Какъв е смисълът на живота
от Ина ИЛИЕВА, клиничен психолог
.jpg)
октомври, 2009 г.
© fotum – Fotolia.com
Случвало се е пациент да ми задава този въпрос, но досега не се е случвало да знам отговора. И защо тогава подхващам тази тема?
Въпреки че човек се замисля за смисъла на живота не само когато нещо не му е наред, ние, психолозите, винаги смятаме подобни разсъждения за
симптом на неудовлетвореност
Този въпрос обаче е чисто човешки, от категорията вечни и всеки, който го задава, може да намери отговора само за себе си. Много бележити умове на човешкия род са се занимавали с него, но никой не е дал отговор, който бих могла директно да копирам в този материал и да знам, че съм отговорила правилно. Но това съвсем не значи, че е излишно да си го задаваме. А дали пък всъщност не е по-добре да приемаме живота такъв, какъвто е, без да го анализираме?
По-важно е да се разбере смисълът не на живота, а на самия въпрос. Защо хората си го задават? Този въпрос не бележи степента на духовното развитие на личността, макар и да има известно отношение към нея. Той е знак, че вътре в душата на човека, който пита това, тече безмълвен диалог (а може би спор, може би конфликт) за това, с какво си струва да се заеме в живота.
Не всеки конфликт е невротичен
В известен смисъл този конфликт, за който споменах, е нормален и здравословен. Въпросът „Защо живея?“ обикновено издава желание да се намери цел, която да води до значим резултат за конкретния човек. Оценката за степента на значимост на резултата е нещо много индивидуално обаче. За някой нещо може да е много значимо, а за друг същото това нещо да е незначително. Конфликт може да настъпи, когато тази оценка е съзнавано или несъзнавано несъответстваща на същинската вътрешната оценка на индивида. Какво означава това?
Човекът трябва да осъзнае за какво всъщност копнее дълбоко в душата си. А това търсене само по себе си създава известно напрежение. И кара индивида да се чувства дискомфортно. Но пък именно то е източник на онази енергия, които ни движи от вече постигнатото към това, което ни предстои да постигнем. Смисълът на живота е
свободно избираема задача
Няма един-единствен смисъл или „каталог“ с различен вид смисъл, от който да изберем някой за себе си. Смисълът на живота зависи от ценностната система на човека. Някой може да реши, че смисълът на неговия живот е да изучава пеперуди. Друг – да развива бизнес, трети – да вярва в бог. Жените често приемат за смисъл на живота абсолютното безусловно посвещаване на децата си до края на дните си.
Сигурно ще бъдете разочаровани, ако ви кажа обаче, че всичко това са занимания от типа хоби, а не основен смисъл на живота. Защото какво се случва, когато хората по някаква причина престанат да могат да се занимават с гореизброените неща?
Криза. Депресия. Отчаяние
Смисълът на живота е жизнен ориентир. Той не е цел. И в това си качество дава възможност на човека да определи своето място, път и посока. Степента на осъзнаване на смисъла може да бъде различна при различните хора. Ключов момент във възникването на смисъла е неговата полезност. Безполезността го прави незначителен, убива го. Оценката за полезност и значимост може да се променя и в зависимост от обстоятелствата. При дадени обстоятелства смисълът може да бъде оценен като много значим, а при други – като незначителен.
Може ли обаче да се живее без смисъл?
И как? В отговор ще ви разкажа една историйка. Събужда се един плъх с махмурлук, световъртеж, болки в костите, пресъхнало гърло, натежали очи… Не може да ги отвори. Опипва чаршафа. Чаршафът – набръчкан, а той самият лежи полуоблечен върху него и обут с една обувка. Отваря едното си око. Ужас! Наоколо – бардак. Мебелите потрошени, на пода – консервни кутии, пепел от цигари и фасове навсякъде, мръсни петна по килима и мухи летят наоколо. Тежка смрад и мръсотия. Става плъхът и се затътря към масата. Няма нищо за ядене – всичко е опустошено. „Майната му – казва си той,– това живот ли е? Живея като отрепка, работа нямам, никому не съм нужен, нищо хубаво не ме очаква, като се събудя. Майната му на такъв живот!“ Посяга към една връв, натрива я с парче сапун, придърпва табуретката под полилея, качва се, връзва връвта за полилея и надява примката на врата си. В този момент вижда на перваза недопита чашка. „Е, не е грях в предсмъртния си миг за последно да пийна.“ Изхлузва примката и отива до мръсния перваз. Отпива глътка и… „Я, недопушен фас!“ Запалва го, дръпва си, пак отпива глътка и се замисля: „Хм, животът някак си започва да се нарежда…“
Фройд твърди, че главна грижа на всяко човешкото същество е
удовлетворяването на желанието за удоволствие
по най-приемливия според конкретните обстоятелства начин.
Не мога да споря с това твърдение. Именно по тази причина за смисъл на живота най-често се приема щастието. А за щастие се приема… благополучието, липсата на проблеми. Но защо тогава човек разсъждава за смисъла на живота и когато всичко му е наред, и когато тъне в благополучие? Защото дори и при такива обстоятелства той може да се чувства опустошен душевно. Въпреки че потребностите му са задоволени, той изпитва отегчение и не знае какво да прави със свободното си време, при все че може да си осигури всякакви удоволствия. Такива хора често се оказват в състояние, наречено
екзистенциален вакуум
Екзистенциалният вакуум има и други маскирани проявления. Понякога фрустрираната потребност за намиране на смисъл се изразява чрез воля за власт или за печелене на пари. А за какво ви говори т. нар. неделна депресия, която сполетява някои хора? Тези хора също не знаят какво да правят със свободното си време, но не са толкова отегчени, колкото напрегнати и тревожни.
Преживяването на екзистенциален вакуум или липсата на смисъл е широко разпространено оплакване в днешно време. Но защо с това се занимава психотерапевтът? Защото усещането да живееш с това чувство е сковаващо. И това усещане постепенно изпива жизнената енергия, блокира и волята човешка. Понякога може да стане толкова непоносимо, че човек да предпочете смъртта пред живота.
В повечето случаи хората заместват липсата на смисъл с
амбиции и цели
И са изключително старателни и всеотдайни в постигането им. Но чувството за пустота и неудовлетвореност продължава да ги владее въпреки постиженията им. Тук наблюдаваме разминаване на смисъл и цели.
Но да се върнем на удоволствието. То има много измерения: физическо (хранене, сън, секс и т. н.), морално (слава, признание, привързаност, раждане на идея, самоусъвършенстване, творчество, общуване)…
И когато говоря за удоволствието, неизменно ми идва наум като антипод страданието, което като част от живота не може да бъде избегнато. Всичките ни усилия да избегнем страданието могат да доведат в най-добрия случай до неговото намаляване. Как тогава да живеем със страданието? Може ли намирането на смисъл да ни помогне да се спасим от страданието? За съжаление, не. Но може да ни помогне да го понасяме по-лесно. Което всъщност може да бъде смисъл на живота. Защото, ако има смисъл на живота, то тогава той е снабден с всепобеждаваща сила. Ницше е казал: „Този, който има защо, може да понесе почти всякакво как.“