Иван и морето

април, 2014 г.

от Мирослава ИВАНОВА

Снимки Личен архив

Мрежите на някои пиар съобщения, хвърлени в медийното море, се пълнят с много журналисти. Точно такова беше съобщението, че българин ще атакува рекорд на Гинес с околосветско плаване, което получих на редакционната си поща. А сега де! Звучи наистина привлекателно, но какво разбира от това човек като мен, който никога не е бил в морето, без да вижда брега? Нямам яхта и не съм пътувала на яхтостоп. Опитвам се да компенсирам собственото си незнание с литература. Припомням си прочутата повест на Хемингуей „Старецът и морето” в онази нейна част, в която авторът обяснява, че старецът Сантяго

мисли за морето в женски род

И гледа на него като на стихия, която прави или отказва да направи големи добрини. Но да се върнем при българина. Казва се Иван, не е старец, а зрял човек, който, както пишеше в пиар съобщението, е искал да предприеме това начинание, когато стане на 50 години. „Не съм избирал тази възраст по сценарий – уточнява Иван по време на разговора ни. – Но ако не го направя сега, после няма да мога да го направя.”

Иван Димов е софиянец, а връзката му с морето дошла по линия на едновремешната структура на „Ученически столове”. Да. Там работел баща му и всяко лято вземал сина си със себе си и отивал да се труди на морето. Заминавали в началото на сезона и се връщали през септември. Случвало се дори да си дойдат в София на 15 септември и от гарата Иван отивал направо на училище. „Цяло лято на морето сам самичък! Бях един такъв мъничък, слабичък и ходех при рибарите да им досаждам. Ставах много рано и отивах при тях сутрин, когато влизаха в морето.“

Моряшки паспорт получава в България

но изкуството на ветроходството, някогашното мъничко момче усъвършенства в Южна Африка, където, по неговите думи, културата на мореплаване е много висока. През деветдесетте години Иван емигрира в Италия и в началото изкарва прехраната си като общ работник и строител. Сега работи като шкипер и има туристическа яхта на пристанището в Тоскана. Впрочем работи и на сушата – като иконом във вилата на английски политик. „В България не сме научени на работа. Но българинът е много работен, когато излезе в чужбина. Ама много! Хвалят ни. На мен не ми стига времето. Храня се в движение. Кафето в Италия не се пие по два часа и с решаване на кръстословица. Пие се ей така – хоп! И чао! Така е, защото италианците имат какво да правят. Домът на италианеца не свършва на входната врата, както на българина. Българинът дори входа си няма да почисти.”

За живота в Италия казва още, че всичко там вече се движи на колела. Хората имат лодки, но ги закотвят на пристанището и ги използват, за да хапнат и да пийнат през уикенда в тях. Много малко са тези, които плават. Може би и това е причина начинанието му да среща сериозен интерес от медиите на Апенините. А само за два дни от краткия си престой в България беше дал десетки интервюта.

И тъй Иван Димов ще се отправи на околосветско плаване с ветроходна яхта

с дължина 5 м и 18 см. Настоящият рекорд в книгата на Гинес е направен с лодка, дълга шест и половина метра.

Българинът

ще измине 28 000 мили за по-малко от 268 дни

без спиране и без да се приближава до суша. Големината на лодката и времето са елементите, с които ще атакува сегашния рекорд, чиито автор е италианецът Алесандро ди Бенедето. Преди години Иван Димов му предложил да направят околосветско плаване под формата на регата, т. е. да тръгнат двамата заедно и да се състезават. Италианецът обаче много бързо намерил голям спонсор, получил много пари и тръгнал сам. Иван обяснява, че най-решаващият момент от подготовката на подобно пътуване е направата на лодката. Това е базата. Точно с този ключов момент е свързана и следващата история, която много ми прилича на притча: „Нека ви кажа, какво научих от Роберто Кавали, модния дизайнер. Един ден той беше на пристанището до мен в Розиняно Маритимо (община в Италия, регион Тоскана). Аз отидох при него, разказах му какво съм намислил и го попитах дали иска да организираме нещо заедно с цел реклама? Той ме гледа, гледа и попита: „Къде ти е лодката?”.  Аз казах: „Ами нямам лодка. Търся спонсор”. Той продължи: „Знаеш ли колко хора идват при мен и ми казват, че искат да летят? И знаеш ли, че никой не се е представил пред мен с криле?”.

Думите на прочутия италианец освен голяма поука, дали и сериозен стимул на Иван. След този разговор той

започнал да „прави” лодката без спонсори

И я направил! Разбира се, не е бил сам в това начинание, но всичко, което представлява сега неговата яхта Minnie, е проконтролирано от него. В момента оценката на лодката е 10 000 евро на квадратен метър. Сега, когато подготовката на начинанието е вече на финала, започнали да се появяват спонсори, или по-скоро партньори, които осигуряват различни части от техническото обезпечаване на пътуването. Иван ще разполага с постоянна сателитна връзка, с чиято помощ на всеки две мили ще бъде отчитано местонахождението му по време на пътуването. Това е и част от документирането на плаването, както и негова доказателствена част. На лодката ще бъдат монтирани и видеокамери, с чиято помощ ще бъде направен нещо като

видеодневник на събитието

На борда на яхтата му ще има 140 кг лиофилизирана храна (храна, от която е изтеглена водата). Водата за пиене Иван ще дестилира посредством специално устройство. Отоплението в лодката е конструирал сам. „В морето не трябва да ти става студено. Ако това се случи, рискът от морска болест е голям и няма начин да се стоплиш дори и да облечеш всички дрехи, които имаш. Аз ще бъда с дрехи, които издържат на солена вода. Много ми се иска обаче да започна пътуването по стария начин – с вълнен пуловер и дочени панталони. Ще пробвам, докато издържат.”

Всички неразтворими отпадъци ще съхрани и върне. Морето и без това е пълно с боклуци.

Очаква се тръгването да бъде през есента, между септември и ноември. Точният момент ще бъде определен от ветровете, които ще му помогнат да слезе на юг. Маршрутът започва от северна Франция, откъдето през 60-те години на миналия век е тръгнала най-старата регата за самостоятелна обиколка на света през трите носа. Следва спускането през атлантическия океан и нос Добра надежда, после през Индийския океан под нос Лоуин и под Нова Зеландия, следва Тихия океан под нос Хорн и… качване през Атлантическия океан.

По време на пътуването, Иван ще редува

един час сън с два часа бодърстване

Казва, че с всичко се свиква по време на плаване – и с режима, и със самотата. Не и с опасностите обаче.“ Да се къпя в открито море не влизам. Виждал съм такива неща, че… Има страшни и големи диви животни, които не знам какво мислят за мен. Те може да мислят, че съм им приятел и въпреки това да ме изядат. Морето е жива материя, за която не знаем почти нищо. Аз се страхувам от тази материя, уважавам я и не отивам да се боря с нея. Отивам да живея с нея.“

Към това прибавям и че ако нещо се случи с него, възможности за спасителни акции няма. В такъв момент може да се разчита само на случайността наблизо да има кораб. Но той пък трудно би могъл да го намери заради постоянните течения, които могат да го завлекат в съвсем друга посока. Не би могъл да бъде спасен с хеликоптер например, защото хеликоптерът има два часа автономия на движение. Припомням, че Иван ще бъде далеч от сушата. Най-близкото разстояние, на което ще се приближи до суша, е 200 мили и това ще бъде само в един етап от маршрута. „Баба ми казваше: „Каквото на главата ти е писано, на камък не ходи” – обобщава Иван.

Този човек е стигнал до тук с много лишения и с много труд. Най-много ми хареса, че не забелязах у него никакъв глупав холивудски стремеж да се прави на герой, както и нищо от сензационната чалга, от каквато преливат повечето хора, които се появяват публично. Каза ми, че ако получи пари от спонсори, би ги използвал, за да разполага с нещо като заплата за първоначалния период от завръщането. „Когато се върна, отново ще се уча да ходя, да ям, да спя. С останалите пари бих помогнал на деца, болни от рак, които видях в една болница. Искам да направя живота им по-лек. Мога да ги извеждам с лодката, да си говорим, да ги обуча как се кара лодка, как се лови риба.“

Начинания като неговото служат и за да дадат послания на хората. Питам го какво е неговото? А той отговаря, че когато човек си е наумил нещо, трябва да го направи, защото така се чувства пълен. И пак цитира баба си, която казвала: „Да не умреш с отворени очи”.

Морето, както и животът дели хората на

пътешественици, съзерцатели и удавници

Иван е от първите, аз съм от вторите и много държа да закотвя разговора ни в литуратурата. Подканям го да ми каже нещо поетично за морето, а той… започна да разкопчава ръкава на ризата си. Да. Показва ми татуировка. „Това е един стих на Гай Катул – на латински е и означава: „Много хора са дошли през много морета”.  Аз съм го трансформирал, че аз съм дошъл през много морета.“

Той ще влезе в Книгата на Гинес. По всичко личи, че е готов за това. Но по-важното е, че когато се върне, ще е преживял думите на стария римски поет. Не ми се струва достатъчно да му пожелая успех. Когато разбера, че ветровете са тръгнали и заедно с тях е започнало плаването на Иван, винаги когато се сетя, в месеците от есента насетне, ще отправям малка молитва. Дано морето му направи всички добрини, от които има нужда.

(…)

Пълния текст четете в новия брой на БЕЛА или поръчайте ТУК