ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

 

 

 

 

Никой не оспорва максимата, че жените управляват света. А срещата ми с Йорданка Фандъкова ме кара да мисля, че той ще се развива по-хармонично, по-конструктивно и с по-бързи темпове, ако повече жени са начело на отговорни институции. Впрочем в световен мащаб само 3% от ръководните длъжности се падат на жените, въпреки че специалисти твърдят, че представителките на нежния пол имат по-добри умения, свързани с оценяването на хората и с организацията.

Още с влизането си в сградата на „Московска“ 33 обаче усещам осезаемо женско присъствие. На входа ме посреща усмихната униформена дама, а след това в асансьора се качвам с друга полицайка. В кметския кабинет ме посреща самата Йорданка Фандъкова – с чаровна, но и респектираща усмивка.

 

– Идвам от феминизираната сфера на образованието. Въпреки че бях първата жена, министър на образованието, след прехода и втората общо за цялата история на България, изборът ми за министър се прие логично. Но когато започна кампанията за кмет, наистина се акцентира неестествено силно на факта, че съм жена. Тогава наистина усетих какво е предизвикателството да си жена. Разбира се, в това има и плюсове, и минуси.

 

– Когато пристъпвам към изпълнението на управленска задача, се опитвам да го правя професионално. Никога не съм разчитала само на това, че съм жена, но със сигурност подсъзнателно използвам плюсовете на пола си. Това е естествено.

 

– Всъщност опитът от учителската професия много ми помага. Учителят е на сцена пред изключително критични погледи – детските. Децата са много естествени, при тях няма дипломация. Така че съм свикнала да се съобразявам с това, какво и по какъв начин казвам. В този смисъл не ми е трудно да се съобразявам с правила. Дисциплиниран човек съм. По отношение на строгото облекло – не ми е много приятно да се обличам с костюми, а ми се налага ежедневно. Но пък в петъците, когато нямам специални срещи, наложих по-свободен стил на обличане тук. За всеки случай в гардероба в кабинета си винаги имам делови костюм, в случай че се наложи. Както се казва, по дрехите посрещат. А аз не представям себе си като Йорданка Фандъкова, представям общината и кметската институция. Трябва да изглеждам авторитетно.

 

– Осем години като директор на гимназия също съм имала представителни срещи по протокол. Тогава в гардероба си имах строго официални костюми – по един за сезон. Като станах кмет, ми се наложи да „разширя“ гардероба си. Повечето ми костюми са черни, тъмносини или сиви. Напоследък под влияние на дъщеря ми се опитвам да се възприема и с нещо по-цветно. Тя е единственият човек, който ме съветва при избора на дрехи. Изключително критична е, но разчитам на добрия є вкус. А и друг едва ли ще ми каже колко зле ми стои този костюм, докато тя не се притеснява. (Смее се.)

 

– Близките ми проявяват разбиране за това, че времето ми е ограничено, и не се сърдят, за което съм им много благодарна. Според мен, когато човек се организира правилно, има време за всичко. Не е толкова важно колко време ще прекарваме заедно, важно е контактът да е пълноценен. Тоест когато се видим за един час през деня, да общуваме пълноценно, а не да гледаме телевизия заедно. Не мога да си представя как бих се справила без помощта на съпруга ми. Той пое голяма част от ангажиментите вкъщи. Сега му се налага да върши неща, които преди това никога не беше правил. Започна да готви, при това се оказа, че е доста по-добър готвач от мен. Записва си стриктно рецептите. Понякога се обажда по телефона за съвет. Разбира се, в случай че водя разговор и не е удобно, а той звъни, за да попита как се готви свинско със зеле, не му вдигам. (Смее се.) Дъщеря ми също много ми помага. Имам малък внук, който тази година ще навърши 4 години. Общуването с него, колкото и да е кратко, защото не ми остава много време, ме зарежда положително.

 

– Аз никого за нищо не спирам. Смятам, че човек сам трябва да взима решения. Важното е възрастните да бъдат до децата си по време на тяхното израстване и да им помагат да се подготвят за момента на взимането на решения. Всеки сам трябва да взима решения, но близките трябва да са до него, когато го прави. Наскоро имах среща с ученици в училище, където откривахме площадка за безопасност на движение. Едно момиченце от V клас ме изпрати до входа и ми каза: „ Аз искам да бъда като вас.“ Попитах го какво точно има предвид, а то отговори: „Искам да бъда кмет като вас.“ Беше много сладко дете, поговорихме си за… политическите му амбиции. (Смее се.) Аз самата никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, преди да започна работа в общината в екипа на господин Борисов. В политиката няма нищо лошо. Стига обаче да се разбира правилно като правене на политика и изпълняване на проекти, а не като политическо говорене. Винаги съм се дразнела от това празно политическо говорене, което и в момента можем да чуем и в някои сутрешни телевизионни блокове…

 

– Компроматите. Използването на компромати е абсурдно. Аз самата, слава богу, не съм го изпитала на гърба си, но около мен това се случва непрекъснато. Неприятно ми става и когато се преекспонират дребни проблеми и от тях се прави политика в кавички. И политиците са нормални хора, те също имат своите грешки в чисто житейски план.

 

– О, да! Много често. Сега използвам възможността да работим като един екип с правителството и с парламента. Допреди време комуникацията ни беше трудна, тези институции не се съобразяваха много с вижданията на кмета. Но започнаха да се вслушват в инициативите ни. Например сега, след промените в Закона за общинската собственост, се заложиха такива мерки, които не ни пречат да си вършим работата. Например при изграждането на някаква инфраструктура с голямо социално значение се налагат отчуждавания на частни терени. Обикновено се започва една дълга битка за тях: собствениците обжалват цената, която оценителите са определили, или обратното – ако оценителите са определили непосилно висока цена, която общината трябва да плати, обжалваме пък ние, защото не искаме с парите на гражданите да се обогатяват не много законосъобразно частните собственици. И тогава се започва една сага, която продължава с години, а работата по обекта през това време се замразява. Но вече според Закона за общинската собственост по време на обжалванията работата не спира. Тоест ние си се съдим, но това не пречи обектът да се строи. Разбира се, накрая това, което съдът отсъди, ще бъде заплатено. Тази промяна е изключително важна за града ни – за строителството на Околовръстното шосе например и за проектите за изграждане на канализация. Продължителното замразяване на такива обекти може да доведе до загуба на европейски средства, които, ако не усвоим навреме, ще загубим. Много са примерите в това отношение, затова се радвам изключително много, че се обръща внимание на предложенията, които давам.

 

– Аз съм човек, който се мотивира от самата работа. Повече ме привлича изпълнителската работа. Приятно ми е, когато очаквам конкретни резултати от дейността си и ги видя реализирани. Слава богу, и от управленската си работа като директор, после като министър, а след това и като кмет съм имала щастието да видя конкретни резултати от труда си – моя и на екипа ми. По-трудно ми е да изпълнявам чисто политически функции. Ако бях избрана за общински съветник, след това – за народен представител, по-трудно бих издържала. Това не е моята дейност.

 

– Вкъщи рядко говоря за работа. Обикновено съм твърде уморена от деня, за да споделям нещата, които са ми се случили. Предпочитам да чувам какво се е случило на моите близки. Съвети за работата си търся от експерти. Без тези съвети не бих могла да се справя на която и да било позиция. Сигурна съм, че човек цял живот се учи. Погрешно е да се смята, че когато човек завърши някакъв етап от образованието си, вече знае и може всичко. Уча се и от колеги. Не се притеснявам да питам. От голяма полза ми е опитът, натрупан по време на работа в екипа на господин Борисов. Признавам, че в конкретни ситуации използвам вече утвърдени, успешни модели.