Концентрирайте се върху процеса и целите ще се „постигат” сами
февруари, 2014 г.
Всяка книга за тайммениджмънт и лична ефективност ни приканва да си поставяме цели и упорито да се движим към реализацията им, вместо просто да се носим по течението.
Голяма част от хората старателно пишат списъци с желания около Нова година, в началото на всеки месец или пък в точните моменти на всяко Новолуние. Някои дори правят диаграми на успеха или дневници на постигнатото. Но защо, колкото и да сме вманиачени в желанията си, съотношението между постигнатите и непостигнатите цели не е в нашата полза?
Надпреварата свърши. Какво следва?
Голяма част от съвременните психолози дойдоха до извода, че не всички хора са еднакво целеустремени и в това няма нищо осъдително. Ура! Поколението на постигащите целите си се смени от хора, които не желаят да участват в състезания, а се стремят към тихо щастие и самореализация чрез любимото си занимание. То, заниманието, доставя удоволствие без условия, но и без гаранции, че онзи, който го практикува, ще се превърне в собственик на търговска империя или пък в известен дизайнер. Днес успехът съпътства тези, които се стараят. Дори и да не сте притежатели на верига супермаркети, можете скромно и щастливо да управлявате сайт за онлайн търговия. Дори и да не владеете до съвършенство езика на Данте и да не сте чели „Божествена комедия” в оригинал, можете да се справите добре с италианския по време на екскурзия в Тоскана. Ако обаче сте си поставвили за цел да владеете до съвършенство езика на поета, то едва ли ще се зарадвате на удоволствието просто да побъбрите на италиански в някой бар. Винаги ще бъдете недоволни, че изтънчеността от строфите на Данте не е постигната във вашия изказ.
Самоорганизация и лична ефективност
на творческите натури
Автор на тази концепция е Яна Франк (художник, дизайнер и автор на книги от руски произход, която живее и работи в Берлин. – бел. ред.). Според Франк в живота има много неща, достойни за претворяване, които дават възможност на хората просто да изпробват своите сили, да се „премерят” с тях, т.е. с тези неща. Това са онези дейности, които ни позволяват да намерим отговори на въпросите: „Искам ли да се занимавам с това професионално?; Може би е достатъчно да ми е хоби…; Дали пък този опит не ми е напълно достатъчен? Опитах, но това не е моето нещо“. С една дума, самоусъвършенстването е процес (аз опитах), а не резултат (станах тесен специалист). Самоусъвършенстването като процес има своето право на съществуване, независимо че може да не води до професионален Олимп или до обществено признание. Да живеете живота си тук и сега, е много по-важно от това да мислите за бъдещето.
Защо не е ефективно да си поставяме цели
Целите демотивират. Когато човек се концентрира върху целите си, той напуска „островчето“ на щастието. Радостта от достижението е кратък миг в бъдещето, който може да настъпи след години, дори след десетилетия. Представете си, че мотивация за дейност трябва да бъде онзи един миг (или няколко дни) щастие, което ще изпитате при постигането на целта. Но ако целта не бъде постигната скоро и изобщо не е известно кога?! Невероятно трудно е да се мотивирате по този начин, нали? От друга страна, човекът, който се занимава с нещо любимо, винаги се мотивира лесно. Той получава удоволствие и радост от своя труд точно сега. Именно затова мотивацията по отношение на процеса е много по-ефективна, отколкото мотивацията по отношение на резултата от дългосрочните цели.
Целите създават дистанция. Когато поставите пред себе си цел, вие веднага поставяте и дистанция – между своето настояще и бъдещето. Същото правите и когато изричате „сакралните“: „Ще започна нов живот от понеделник. Ще се променя, ще бъда нов човек, ще разруша стените, ще започна да живея по коренно различен начин!”. Нооо… Минават понеделници след понеделници и нищо не се променя. Причината е, че ние много рязко противопоставяме това, което е сега, на това, което ще бъде. Това, което сме сега, на това, което ще станем. Ако обаче се концентрираме въпру процеса на ставане, бихме могли да избегнем този психологически капан. Ако искате да отслабнете, спрете да мислите за момента, когато кантарът ще показва с 10 килограма по-малко, а вие ще сте станали стройни и красиви. Обикнете се в желанието си да се промените, в движението към целта. Радвайте се и се поощрявате след всеки стопени 400 г тегло. Възхищавайте се на себе си за всяко отказано парче торта, както и за това, че сте предпочели салата вместо мазна пържола. Именно тези малки стъпки, а не свалянето на заветните 10 килограма, ви правят друг човек. Не сте ли съгласни? Не е ли по-добре да преживяваме живота си сега, отколкото да пренавиваме лентата му назад и напред?
Целите плашат със своята мащабност. Съгласете се, че цели от рода на „Създаване и оптимизиране на сайт” или „Създаване на успешен бизнес през тази година” звучат толкова плашещо, както и „Да науча италиански перфектно“ или пък „Да стана много организиран човек“. Но да помислим. Какво по-точно разбирате под „да науча италиански”? На какво ниво? С какъв запас от думи? А какво означава „да стана много организиран”? Към подабни цели е трудно да се направи дори една крачка. Хората не знаят как да подходят към такива цели. По-добре е да „разместим табелите” и да превърнем целите в план от ежедневни действия. Само тогава която и да е задача ще бъде по силите ни.
Постигането на целите ни кара да се чувстваме изчерпани. Ако не сте увлечени от процеса, то успешният резултат едва ли ще ви зарадва искрено. Възможно е даже да усетите някаква пустота, след като постигнете целите си. Крачката от усещането за пустота до деградацията е много малка. Истински увлечените по онова, с което се занимават, хора се развиват постоянно. Целите им се модифицират под влияние на времето и обстоятелствата. Дори да не са успели да реализират една цел, те вече са поставили пред себе си още дузина.
Целите могат и да не бъдат постигнати. Човекът, който е концентриран върху резултата, има много малко шансове за успех. Първо, защото обстоятелствата се променят и целта може да бъде постигната частично, а не така, както сме си представяли. Второ, защото не бива да забравяме обстоятелството, че по някакви причини нашата цел може изобщо да не бъде реализирана. В този случай човекът, концентриран върху целта, ще се почувства неудачник. Онзи, който се е наслаждавал и е оценявал процеса, винаги може да намери в себе си сили за хитър обрат – да промени целта и, както казва Дейл Карнеги, „от лимонада „от лимоните да си направи лимонада”.