Изневяра ли е виртуалното общуване
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
Снимка © Fouquin Christophe – 123rf.com
„Обичам жена си и децата си. Мисля, че съм добър съпруг и баща. От няколко месеца редовно си чатя в интернет с една жена. Отначало ми беше забавно, сега разговорите ми с нея станаха необходимост. Споделяме и коментираме различни неща. Намирам я за умна, интересна. Усещам я близка. Това изневяра ли е?“
Въпросът на мъжа срещу мен ме изненада доста. Всъщност кога и къде започва изневярата? Чувала съм различни определения и безброй истории на тема изневяра. Любопитни са ми били споровете за това, коя е по-страшна – тази „в главата“ или онази в леглото.
Със сигурност знам, че след изневяра единият от партньорите, измаменият, изпитва
непоносима болка
Но изневяра ли е едно общуване във виртуалното пространство, което те прави щастлив?
Ако да си верен на партньора си, означава да потискаш желанията си, да спреш да мечтаеш, да се лишиш от удоволствието да общуваш с различни хора, да загърбиш хобито си, тогава е по-добре да признаеш, че си мъртъв.
Претенцията да бъдеш всичко само за един човек няма нищо общо с верността.
Най-нестабилните двойки
са онези, които живеят в симбиоза. Изолирани от всичко и всички, игнориращи личните си желания и интереси, двамата партньори се захранват един друг до деня, в който дълго отсъстващият външен свят нахлуе в живота им с неудържима сила.
Тогава настъпва чувство на умора и на задушаваща досада. Непоносимата фрустрация у единия и усещането за предателство у другия поставят на изпитание по-нататъшното им съжителство.
За да не се задушим в двойката, трябва непрекъснато да подхранваме желанието и енергията си. Най-доброто решение за утвърждаването на идентичността е създаването на
здравословна дистанция
между нас и партньора ни. А за да обогатяваме и заздравяваме връзката си с него, ни е необходим кръг от приятели, дори те да са само от виртуалното пространство.