Зъбните упойки
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
март, 2008 г.
В съвременното зъболечение няма място за болезнени манипулации. В Западна Европа и САЩ вече е пораснало поколение, което не свързва посещението при зъболекар с болка. Това се дължи на масовото прилагане на упойки. В САЩ дори чистенето на зъбен камък е под анестезия. За жалост в България битуват много догми, които пречат на масовото прилагане на упойки и които искам твърдо да заклеймя като погрешни.
„Мен упойки не ме хващат!“
„Докторите ми казаха, че боли, понеже не ме хващат упойки. А те не ме хващат, понеже пия алкохол, пуша или имам много чувствителна нервна система.“ Това са абсолютно неверни твърдения и всеки анестезиолог би ме подкрепил. Няма резистентни на зъболекарски упойки хора. Има само неточно и неправилно поставени такива! Вярното твърдение в този ред на мисли е, че наркотиците са несъвместими с упойки и комбинираното им приложение може да доведе до неприятни последици. Алкохолът, напротив – потенцира действието на анестетиците. С други думи, усилва ефекта им.
„От упойките ми става лошо, гади ми се, не мога да дишам и т.н.“
Тези реакции, наречени от лекарите вегетативни, не се дължат на упойките, а на уплах. Един от най-силните инстинкти е инстинктът за самосъхранение и всяка манипулация, свързана с инвазия над човешкия организъм, поражда психически и вегетативни реакции. По-просто казано, дори мен ме е страх, когато ми слагат упойка, независимо че сам съм слагал стотици.
Упойки не се поставят на алергични пациенти, които не са били подложени на предварителен тест за алергии.
„Упойките са вредни!“
Упойките, както всички други химически вещества, са токсични, но човек с телесна маса 70 кг може да поеме 10–12 ампули анестетик без странични ефекти! Забранено е единствено поставянето на упойки на бременни поради риск от увреждане на плода. Затова в целия цивилизован свят жените, планиращи бременност, минават през основен зъболекарски преглед, за да предотвратят опасността по време на бременност да ги заболи зъб. Защото, ако това се случи, или трябва да изтърпят болката с риск от спонтанен аборт, или ще трябва да им се сложи упойка с риск от увреждане на плода. Дори и пред тази алтернатива упойката понякога се предпочита.
„На възрастни хора и на деца не се слагат упойки.“
На възрастните хора се слагат обикновени упойки, но на деца и на пациенти с високо кръвно налягане се слагат упойки, които не съдържат адреналин. Доказано е обаче, че болката покачва нивата на собствения адреналин в кръвта многократно повече, отколкото упойка с минимално съдържание на адреналин 1:100 000 (една част адреналин, отнесена към 100 000 части упойка в една ампула), която е с много по-силно и по-дълготрайно действие от обикновената.
„Самото поставяне на упойката е много болезнено.“
Това не е вярно! Днес се използват не игли и спринцовки, а специални шприцове с иглички, дебели само 0,3 мм, които някои пациенти дори не усещат.
„Упойката може да ме „пусне“ по време на манипулацията и тогава болката ще е внезапна и силна.“
Повечето ми пациенти се оплакват, че упойката ги е държала много дълго. Анестетичният ефект трае средно 2–3 часа, но е най-силен от 30-ата до 60-ата минута! Отпускането от ефекта на упойката е винаги бавно и постепенно.
„Сложиха ми упойка и ми изтръпна цялата челюст, не можех да се храня, да говоря, да си мърдам устните…“
Най-неприятна е упойката за кътниците на долна челюст, защото от нея изтръпва половината челюст, половината език, бузата и устната от същата страна. Но това трае 2–3 часа! За зъбите на горната челюст упойките са с ограничен обхват – засягат само съседните зъби, бузата или устната над тях.
Няма добър зъболекар, който не може да поставя добре упойки.
Всички използвани днес зъбни упойки са еднакви по химичен състав. Различават се само начините за тяхното прилагане. Най-често те се поставят чрез леко убождане под лигавицата на съответния зъб. Така се обезболяват зъбът и зоната около него (устна или буза).
Ефектът от упойката
за зъба трае от 30 минути до 1 час, а за меките тъкани – 2–3 часа, през които пациентът не трябва да се храни, за да не си прехапе обезчувствените устна или буза.
Този начин на поставяне на упойка може да се приложи за всички зъби на горната челюст, както и за резците, кучешките и малките кътници на долната челюст.
За големите кътници методът е неприложим заради специфичната анатомия на долната челюст в тази зона.
Кътниците на долната челюст
се обезболяват, като директно се намира и облива с упойка големият нерв на долната челюст. Всъщност нервите са два – ляв и десен – и са свързани с всички зъби от съответната страна на долната челюст. Ако е правилно поставена, тази упойка обхваща всички зъби – от мъдреца до първия резец вляво или вдясно на долната челюст.
Тази е най-трудната за изпълнение упойка в денталната медицина, защото лекарят трябва много добре да познава анатомията на челюстта, която е различна при всеки пациент (както са различни лицата на хората, макар да са съставени от еднакви кости, мускули и кожа).
Поставянето на тази упойка показва директно качествата на зъболекаря, но поради трудното є изпълнение в денталната медицина са намерили приложение и други методи за анестезиране, наречени
допълнителни упойки
Най-често прилаганите допълнителни упойки са три. При първия метод между зъба и костта се вкарва изключително тънка игла. Използват се специални шприци за високо налягане, за да влезе упойката в този процеп от 0,2–0,3 мм. Високото налягане носи риск от разкъсване на капилярите и нишките, държащи зъба, а иглата нарушава изключително нежния венец в тази зона.
Затова аз приемам прилагането на тази упойка само при изваждане на зъба, когато гореописаните усложнения са практически без значение.
Много колеги използват този начин на анестезия дори при правене на пломба, което за мен не е оправдано.
Другите два метода са чрез поставяне на упойката над костта между два зъба или направо през костта, намираща се до корена на зъба. Тези начини не намират широко приложение, защото другите начини за обезболяване са най-често достатъчни за постигане на дълбока анестезия.
Използването на замразяване или напръскване с анестетик на определена тъкан има изключително слаб и краткотраен ефект и може да се прилага единственно за обезболяване на зоната, през която ще мине иглата за истинската упойка.
С други думи, благодарение на тях не се усеща убождането от иглата на истинската упойка.
Независимо че всички използвани днес зъбни упойки по химичната си структура са еднакви, те се делят на два вида – на съдържащи и на несъдържащи коригиращо вещество. Най-често това вещество е адреналин, който свива кръвоносните съдове около зъба и по този начин упойката се отмива по-бавно от кръвта. Така анестетичният ефект е по-дълготраен и по-силен, защото концентрацията на упойката в зоната е по-голяма.
Адреналинът
крие обаче и рискове, защото натоварва сърцето на пациента и повишава кръвното налягане. Затова той е най-често в концентрация 1 част адреналин към 100 000 части упойка.
Упойки, съдържащи коригиращо вещество, не бива да се поставят на хора с високо кръвно.
Макар че болката, която биха изпитали тези пациенти заради слабата упойка, би качила кръвното им повече от адреналина, съдържащ се в 1 ампула анестетик.
В крайна сметка видът на упойката се избира от лекаря, който е длъжен да отчете физическото състояние на пациента.