Измяна в женски стил
Снимка © vgstudio – 123rf.com
Защо изневеряващите мъже ги възпяват като донжуановци и казанови, а жените, кривнали встрани, продължават да ги смятат за… блудници.
„Аз съм непостоянна, това е моята природа. Човекът, с когото живея, знае каква съм, а аз пък знам, че изневерите ми му причиняват болка. Но това не разрушава любовта ни. Връзката ми с човека, с когото живея, ми е необходима, за да пазя равновесие. Както впрочем и моите любовни приключения извън нея. С другите мъже се чувствам желана и свободна, но винаги се връщам вкъщи. Срещите ми извън вкъщи ми помагат да разбера колко е хубаво вкъщи.“
Това е откровен разказ на съвременна жена. Тя не е жертва на безпаметна любов, не си е загубила ума в търсене на любовния идеал, нито пък е хваната в капана на женското покорство. 34-годишната Вяра. П. от София открито говори за своите желания и отстоява правото си на удоволствие.
А ето как в автобиографичната си книга „Записките на една злощастна девойка“ руската журналистка Дария Асламова описва своите любовни истории: „Освободена от усмирителната риза на брака, аз се оказах във водовъртежа на любовни приключения.“; „Моето сърце в онези години беше като препълнена кръчма, гостоприемна за всеки самотник.“
За чувственото наслаждение, за вътрешната свобода, които е усетила благодарение на многото мъже в живота си, пише и Катрин Миле (Caterine Millet), френска интелектуалка, експерт по съвременно изкуство и най-вече по Лувъра. Провокативната є автобиографична книга „Сексуалният живот на Катрин М.“ шокира много хора със своята откровеност.
Търси се наслада
Обвиняват жените, решили да заявят своята полигамност, за вятърничави търсачки на приключения. Те обаче искат да ги възприемат като смели бунтарки, дръзнали да се отдадат на удоволствието там, където го открият. При това без да изпитват много-много угризения на съвестта. После същите тези жени се връщат в тихия семеен пристан – точно така, както го правят мъжете. Може ли да се каже, че тези жени изневеряват по мъжки? Едва ли. По-скоро те имитират модела на изневеряване, който традиционно се смята за мъжки.
Социолозите обаче обобщават, че през последните две десетилетия сексуалните връзки на жените по принцип са станали по-спонтанни. И че нравствените табута оказват все по-малко влияние върху представителките на женския пол. 18% от омъжените дами и 22% от женените господа си признават, че са имали поне по едно извънбрачно приключение по време на брака си.
По-парадоксален е фактът, че близо 1/4 от омъжените жени и мъже, осъждащи изневярата, от време на време също са изневерявали.
От всички тези факти може да се направи изводът, че сексуалното поведение на жените през последните десетилетия много се доближава до това на мъжете. Доказателства за това са изравненият брой на сексуалните партньори, както и еднакво богатият сексуален опит и на двата пола. Икономически самостоятелната жена говори свободно за своята сексуална ориентация, за сексуалните си предпочитания и сама определя начина си на живот. Контрацепцията позволи на милиони жени по света да се освободят от страха от нежелана бременност и да изпитват чисто удоволствие от секса. Жените днес водят активен социален живот и съблазните около тях са не по-малко, отколкото за мъжете. Съвсем логично е тази тенденция да води след себе си и повече изневери. Женски. Но наистина ли се е променила женската природа и наистина ли жените са станали толкова сексуално освободени? Или това е просто поведенческа стратегия за избиване на комплекси?
Влюбена по желание?!
Във всички епохи женската изневяра се е наказвала жестоко. Днес тя продължава да се осъжда, но поне не се наказва. Със сигурност обаче тя вече не шокира толкова, макар че обществото по инерция е сурово в оценките си към нея.
Но въпреки че времената са други, колективната ни представа за стереотипите на мъжката и женската сексуалност са си все същите. Те са се формирали още когато хомо сапиенс се е формирал като биологичен вид – толкова дълги корени имат! Затова и до днес, с каквито и „факти“ да ни проглушават ушите социолозите, ни се струва естествено мъжете да имат повече сексуални партньорки, а жените да са верни и покорни. Така мислят дори и жените! Мъжката сексуалност е по-напориста, тъй като биологичната задача на мъжа е да оплоди колкото е възможно повече самки, за да е сигурен двеста процента, че ще продължи рода.
Женската сексуалност традиционно се свързва с чувства на любов и привързаност и оттук – със съпружеска вярност. Но понеже е невъзможно да си влюбен едновременно в няколко души, женската изневяра се заклеймява като грях.
Често връзката на жената с друг мъж поражда неприязън към съпруга, което нерядко води до фактическа раздяла между съпрузите. Именно затова на женската невярност се гледа като на застрашаваща целостта на семейството.
Скрити и явни гениталии
Според психолозите различното ни отношение към мъжката и женската изневяра се диктува и от различията в анатомията на мъжките и женските полови органи. Тъй като мъжките гениталии не са скрити като женските, те могат да се оценяват и да се сравняват. Малките момчета развиват състезателно отношение към секса, сравнявайки размерите на половите си органи. Мъжете са нападателната, проникваща страна. При жените е различно. В тях се прониква. Затова в леглото те имат необходимост да изпитват доверие (все пак разкриват пред партньора си нещо тайно, нещо скрито). Ето защо чувствата и емоциите по време на полов акт са толкова важни за жените.
Какъв е изводът?
Мъжете със сигурност водят първенството по брой изневери (каквото и да твърдят статистиците!), защото тях ги движи преди всичко желанието да получават физическо удоволствие. Движат ги не любовта, а нагонът, жаждата за новите впечатления и усещания. Мъжете мигновено оценяват жената като сексуален обект. Мъжкото желание възниква без предварителна нагласа.
На жените им трябва повече време – те са програмирани за дълготрайни, устойчиви отношения и несъзнателно оценяват дали мъжът ще бъде надежден съпруг и баща, независимо че го искат само за любовник.
Немалка власт над женския пол продължават да имат и колективните представи, фантазии и табута. В мъжкото съзнание семейството и алтернативните връзки могат да съществуват независимо една от друга, без да се пресичат. Затова, изневерявайки, мъжете много по-рядко изпитват чувство на вина. При жените изневярата често създава вътрешно напрежение и вътрешен емоционален конфликт. Вследствие на тези женски ментални построения 60% от изневерилите жени съжаляват за случилото се. Тревогите им обикновено са да признаят ли на партньора за изневярата си, да продължат ли паралелната си връзка, да обичат ли новия си партньор?
„Жените са надарени със способността да дават живот. Ако притежаваха и способността да изневеряват без свян, това би ги направило всемогъщи. А това е сериозен повод за безпокойство у мъжете“ – твърди сексологът Лора Белтран (Laura Beltran).
Истината е, че природата и различното обществено отношение към мъжката и женската изневяра балансират съществуващото разпределение на силите, като по този начин съхраняват институцията брак. И това ще продължава да е така дотогава, докато не открием нова форми за съжителство и хармонично общуване между мъжа и жената.
В търсене на идеалния мъж
Тя не е била вярна на никой мъж, преди да срещне настоящия си съпруг, заради когото променя начина си на живот. Днес Д. П. не съжалява за своето непостоянство.
„Вече седем години съм вярна на един мъж – втория ми съпруг. Той имаше семейство, деца, но това не му попречи още на третия ден от нашето запознанство да ми предложи брак. С него си приличаме като близнаци. И той като мен беше експериментирал много пъти в секса преди срещата ни, беше сменил смущаващо количество партньорки. При мен този период продължи почти 13 години – търсех мъжа на живота си и все не го намирах. Изпитвах силно чувство на неудовлетвореност. И се държах съвършено по мъжки. Бях готова да скоча в постелята с всекиго, опитвайки се да получа колкото се може повече удоволствие от секса, без обвързване и без влюбване. Но винаги съм знаела, че в живота ми непременно ще се появи този, единственият. Сега не си позволявам нищо друго освен здравословни флиртове. Такава е женската природа – флиртуваща.. Но с мъжа ми си имаме доверие и сме си верни. Сигурна съм.“
Верни, но на различни партньори
Човечеството е обречено да пази институцията брак. Но пожизнената моногамия (в рамките на която партньорите са си верни един на друг през целия живот) е все по-рядко срещано явление. Повечето мъже и жени са склонни към серийна моногамност: когато продължителният съюз с един партньор изчерпа ресурса си, той се разпада. В резултат на това ние сме готови за нови (пак моногамни) отношения.