КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ДОБЪР РОДИТЕЛ

 

 

© Igor Dmitriev / www.123rf.com

 

Ние, а значи и нашите деца, се учим да живеем още в детството си – от първата до четиринадесетата си година. Тогава е възможно да усвоим не просто алгоритъма на правилното живеене, а да започнем да живеем щастливо.

животинския свят е лесно да се ориентираш. Малките животни се сдобиват със статут на възрастни индивиди в момента, в който започнат сами да ловуват или да си подсигуряват храната по някакъв начин. Но кога разбираме, че човекът се е научил да живее? Отговорът е близък до ума – когато усвои

 

Всяко обикновено действие в живота може да бъде сметнато за решение на определена такава задача. А самата задача може да се отнася до взаимодействие на човека със самия себе си – например да се накарате да правите гимнастика сутрин, да спрете цигарите, да решите за кого да се омъжите, да извлечете полезен опит от предишни свои грешки и т.н. Задачата може да е насочена и към взаимодействие с други хора – да кажем, да се научите да казвате „не“, когато това се налага, да се сдобиете с таланта да подчинявате другите (да ги мотивирате да свършат нещо) или обратното – да се подчинявате.

Всяка житейска задача има своите три компонента:

 

Необходимата цел е онова, към което човек се стреми във всеки отделен момент от живота си. Условията на житейската задача са онези обстоятелствата, при които се налага да постигнем желаното. Ходът (алгоритъмът) за решаването є включва онези действия/стъпки, които трябва да извършим/извървим, за да получим желания от нас резултат. Т.е. за да постигнем конкретната си цел.

Съответно детето отрано е важно да бъде научено да разбира какво иска. Да може трезво да оценява реалността и разбира се, да прилага всички необходими усилия за реализиране на желанията си.

Има и още нещо, на което е важно да научим децата си – да извличат основните принципи за решаване на житейски задачи от собствения си опит и от собствените си представи за реалността. Например както при паркирането на автомобил, така и при създаване на близки отношения е необходимо да се спазва едно и също просто нещо – между двата автомобила (респективно двамата души) трябва да се спазва необходимата безопасна дистанция. Навярно вие ще откриете и други житейски задачи, които изискват спазването на същия принцип.

Струва ви се, че това понякога не е по силите дори на възрастен човек, та какво остава за малко невръстно дете?! Но всъщност именно тези умения детето усвоява в извънредно важен период от своя живот – от първата до четиринадесетата си година. Разбира се, не е никак лесно, но съгласете се, щастливият живот го заслужава!

И сега можем да отговорим и на основния въпрос. Какво означава да си добър родител? Отговорът отново се оказва лесен. За да бъдете добър родител на детето си, трябва да му създадете необходимите условия да овладее

 

Лесно е да се каже, но как да се направи? Но и тук нещата не са чак толкова сложни.

► За да се научи детето да разбира какво иска, родителите трябва да му осигурят три елементарни условия. Първото – жизненото пространство на наследника им трябва да бъде изпълнено (но съвсем не препълнено) с различни предмети, преживявания и впечатления. Иначе как би могъл малкият човек да открие онова, което си струва да бъде поискано? Второто условие – да поощряват интереса на детето към околния свят (даже и когато въпросният свят не е съвсем удобен, приятен и разбираем за родителите). Иначе как в бъдеще ще се появи у него желанието да бъде откривател и изследовател на реалността, в която то да намира онова, което желае. Третото условие е потребностите на детето да се разбират и да се удовлетворяват от родителите. Иначе как детето ще се научи да прави разлика между различните състояния на неудовлетвореност?

► За да овладее умението да оценява реално действителността и да определя правилата и ограниченията в нея, е нужно да спазите само две условия.

Първото, всичко, което го заобикаля, трябва да бъде разбираемо и дефинирано. Ако нещо „не трябва“, значи винаги в подобни ситуации трябва да е „не трябва“. Ако е необходимо – значи винаги е необходимо. Второ, добре е ясно да се очертаят границите в живота на детето – между неговите чувства, желания, мисли и чувствата, желанията и мислите на родителите; между миналото и настоящето; между реалността и фантазията… Иначе как реалността може да стане определена – та нали думата „определеност“ означава „обозначаване на граница“.

► Да култивирате у детето си умение да решава житейски задачи, е още по-лесно. Първо, във всяка ситуация трябва да му гарантирате възможност за избор и да му внушите, че този избор си има неизбежна цена (цена, а не наказание!). Така детето ще разбере, че за всичко в живота се „плаща“ – с усилия, откази и последици. Второ, помощ детето трябва да получава само по негова молба и то строго дозирано. За да повярва и да се научи, че може само да сбъдва собствените си желания.