КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ДОБЪР РОДИТЕЛ

 

Какво значи да си добър родител
 
юли, 2013 г.
 

© Igor Dmitriev / www.123rf.com
 
Ние, а значи и нашите деца, се учим да живеем още в детството си – от първата до четиринадесетата си година. Тогава е възможно да усвоим не просто алгоритъма на правилното живеене, а да започнем да живеем щастливо.
животинския свят е лесно да се ориентираш. Малките животни се сдобиват със статут на възрастни индивиди в момента, в който започнат сами да ловуват или да си подсигуряват храната по някакъв начин. Но кога разбираме, че човекът се е научил да живее? Отговорът е близък до ума – когато усвои
 
умението да решава всички житейски задачи
Всяко обикновено действие в живота може да бъде сметнато за решение на определена такава задача. А самата задача може да се отнася до взаимодействие на човека със самия себе си – например да се накарате да правите гимнастика сутрин, да спрете цигарите, да решите за кого да се омъжите, да извлечете полезен опит от предишни свои грешки и т.н. Задачата може да е насочена и към взаимодействие с други хора – да кажем, да се научите да казвате „не“, когато това се налага, да се сдобиете с таланта да подчинявате другите (да ги мотивирате да свършат нещо) или обратното – да се подчинявате.
Всяка житейска задача има своите три компонента:
 
условия, необходима цел и начин за постигането й
Необходимата цел е онова, към което човек се стреми във всеки отделен момент от живота си. Условията на житейската задача са онези обстоятелствата, при които се налага да постигнем желаното. Ходът (алгоритъмът) за решаването є включва онези действия/стъпки, които трябва да извършим/извървим, за да получим желания от нас резултат. Т.е. за да постигнем конкретната си цел.
Съответно детето отрано е важно да бъде научено да разбира какво иска. Да може трезво да оценява реалността и разбира се, да прилага всички необходими усилия за реализиране на желанията си.
Има и още нещо, на което е важно да научим децата си – да извличат основните принципи за решаване на житейски задачи от собствения си опит и от собствените си представи за реалността. Например както при паркирането на автомобил, така и при създаване на близки отношения е необходимо да се спазва едно и също просто нещо – между двата автомобила (респективно двамата души) трябва да се спазва необходимата безопасна дистанция. Навярно вие ще откриете и други житейски задачи, които изискват спазването на същия принцип.
Струва ви се, че това понякога не е по силите дори на възрастен човек, та какво остава за малко невръстно дете?! Но всъщност именно тези умения детето усвоява в извънредно важен период от своя живот – от първата до четиринадесетата си година. Разбира се, не е никак лесно, но съгласете се, щастливият живот го заслужава!
И сега можем да отговорим и на основния въпрос. Какво означава да си добър родител? Отговорът отново се оказва лесен. За да бъдете добър родител на детето си, трябва да му създадете необходимите условия да овладее
 
четирите основни житейски умения
Лесно е да се каже, но как да се направи? Но и тук нещата не са чак толкова сложни.
► За да се научи детето да разбира какво иска, родителите трябва да му осигурят три елементарни условия. Първото – жизненото пространство на наследника им трябва да бъде изпълнено (но съвсем не препълнено) с различни предмети, преживявания и впечатления. Иначе как би могъл малкият човек да открие онова, което си струва да бъде поискано? Второто условие – да поощряват интереса на детето към околния свят (даже и когато въпросният свят не е съвсем удобен, приятен и разбираем за родителите). Иначе как в бъдеще ще се появи у него желанието да бъде откривател и изследовател на реалността, в която то да намира онова, което желае. Третото условие е потребностите на детето да се разбират и да се удовлетворяват от родителите. Иначе как детето ще се научи да прави разлика между различните състояния на неудовлетвореност?
► За да овладее умението да оценява реално действителността и да определя правилата и ограниченията в нея, е нужно да спазите само две условия.
Първото, всичко, което го заобикаля, трябва да бъде разбираемо и дефинирано. Ако нещо „не трябва“, значи винаги в подобни ситуации трябва да е „не трябва“. Ако е необходимо – значи винаги е необходимо. Второ, добре е ясно да се очертаят границите в живота на детето – между неговите чувства, желания, мисли и чувствата, желанията и мислите на родителите; между миналото и настоящето; между реалността и фантазията… Иначе как реалността може да стане определена – та нали думата „определеност“ означава „обозначаване на граница“.
► Да култивирате у детето си умение да решава житейски задачи, е още по-лесно. Първо, във всяка ситуация трябва да му гарантирате възможност за избор и да му внушите, че този избор си има неизбежна цена (цена, а не наказание!). Така детето ще разбере, че за всичко в живота се „плаща“ – с усилия, откази и последици. Второ, помощ детето трябва да получава само по негова молба и то строго дозирано. За да повярва и да се научи, че може само да сбъдва собствените си желания.
 

(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК