях на този конкретен въпрос.

„Не. Искам да бъда както с мъже, така и с жени. Отношенията ми с двата пола са съвсем различни, но пък се допълват хармонично.“

 

„Моите мъжки и женски „съставни“ винаги се проявяват по различен начин. Не мога да кажа, че с мъже се чувствам повече мъж, а с жени – по-женствен мъж. Знам само, че най-пълно ме изразява фактът, че обичам да правя секс и с мъже, и с жени.“

Нима всички бихме могли да се окажем бисексуални и подобно на Даниела да си позволяваме да изразяваме влечението си към собствения, но и към другия пол? Или пък като Антон да проявяваме своята мъжка и женска същност без притеснение? Сексолозите са единодушни – не.

 

дори обществото да промени отношението си към тях. Сексуалната ни ориентация е обусловена преди всичко от нашата психика, която е уникална при всеки един човек. От гледна точка на психоанализата всеки от нас е в някаква степен бисексуален. Тази бисексуалност дреме в латентно състояние у всеки индивид и основа за нейното съществуване е идентификацията ни и с двамата родители още в най-ранна детска възраст.

Фройд е построил своята концепция за психическата бисексуалност в началото на ХХ век. Тя по същността си е представата, според която при всеки от половете се проявяват черти, характерни за противоположния пол. Фройд смятал, че у всеки от нас има и мъжко, и женско начало и се отнасял към тези понятия като към едни от най-обърканите. 

Това, че хетеросексуалните имат хомосексуални наклонности (или пък обратното), изобщо не означава, че те ще бъдат реализирани на практика. Хармонията на личността се крепи на осъществяването на едни фантазии и неосъществяването на други, върху стимулирането на едни и потискането на други. Във всички случаи обаче внимателно трябва да се вслушваме в себе си и да се опитаме да се опознаем по-добре, за да можем да разберем дали сексуалното ни поведение съответства на действителните ни желания.

„Не би следвало бисексуалността да се възприема като модерна дреха. Хармонията в секса може да бъда намерена единствено ако слушаме сърцето си. Не е важно кой е моят сексуален партньор – дали е мъж, или е жена. Важното е да ни съединява любовта.“