Интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
март, 2010 г.
„Пресъхна изворът на Белоногата, / Герганите са в Лондон и Париж“. Тъжна е песента на поета. Братята на Герганите също не са тук. Останаха само родителите им и прародителите им. Като бабата на моя събеседник. Той ми благодари за проявения интерес и казва, че баба му ще бъде много щастлива, защото тя събирала всичко, което се пише за него.
Ивайло Вутов ми прилича на граф, изваден от роман на руския XIX в. Досущ като на героите в руската класическа литература и на него много от важните събития му се случват на гарата. През XIX в. светът не е бил континентално идентичен, а е бил само национално идентичен. Тогава всяка нация е имала свое характерно „място за събития“. За българите такива места са били селската чешма и селският мегдан. Също така ханът и кръчмата. За други народи такова място е била гарата.
Иво не е граф, но е българин. Живее в Антверпен от 13 години. Хобитата му са абсолютно характерни за нашия век – ски и сноуборд, сърф и екзотични пътувания.
В разговора ми с Ивайло Вутов става дума за отминали времена и премахнати граници. От него научих страшно много неща, включително и това, кой е дал на българина гарите. Убедих се, че, за добро или за лошо, отминалите времена и премахнатите граници все още ни служат да се определяме. И че тъгата на поета може да бъде разсеяна само отвън.
– Иво, ти участва в проект по реставриране и обновяване на гарата в Антверпен. Как стигна до там?
– Още като студент в академията в Антверпен започнах да се занимавам професионално със скулптура и пластично възстановяване на скулптури. С времето се запознах с професионалисти от тази сфера и с тяхно съдействие намерих мястото си в тази гилдия. В Белгия има няколко големи фирми изпълнителки, които работят по подобни мащабни проекти. Аз съм подизпълнител към една от тях и благодарение на добрия є имидж и силното ни портфолио, спечелихме конкурса за този проект.
Доброто развитие на проекта се гарантира от доброто планиране. За цялостното му завършване бяха необходими само няколко човека. Аз като скулптор, един 3D чертожник, един колега, който се занимаваше с отливките, и нашият кординатор логистика.
– Вълнувала ли те е тази сграда, преди да започне изпълнението на проекта?
– Както се изрази един архитект, гарата е мислена така, че хората да не могат да се загубятв нея. Едно от най-важните неща, за да може човек да си намери пътя в една архитектурна постройка, е светлината. Тя те поема като светлина в тунел. Това е базов подсъзнателен принцип. Слизайки от влака на Антверпенската гара, ти няма къде да отидеш, освен да следваш светлината, която те отвежда до монументалния купол, покриващ огромната централна зала – сърцето на гарата. Светлината те привлича. Дори да не пътуваш с влак, ти често минаваш покрай гарата. Тя е мащабна постройка на възлово място в града и е една от най-красивите сгради не само в Антверпен, но, смея да твърдя, и в света. Неслучайно американското списание „Нюз уик“ в своето проучване за най-красивите гари в света е определило антверпенската на четвърто място. Тук наричат тази сграда Железопътната катедрала. Готическата катедралата на Антверпен и „железопътната катедрала“ си комуникират благодарение на най-голямата пешеходна улица в града. Съществува много специална връзка между тях, която е някак романтична. Те са два символа, които си кореспондират и се извисяват над градския силует.
– А ти пътувал ли си често с влак?
– Второто си образование завърших в академията „Свети Лука“ в Брюксел. Така че четири години пътувах всеки ден. Най-странното е, че винаги съм влизал точно през входа, на който сега, поглеждайки нагоре, виждам собствения си труд…
– Имаше ли някакви затруднения при изпълнението на проекта?
– Практически нямаше информация, как изглежда това, което трябваше да направим. Имаше няколко стари снимки с формата на пощенски картички, на които се виждаше цялата сграда. Лошото качество не позволяваше да се извлече досатъчно информация.
Във връзка с проекта ми бе даден достъп до градския архив. Разгръщайки прашните страници с бели ръкавици, се натъкнах на много любопитни факти за гарата и града. Това разгърна проекта извън първоначалните му граници, като частично застъпи и българската история.