ИН ВИТРО

 

 

 

 

Д-р Диана НИКОЛОВА свещенодейства на полето на асистираната репродукция от 1994 г, когато в България ин витро оплождането все още не беше бизнес, а експериментален метод, натоварен с добри очаквания. За да се сдобиеш с авторитет и име в този бранш и за да те търсят хората, трябва да си вложил поне 10 години време и усилия за усъвършенстване. На професионализма на д-р Николова може да се разчита още повече, защото той е кален в лошите условия на труд в общинската Първа АГ болница „Света София“. Търпението є да работи там толкова дълго време наскоро бе овъзмездено от направения сериозен ремонт, след който болница „Света София“ е на топ ниво по отношение на базата и оборудването. „Не мога да пропусна да благодаря лично на г-жа Фандъкова и на Столична община, която миналата година отпусна целево 280 000 лв. за оборудване и подобряване на условията за пациентите.“

В момента в България има около 26 частни центъра за асистирана репродукция – основно в София, Варна и Плевен. Но точно тази конкурентна среда стимулира професионализма и „води“ пациенти при д-р Николова: „При мен повечето жени идват по препоръка на някого, с когото съм постигнала добър резултат. Има два типа пациенти – първите са с нагласа да обикалят по различните клиники и да сменят екипи, докато се получи. Вторите са склонни да правят многократни опити при един и същ специалист, с когото са изградили атмосфера на доверие. Доверието между лекар и пациент е също важно условие за успеваемост. Но не бива да се забравя, че успеваемостта при ин витро по статистика е 30%, и то при жени до 35-годишна възраст. След тази граница шансът започва да намалява и след 41-годишна възраст рязко спада. След 43-годишна възраст жената попада в сферата на късмета. Но всеки заслужава своя шанс.“

 

– В природата шансът да се забременее е също около 20–25%. При нормален полов живот и нормално физиологично здраве на партньорите се смята, че след година, година и половина опити би трябвало да има бременност. Ако не е настъпила, значи някъде има проблем.

 

– Да, но замърсената околна среда, лошата храна и стресът са трудни за избягване. Заради тях мъжкият фактор за безплодието доста зачести. Възпалителните и ендокринни проблеми са традиционни причини за стерилитет при жените. Подмладяването на менопаузата и съкращаването на репродуктивния период са тенденции. Т. нар. неизяснен стерилитет също е резултат от начина на живот… Не като последна причина за масовото безплодие бих посочила и агресивното пропагандиране на метода ин витро. Това също стресира двойките, кара ги мъчително да се съмняват имат ли проблем, нямат ли… Не изключвам и социалния фактор – първо кариерата, а за бебе има време…

 

– Да, на Запад е много модерно жените на 28–30-годишна възраст да го правят, защото не са срещнали подходящия партньор. Но е скъпо. В Австралия например струва 20 000 долара. В България методът все още не е толкова популярен, но предполагам, че с времето ще стане. По-трудно е да замразиш яйцеклетки, отколкото ембриони. А и качеството на тези яйцеклетки след време е непредсказуемо. Смятам, че на този етап замразяването на яйцеклетки в световен мащаб е повече бизнес. Оправдавам го единствено ако на жената є предстои някаква операция, след която тя ще загуби всичките си яйцеклетки. 

 

– Репродуктивната медицина прави онова, което є е по възможностите. Има случаи обаче, когато сме връщали в матката на жената перфектни ембриони и сме правили по няколко пъти процедурата, но въпреки това не се е получавало. Тогава аз казвам на пациентите си: „От нас – толкова! Душата се „пуска“ от другаде. Ние не сме господ.“

 

– Не, но ако шансът е минимален, не бих го скрила. Но не налагам мнението си, оставям пациентите да вземат решението сами. На повечето хора им е много трудно да приемат, че нямат шанс.

 

– Преди години, когато методът ИКСИ не беше развит и не беше толкова широко рекламиран, го приемаха по-лесно. Сега обаче – все по-трудно. Днес, с развитието на технологиите и с усъвършенстване на метода, стана възможно, дори и да няма сперматозоиди в еякулата (спермата), те да се вземат чрез биопсия от тестисите, за да се направи ИКСИ. И понеже това се рекламира много широко, всички мъже искат да опитат. А и фактът, че от 2009 г. насам Фондът за асистирана репродукция финансира до три опита ин витро, до 5000 лева на опит, двойките се борят докрай.

 

– Някои мои пациенти бързат да изрекат думата „ин витро“, но при възможност аз им предлагам да опитат първо с по-простото – инсеминация. Стерилитетът е комплексен проблем. До съответните манипулации се прибягва по причина на единия или на другия. Инсеминацията се прави при проходими тръби (една или две) при жената и леко занижени показатели при мъжа. Спермата се обработва в лабораторни условия (елиминират се мъртвите и неподвижните сперматозоиди) и материалът се вкарва в матката, за да се извърши естествено оплождане. Впрочем от всички видове асистирани репродукции църквата признава единствено и само инсеминацията.

 

– Тогава предлагам класическо ин витро. И тук донякъде разчитаме на природата – оплождането е в лабораторни условия, но сперматозоидите сами проникват през обвивката на яйцеклетката и един от тях я опложда. Изцяло се доверявам на професионализма на ембриолога, който решава колко яйцеклетки да избере и колко точно селектирани сперматозоида да пусне на една яйцеклетка, та да се стигне до оплождане.

 

– Защото обикновено бройката на сперматозоидите е недостатъчна. В природата милиони сперматозоиди се борят да оплодят една яйцеклетка, като се надбягват по пътя от влагалището до нея. Ако са по-малко, практически никой няма шанс да стигне до яйцеклетката. С класическото ин витро ние просто скъсяваме пътя и даваме шанс на малкото годни сперматозоиди да оплодят яйцеклетката. Класическото ин витро се прави основно при запушени или липсващи тръби при жената, или при занижени показатели на спермата на мъжа.

 

– Защото ИКСИ методът е най-скъп. Според мен обаче до него трябва да се прибягва само в случай, когато сперматозоидите на мъжа са изключително малко на брой, да не кажа – единични.

 

– За идеален вариант се смята изваждането на 8–10 яйцеклетки (по 4–5 от яйчник). При пациентки с т. нар. лош отговор се прави допълнителна медикаментозна стимулация с цел да се получат повече и по-качествени яйцеклетки за изваждане. Ако яйцеклетките са горе-долу еднакви и са в добра степен на зрялост, се получават и по-качествени ембриони. От друга страна, хиперстимулацията (тоест изваждането на 15–20 яйцеклетки) не е добра практика. Многото извадени яйцеклетки не означават много и качествени ембриони, защото в този случай яйцеклетките обикновено не са зрели. Затова световна тенденция е да се минава към ниски дози на стимулация. Като световна тенденция се налага и връщането на по-малко ембриони в матката – 2 или 3 – с цел да се избегне многоплодна бременност. Останалите се замразяват, за да се използват евентуално при втори или трети опит.

 

– Да, когато се връщат повече ембриони, жената има по-голям шанс да забременее, но пък се покачва рискът от многоплодна бременност. Ако роди близнаци, е добре, но раждането на три и четири близначета се смята за високорискова бременност и лоша медицинска практика. Защото се раждат недоносени деца, които изискват допълнителни средства и специфични грижи. В световен мащаб професионализмът на един екип се мери според процента многоплодни бременности, които трябва да са между 5–10% от броя стимулирани цикли на година.

 

– Независимо дали става дума за класическо ин витро, или ИКСИ ин витро, след като се оплодят яйцеклетките, те се съхраняват в инкубатор при специални условия. В моя екип сме приели като практика да ги връщаме на третия ден, като за първи се брои денят след пункцията. През тези три дена ембриологът следи стадиите на развитие на ембрионите – на третия ден те са на стадий шест или осем бластомера и това е добър прогностичен белег (тоест тези ембриони имат реален потенциал да продължат да се делят до истинско бебе). Някои екипи ги връщат на петия ден, на стадий бластоцист.

 

– Връщат се с катетър. Някои колеги ги лепят със специални лепила. Но не е доказано, че залепените ембриони имат по-голяма успеваемост.

 

– На добро ниво е. Репродуктивната медицина днес е въпрос на технологии и квалификация. Апаратурата непрекъснато се обновява, появяват се нови консумативи. В началото например яйцеклетките са се изваждали лапароскопски, а сега – под ехографски контрол през влагалището. През последните години обаче се опитваме да приближим високите технологии до природата. Наблюдава се тенденция за връщане към по-природните, по-физиологични методи на оплождане. Ниските дози на стимулация, както и единичният трансфер (връщането само на един ембрион в матката на жената) са резултат от тази тенденция.

 

– Като бременности – не. Но пациентките, които се подлагат на ин витро оплождане, обикновено са минали през различни оперативни интервенции, а и често са на възраст, която е рисков фактор дори и при нормална бременност.

 

– Да, двама синове. Бързах. Големият е на 24, малкият – на 18. Психически съм била подготвена, че децата не пречат на кариерата. Бях студентка, когато родих първия, и нямах и представа с какво ще се занимавам в бъдеще.