Интелигентни емоции
от Ина Илиева, клиничен психолог и психотерапевт
август, 2008 г.
.jpg)
„Има хора, надарени с ум. Има и други, надарени със сърце. Вторите по-малко ги забелязват, защото интелектът им е по-слаб от чувствата. Въпреки това тези типажи понякога са по-полезни за благото на обществото от първите. Много неща могат да бъдат разбрани със сърцето, но често пъти разбраното със сърцето трудно се изразява с подходящи думи и трудно се облича в интелектуална формулировка.“
К. Г. Юнг
Никога емоциите не са се радвали на толкова внимание от страна на психолози, лекари, политици, мениджъри, както напоследък…
Векове наред нашата култура се е стремяла
да обуздае емоцията
През епохите емоциите са се оценявали като неприемливи, като слабости, която трябва да бъдат потулвани. Поколенията са си предавали едно на друго схващането за неблагоприятното и дори вредното влияние на емоциите. На всичкото отгоре са имали основание, защото силната емоция заглушава гласа на разума. В ситуация на избор често пъти това, което ни диктува разумът, е противоположно на това, което ни диктува емоцията. Емоцията обаче е по-близка до дивото в човека, а разумът – до цивилизованото. Нейната стихия се нуждае от опознаване и овладяване. А това не е лесно. Тя идва от загадъчния и плашещ свят на несъзнаваното – там е тъмно, неясно, недостъпно за нас. С него нямаме пряк контакт. Следователно този свят е неуправлявам.
С рациото е по-различно
То е на светло, достъпно е и се поддава на контрол. На всичкото отгоре то определя правилата на живот.
Ние имаме в тежко наследство незнанието и неумението да декодираме емоциите си. Още по-малко емоциите на другите. Непохватни сме в управлението на емоциите. Днес изразите, употребявани от нашите родители – „Тук няма място за емоции“, „Емоциите не са добър съветник“, „Запази емоциите за себе си“, „Емоциите са пагубни за еди-коя си работа“, – продължават да бъдат устойчиви. Но я се опитайте да спрете да чувствате нещо, което чувствате!
Няма как да стане!
Имах една много симпатична пациентка, която се славеше с изключително високия си коефициент на интелигентност. Факт, с който тя обичаше да се шегува.
– Във фирмата колегите ме наричат
Госпожа IQ
– каза ми тя с усмивка на една от първите ни срещи. Тази нейна реплика отключи интересен разговор:
„Нямаш право да ревнуваш…“ – раздразнено цитира тя думите на своя приятелка. „Да нямам, но ревнувам. Мога и да не го призная, да не го кажа или покажа, но да не го чувствам, не мога. Да не мислиш, че ми е приятно да се измъчвам?“ – отговорила й моята пациентка. И продължила: „Колкото и да ме мислят за интелигентна, не съм на себе си от ревност. Интелигентността ми стига дотам, че да си дам сметка, че е под достойнството ми да плача и да моля. Ако можех, щях да ги накажа – и нея, и него. Дори да го убия, няма да е достатъчно. Знам, че това не е решение, но какво да направя? Да се затворя в себе си и да оставя болката да ме изяде насаме, защото аз съм горда и добре възпитана?! Не! Не мога. Нищо от това не мога. Аз винаги съм намирала решение. Госпожа IQ винаги намира изход, ама този път – не. Не й стига айкюто.“ Тук се включих и аз:
– Рационалната интелигентност няма да помогне. Тук става въпрос за чувства. Всъщност има едно нещо, което се нарича емоционална интелигентност.
– За съжаление, когато съм се раждала, феите са пропуснали да ме дарят с нея – пошегува се пациентката ми.
– Много хора, макар и високо интелигентни, са
абсолютно некомпетентни емоционално
Емоционалната интелигентност (ЕИ) е нещо, на което човек се учи. Тя е процес, през който се минава и който изисква време и усърдие. ЕИ означава да умееш да разпознаваш емоцията в себе си и в другия, да умееш да я управляваш и да употребиш това умение за по-добра самореализация и за създаване на хармонични отношения с другите. Емоцията не може да бъде пренебрегвана като част от човешката природа. Тя оцветява онова, което ние наричаме живеене. Човек проявява отношение към всичко, което върши. В динамиката на емоциите е скрито и
удоволствието от живеенето
Респективно – неудоволствието. На емоции човек започва да се учи още преди да се роди. Парадоксът е, че мозъчните структури, които отговарят за емоциите, се развиват много по-рано от тези, които отговарят за рационалната интелигентност. Още по време на бременността между майката и детето започва емоционален обмен. Когато се роди бебето, то е твърде малко, за да разбира, но вече умее да страда, да се радва. Отношението към емоциите то наследява от семейната среда. Ако неговите родители умеят да изразяват емоциите си и да зачитат неговите, то се научава лесно да ги разпознава и да общува чрез тях. Това е предпоставка един малък човек да расте емоционално здрав. Емоциите имат своята биологична проява. Затова е много важно да знаем какво да правим с тях.
Потиснатата емоция разболява
Но невинаги и не навсякъде човек може да изрази емоцията си. ЕИ помага и в това отношение. Друга полза от нея е, че тя допринася за развитието и изявата на личността, както и за функционирането на рационалната интелигентност в частност. Простичко казано, когато човек действа под силния напор на неконтролираната емоция, тя не му дава възможност да мисли добре, тя му пречи да се концентрира върху проблема и да чуе гласа на разума. ЕИ има силно влияние върху взимането на решения и върху мотивацията. Имах една колежка от университета, отлична студентка, печелеше конкурс след конкурс. Записа докторантура и направи една много интересна дисертация. Това беше обещаващо начало на успешна кариера. Преди няколко години бях на море в малък, но много изискан хотел. По стените на коридорите, на стълбището и във фоайето имаше картини. Изненадата ми бе голяма, когато разбрах, че са нейни. Но още по-голяма стана тя, когато разбрах, че тя е собственикът на хотела. Когато най-сетне се срещнахме, не можехме да се наговорим с часове. Тогава разбрах, че тя беше зарязала научната кариера и се беше отправила към морето, за да рисува. Оказало се, че има невероятен талант. Започнала да учи при местен художник. Омъжила се и останала завинаги там. Сега се чувства щастлива, но много съжалява, че е изгубила години от живота си в грешна посока. „Ако бях употребила това време, за да рисувам, вместо да се ровя по библиотеките, сега щях да бъда светлинни години напред.
Науката не е за мен
Научните постижения за мен бяха средство да докажа на своите родители, че съм толкова умна, колкото и брат ми. Всеки път удовлетворението идваше от поредната титла и когато еуфорията около това стихнеше, аз отново се чувствах неудовлетворена – до следващия конкурс. Просто израснах с идеята, че нашите не ме харесват достатъчно, че ме мислят за глупава, защото съм по-малка от брат ми. Все исках да се равнявам по него и до такава степен се захласнах, че когато пораснах, това се превърна в самоцел, а аз го обърках с житейска цел.“
– Тъжно – каза Госпожа IQ.
– Не е тъжно, това е една щастлива история. Тя все пак е намерила своята идентичност благодарение на това, че е декодирала своята емоция, която е създавала мотивацията й. Много хора остават в капана на некодираните си емоции завинаги.
– Да, това не е малко всъщност.
– При мен много хора идват за консултации именно когато отношенията със значим за тях човек станат болезнено мъчителни. Често конфликтите ни с другите се дължат на непознаването на емоциите – собствените и тези на другите. А най-хубавите неща в живота се случват във взаимоотношенията с другите. Какво по-хубаво от това да се чувстваш комфортно в една връзка или в една социална среда, в която живееш или работиш! Освен наслада и спокойствие това дава и самочувствие, и сигурност.
Влива сили за действие и за реализация
За тази цел обаче човек трябва да се научи да бъде чувствителен за преживяванията на другите около себе си. Това не е само въпрос на желание, това е умение, което се „изработва“ в общуването. Но без човек да е постигнал определена степен на благородство, това умение не върши работа.
– Добре, какво се иска от мен?
– Като начало – самонаблюдение. Постоянно внимание към вътрешното състояние.