ИМАТ ЛИ БЪДЕЩЕ УРЕДЕНИТЕ СРЕЩИ

Чакането се е превърнало в неделима част от живота ни – чакаме да свърши работният ни ден, чакаме да си платим сметката, чакаме в задръстванията… Когато обаче времето започне да минава все по-бавно и самотно, а съдбата не дава никакви признаци, че бърза да ни срещне с принца от собствената ни приказка, чакането се превръща в досаден навик, в тежест. Тогава решаваме да организираме сами операцията по

Прощаваме се с идеята за идеалния и се примиряваме първо с откриването на подходящия, а по-късно и просто с приемливия псевдодвойник на нашия принц. До такава степен сме решени да го намерим, че започваме да не обръщаме внимание на очевидните недостатъци на заместителите му. От това, естествено, страдаме само ние – точно защото, доброволно лишили се от приказката си, започваме да се задоволяваме с по-малко от това, което заслужаваме. Вместо да се превърне в лебед, грозното пате пораства пред очите ни и се преобразява в… тромав паток.

И в този момент на слабост и дълго стаявано отчаяние от безкрайното чакане опираме до приятелките. Оказва се, че всяка една от тях има приятел или приятелят им има приятел, или мъжът на сестра им има приятел (винаги ще се изнамери някой подходящ в техните очи), който би бил човекът за нас. И така от многобройните потенциални кандидати за поста „владетел на сърцето ни“ се появява някой с изрядните характеристики. Запознанството с избраника винаги прилича на явяване на интервю за работа чрез посредник – важни са личните данни, квалификациите, допълнителните умения и, разбира се, препоръките от доверени лица.

Да предположим, че на първо четене кандидатът притежава всичко необходимо, за да задоволи взискателността ни. Тогава си отдъхваме, че краят на търсенето на приказния герой наближава, и зашеметени от внезапно материализиралия се образ на любимия, склоняваме без много уговорки на заветната среща. И както подобава на подобно дългоочаквано събитие, отиваме на нея подготвени – с пълна с очаквания чанта, с наострени за любов високи токчета, с леко разголена рокля за откровения след първото питие, с червило, готово всеки момент да бъде изтрито от първата целувка, с прическа, в която са вплетени безброй мечти, чакащи толкова дълго време, за да бъдат осъществени, и с многобройни пеперудки в стомаха заради сладкото притеснение от неизвестното. Но по-често оставаме разочаровани, когато реалността опровергае преувеличените качествата и добродетелите на лансирания „принц“. И в този момент се изправяме пред сериозната дилема – да се доверим на „добрите“ препоръки на приятелките с надеждата, че малко по-късно те ще се окажат основателни, или просто да се откажем, преди да изпитаме поредното разочарование, че сме отстъпили от своите критерии за избор. Заредени обаче с упоритост и желание да не разочароваме себе си, приятелките си и човека отсреща (все пак и ние трябва да защитаваме представата за нас като за най-желаната партия на пазара на необвързаните жени), ние оставаме на срещата

първото ни впечатление да не е било вярно. Вината за несъвпаденията между изградената предварителна представа и реалния образ на „избраника“ ни обаче не е на приятелката ни.

Рискът от разочарование при уредените срещи е винаги налице. Но е за предпочитане да го поемем, защото, без да се запознаем с някого, няма начин нито да го приемем, нито да го отхвърлим. Само че още преди да се поддадем на изкушението някой да побутне съдбата от наше име, трябва да изчистим съзнанието си от всички приказни суперлативи – за себе си, за чакания мъж и дори за приятелката си. Шансът една уредена среща да прерасне в сериозна връзка зависи единствено от нашето порастване. Е, тогава бъдещето ни няма да е приказно, но пък постижимо.