Искам да поискам дете

© Erik Reis | Dreamstime.com
Биологичният инстинкт ни „принуждава“ да продължим рода. Защо обаче напоследък толкова много жени в репродуктивна възраст отлагат появата на дете? За второ и за трето изобщо не става дума.
Много жени искат да имат деца. Но някога си, после… Дори да предусещат радостта от майчинството, са склонни да отдалечават във времето взимането на това решение. А биологичният часовник тиктака.
Всъщност това, което се случва, е много логично и освен това оправдано.
Контролиране на раждаемостта
Още преди много години Овидий е упреквал жените, които правят аборт, че са по-диви и жестоки от животните. Защото всички животни се отнасят нежно към рожбите си, а само човешката самка е способна по противоестествени начини да убие плода в утробата си.
Мнението, че абортите и контрацептивите са най-подлото изобретение на човечеството, всъщност е невярно.
Дивите животни също контролират раждаемостта си. Те не могат да правят аборти, но затова пък имат друг подобен механизъм – или изоставят нежеланото потомство, или го изяждат.
За да разберем защо става така, трябва да разгледаме принципите на т. нар.
популационна динамика
Според възгледите на съвременните биолози всички видове, обитаващи планетата, използват една от двете популярни стратегии: R-стратегия или К-стратегия (техните наименования са взети от уравнението за популационна динамика на Ферхюлст).
R-стратегията е почти безконтролно размножаване. Едва достигнали полова зрялост, самките започват активно да произвеждат потомство, без оглед на външни условия като място, налична храна, топлина и др. Към видовете, практикуващи тази стратегия, се отнасят бактериите, повечето насекоми, рибите, главоногите мекотели и даже някои бозайници. Смъртността на потомството при тези видове е огромна. Въпреки това тя не спасява популацията от извънредно разрастване. Затова видовете, практикуващи R-стратегия за размножаване, минават през трите стандартни етапа: популационен взрив, колапс и стабилизация. Щом се стигне до свръхконцентрация на вида, започва да страда хранителната база или се разпространяват инфекции. Вариантите на колапс са много и всички те водят до тотално унищожение на повечето животни от популацията. След колапса идва период на относителна стабилизация, когато видът отново може безнаказано да се размножава. И всичко се повтаря отначало.
Към К-стратегията се придържат почти всички бозайници и повечето птици. Тази стратегия принуждава видовете да контролират своята численост по различни начини. Двата най-популярни са въздържание или самоунищожение (унищожаване на потомството от самите родители).
Въздържание избират животните единаци като тигри, мечки и вълци. За тези видове е характерно, че се установяват на собствени „ловни полета“ – територии, които се контролират от един самец или от съпружеска двойка. Животни, които още не са си намерили територия, са принудени да се придържат към „безбрачие“. За разлика от дивите животни домашните и стадните животни се придържат към метода на унищожаване на нежеланото потомство. В момента на раждане у самката се отключва механизъм „проверка на популацията“. Ако видът на новороденото предизвиква у нея безпокойство или ако тя преценява, че условията за отглеждането му са неблагоприятни, шансовете на младенеца да оцелее са малки. Майката или го убива, или го оставя на произвола на съдбата.
Фертилната преса на мегаполиса
Привърженик на К-стратегията за размножаване, човекът е единственият вид, който може изкуствено да увеличава базата на своите ресурси. Човешката популация практически винаги се намира в състояние преди взрив.
Благодарение на фармацевтичната, селскостопанската и хранително-вкусовата революция за последните 100 години човечеството е увеличило своята численост до 4 пъти. Казано по-просто, хората започнаха да живеят по-дълго.
Изнамирайки все по-нови начини за добиване и консервиране на храни, ние почти винаги сме удържали своята численост на предела. За което и сме си плащали, застигани периодично от глад, войни и мор – три основни външни регулатора, работещи на принципа на R-стратегията.
Това, разбира се, не се отнася за големите градове, които винаги са били черни демографски дупки. В тях раждаемостта е сведена до минимум. При такава концентрация на населението размножаването на подобни места практически се преустановява.
Мегаполисите винаги работят като капан за хората от селата и тихата провинция, като не ги изтребват в пряк смисъл, но ги „стерилизират“ по различни начини.
Например чрез рязко покачване на брачната възраст, чрез реклами на контрацептиви, установяване на монашески институции, легализация на абортите и др.
Разбира се, не всички попадат под фертилната преса на мегаполисите. Огромна част от населението доброволно отстъпва на други своето основно биологично право – да се плоди и размножава. Получавайки в замяна радостта от кариерен растеж, материално благополучие и свободен секс. Либералното общество позволява на тези, които искат, да раждат. Както и не пречи на другите, които не изпитват особена необходимост от деца (К-стратегия), да изберат бездетен и самотен живот.
Хомосексуалността като К-стратегия
Не само хората са носители и проводници на К-стратегия за размножаване. Още преди 50 години етологът (учен, който се занимава с психология на животните) Конрад Лоренц, публикува статия за хомосексуалното поведение на самците лабораторни мишки в условия на пренаселеност. Оттогава многократно са фиксирани нарушения на сексуалните функции у животните, живеещи в условия на пренаселеност.
Разбира се, човекът е разумен. При него по правило контролът се осъществява от морал, съвест, религия. Без това да е гаранция, че той ще устои докрай на най-силните инстинкти на своя вид.
Хомосексуалността е една от най-безобидните вариации на К-стратегията.
К-стратегията има други, далеч по-пасивни методи – отсъствие на сексуален интерес, асоциалност, апатия.
Направете място за дете
Кафенетата са пълни с млади жени, които разказват една на друга колко отчаяно искат да имат дете. След това влизат в аптеката и си купуват противозачатъчни. Защото мъжете, с които спят, още на са готови да станат пълноценни бащи. Всъщност едва ли присъствието на бащата е водещо при тяхното решение. Една добре образована жена и сама може да отгледа детето си. Тези жени по-скоро искат свободно и перспективно пространство за себе си, отколкото бащи за своите потенциални деца.
Ако живеете в голям град, в многоетажна сграда, пътувате с обществен транспорт, работите в голяма компания, виждате по сто нови физиономии на ден, а вечер гледате телевизия, вие със сигурност сте „включени“ на режим К-стратегия. (Макар че на думи отричате бездетството като опция.) Вие винаги ще си намирате оправдания – като например че следващите две години са най-важни за кариерата ви, че не ви стигат средства за престижна частна детска градина или че искате още малко да си поживеете.
Ако наистина искате да имате дете, забравете за всички „против“. А противозачатъчните изхвърлете в кошчето за боклук. След това се въоръжете с търпение. К-стратегията не се предава лесно. Тя може да събуди у вас безпокойство и отчаяние по време на бременността. Тя е виновна и за депресията при родилките, когато количеството безпричинно пролети сълзи е по-голямо от това на кърмата. К-стратегията може да предизвика и пристъп на паника, когато жената страхливо държи в ръце собствената си рожба и не чувства нищо, а в главата є се кръстосват объркани мисли. Като например „Защо ми трябваше да раждам?!“.
Но всичко това е временно. И трае максимум до 3–4 месеца след раждането. В момента, в който този етап на „окончателен избор на репродуктивното поведение“ отмине, К-стратегия също ще ви помаха с ръка за сбогом. Тогава в законно право встъпва най-древният и могъщ инстинкт – инстинктът за безгранична любов към потомство.