ИЗЧЕРВЯВАНЕТО

 

 

 

 

 

Всички се изчервяваме – някои повече, някои по-малко. Случва се под влияние на силни емоции – гняв, срам, радост, учудване или любопитство. Има щастливци, които не придават значение на въпросния феномен, но има и такива, за които руменината при емоционални реакции

 

Изчервявали сме се, когато като ученици са ни изпитвали пред дъската, изчервяваме се и сега, когато вниманието на много хора е насочено към нас или някой ни изненадва с изненадващ конкретен въпрос. Или пък тогава, когато разговорът се фокусира към интимни за нас теми. Всичко, което ни засяга лично, ни… обагря в червено. Притесняваме се, опитваме се да се преборим с тази природна склонност, но нищо не помага. Напротив, ставаме по-червени и по-червени. Тогава е възможно да настъпи най-страшното – да се откажем от амбициите си, да избягваме публичните изяви и големите компании. Възможно е да възникнат усложнения в служебния и интимния ни живот. А изчервяването е

 

Изчервяваме се в момента, когато капилярите ни се разширяват – физиологична реакция, която помага на организма бързо да понижи температурата на кожата. При различните хора той протича с различна скорост и интензивност. Когато ни е топло, кръвоносните съдове се разширяват, бузите ни се зачервяват и отдават топлина. Когато е студено – съдовете се свиват и ние сме по-скоро бледи. След определено време, прекарано на студ, когато кожата ни започне да замръзва, отново е възможно зачервяване като компенсаторна реакция – така понякога се зачервяваме и от студа.

Някои хора се изчервяват повече от други. Зависи от темперамента, особеностите на кожата, както и от телосложението. Обикновено зачервяването се наблюдава върху тези участъци от кожата, които непосредствено контактуват с околната среда – лице, уши, шия, деколте. Само че ние не се зачервяваме само когато реагираме на атмосферните условия, а и когато някой ни заговори или ни направи комплимент. Разширяването и свиването на капилярите се регулират от симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Той реагира на стреса, атмосферни условия, физическо натоварване и интереса на другите хора към нас и действа независимо от волята ни, като привежда организма в състояние на „бойна готовност“ – учестява сърцебиенето, повишава адреналина и напряга мускулите. Обратно – парасимпатиковият дял на същата система отслабва тези защитни реакции и помага на организма да се отпусне. Изглежда, наистина сме безпомощни, като се има предвид, че процесите, регулирани от вегетативната нервна система, не могат да се контролират от волята ни.

 

– изчервяват се само хората, и то когато са сред други хора. Интересното е, че бебетата не се изчервяват, възрастните хора – също. Като че ли повече от всички други се изчервяват подрастващите. Случва се, когато неочаквано осъзнаем, че ни гледат. Дори мисълта за това, как ни възприема другият човек, може да предизвика у нас вълнение, с което не сме способни да се справим. Неясно откъде се промъква срам, съпроводен от чувството, че всичките ни недостатъци са извадени на показ. Чувстваме се жалки, смешни и неадекватни на начина, по който искаме да изглеждаме.

 

за да бъдем успешни. За целта често се обгръщаме в непроницаема броня. Само че тези „доспехи“ са скроени от картон и не съответстват на нашата чувствителна и многообразна вътрешна природа. Точно в това вътрешно пространство се зараждат руменината и срамът. Критиката, комплиментите, внимателният поглед или усмивката – всичко това ни съобщава как ни възприемат останалите хора. Въпросът е, че ние често бъркаме и тълкуваме искрената усмивка на някого като насмешка. Или пък приемаме лично нещо, което изобщо няма отношение към нас. Колкото по-тревожни и неуверени се чувстваме, толкова по-голяма е вероятността от подобни грешки. Под тяхно влияние може да възникне страх от общуване, към който специалистите отнасят и специфичния страх от изчервяване – еритрофобия.

За да се изчервят, на страдащите от еритрофобия им е достатъчно само да им бъде споменато за това: „Ти какво?! Още ли се изчервяваш?“ За всички тези хора има една хубава новина. Ако е невъзможно да бъде отменена природната склонност към изчервяване, то с еритрофобията можем да се борим и да сведем въздействието є до едва доловим дискомфорт. Можем да се научим да живеем с нея или въпреки нея. За целта е необходимо

 

Психолозите учат пациентите си да не избягват тревожните ситуации. За целта е разработена система на постепенно влизане в тях – от по-прости към по-сложни. По време на групова когнитивно-поведенческа терапия като начало може да ни предложат да заговорим съседа например за времето. Ние, естествено, ще се изчервим дори и тогава. Но въпреки това, следвайки инструкциите, трябва да продължим разговора и да се убедим, че нищо страшно не ни е донесло нашето изчервяване и нищо страшно няма да ни се случи. Няма да се стигне дотам, че да искаме земята да се отвори и ние да потънем в нея. Вместо това съседът любезно ще отговаря на въпросите ни и от своя страна ще ни пита за нещо. И така няколко пъти, докато ситуацията не стане обичайна за нас. След това може да се премине към по-вълнуващи сюжети за общуване. Ако имате възможност да се наблюдавате и анализирате при публична изява – ще забележите, че

 

След един определен момент то започва да спада от само себе си. Това означава, че бихме могли да го пренебрегнем и отново да продължим с доклада си (или пък с разговора си). А ако пък осъзнато си кажете наум „Аз чисто и просто се изчервявам“, цветът на вълнението ще изчезне още по-бързо.

Едно от разпространените мнения за човека, който се изчервява, е, че той е неудачник, когото другите смятат за неудачник. В действителност обаче подобно снизходително и лошо отношение не се проявява често. Въпросното твърдение по-скоро се е загнездило в главата на страдащите от изчервяване. Обратното – доказано е, че хората, които не скриват и не се стесняват от руменината на лицето си, могат да заинтересуват, затрогнат и очароват околните… Британски психолози са доказали, че такива хора предизвикват съчувствие и съпричастност, на тях по-лесно им прощават грешките, отколкото на тези, които се извиняват или изразяват своето притеснение по друг начин.

Така че когато някой ви каже „Изчервяваш се?! Това е толкова мило“,бъдете уверени, че това е съвършено искрено. Вие просто сте един симпатичен събеседник.