Диети, Красота

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ КАНТАРА

Как да използваме кантара  

 
юли, 2009 г.

 

 
Този обикновен уред, който ние смятаме за надежден и обективен, поражда или поддържа много лъжливи представи за нашите отношения с тялото, теглото и храната.

  
© Amy Walters – Fotolia.com
 
Информацията за теглото ни не бива да бъде ограничавана единствено до това, на колко килограма възлиза то. Каквото и да ни показва кантарът – че сме се разделили с четири килограма или пък сме с петстотин грама повече, – цифрите не са достатъчни, за да си кажем „Пак съм дебела“ или пък облекчено да въздъхнем: „Слаба съм! Най-после!“
Властта на кантара и нашата зависимост от него биха били по-малки, ако ние не превръщахме тази конструкция от пластмаса или метал във върховен съдник. Възможно ли е да изхвърлим това устройство от нашите взаимоотношения с теглото ни и трябва ли да го направим? Всяка от вас може да вземе решението сама, но нека първо формулираме онези от останалите наши заблуди, с които ще ни бъде по-лесно да се разделим.
 
Кантар
Дамите, които са изпаднали в зависимост от този уред, може би няма да могат да се възползват от следните съвети. И все пак…
 
Колко често да се качваме на кантара?
Един път в месеца. Отклонение от обичайното тегло в рамките на 1–3 кг се приема за нормално.
Кога и как да се теглим?
Няма значение дали ще стъпите на кантара сутринта или вечерта. Съветът ни е да се мерите с дрехи, защото така ще покажете и на самите себе си, че не сте побъркани на тема килограми.
Какви кантари да използвате?
Не използвайте свръхточни кантари. Уредите, които могат да отчетат и най-малкото изменение на теглото, се превръщат в автомат за производство на противоположни емоции: „Ура! 200 г по-малко!“ или „Кошмар! Плюс 250 г!“. Високата точност на кантара задълбочава фиксацията върху теглото ни и поддържа неточните представи за отношенията между теглото и храната.
 
Идеално тегло
Мечтите са виновни за всичко. Мечтите да задържим или върнем идеалните си килограми. Но много често идеалът, към който се стремим, рядко съвпада с нашето естествено тегло, в което се чувстваме хармонично и комфортно. Идеалното тегло може да бъде постигнато единствено в резултат на жестоки диети или пък изобщо не може да бъде постигнато, дори да се стремим към него през целия си живот. Идеята за идеалното тегло разделя медицинското общество на две. Представителите на едната половина от лекарите изчисляват това тегло на базата на т. нар. индекс на телесната маса. А тези на другата половина припомнят, че подобни изчисления се правят на основата на обобщени данни за населението като цяло и не могат да бъдат прилагани към отделния човек. Според тях този индексът не отчита нито динамиката на теглото, нито начина на живот, нито наследствеността.
В резултат, изчислявайки това „магическо число“, което едновременно символизира и теглото, което е идеално за здравето ни, и теглото, което е идеално за красотата ни, ние превръщаме кантара в усилвател на страховете и представите си.
Какво да направим? Не е нужно да губим усилия и време, гонейки идеалното тегло. Вместо това е по-добре да намерим своето
 
устойчиво тегло
То се нарича още естествено тегло. Него можем да поддържаме константно дълго време, при това без никакви усилия – само като се вслушваме в нуждите на тялото си.
Не бива да превръщаме всеки качен килограм в проблем. Според специалистите теглото на всекиго от нас е относително нестабилно и се поддава на колебания, които се смятат за нормални. Така например ние сме по-леки в края на лятото заради по-нискокалоричната сезонна храна, която приемаме, и заради повечето движение, което практикуваме. И съответно сме много по-тежки в края на зимата. Колебанията в теглото могат да бъдат свързани и с химичния състав на някои продукти. Различните комбинации на гликогена (под формата на това вещество организмът се запасява с въглехидрати) и водата могат да провокират разлики в теглото до 3 килограма в рамките на 12–24 часа! След това, естествено, се връщаме към обичайното си тегло.
Друг важен фактор е съдържанието на вода в собствения ни организъм.
Колкото по-малко вода пием, толкова повече течности се задържат в организма ни.
Задържането на вода може да се дължи и на стрес. Интересното е, че възобновяването на заниманията със спорт също може да доведе до прибавяне на килограми (от 1 до 3 кг). Причината е, че чрез спортуването ние натрупваме мускулна тъкан, но без да слабеем. При това мускулната тъкан тежи повече от мастната. Още една причина за колебанието на теглото е невъзможността ни да устояваме на лакомствата след края на строга диета. Винаги когато се ограничаваме в приема на храна, в организма ни се задейства защитен механизъм. Тялото ни превключва на режим „запасяване в случай на глад“. Ето защо понякога някакви си 400 г хляб се превръщат в цели 2 килограма повече, когато се качим на кантара. И накрая не бива да забравяме за хормоните, които (особено при жените) влияят много силно върху колебанията в теглото. Мазнините се натрупват бавно и, естествено, изчезват бавно. Не е нужно да минавате на диета, ако сте качили три килограма за седмица – такова светкавично покачване на теглото може да означава само едно: задържане на течности.
 
Желаното тегло = желаното тяло
Това не е истина! Или по-скоро е опасно преувеличаване на ролята на килограмите в създаването на положителна представа за собствената ни личност. Ако може да се говори за желани килограми, то те трябва да бъдат устойчивите, естествените ни килограми. Тези, за които не са необходими специални усилия, за да бъдат задържан Тези, които съответстват на нашата телесна конституция. Това е теглото, което прави тялото ни красиво.
Красиво тяло означава това, което вие харесвате, приемате, обичате и чиито достойнства ви е приятно да подчертавате, независимо дали е слабо или дебело, стройно или закръглено.
За съжаление, когато говорим за красиво тяло, често имаме предвид наложените стандарти. Унификацията, стандартите са едновременно и заблуда, и източник на сериозни страдания за тези, които се намират далеч от наложените норми. Ако приемем, че теглото ни много се отличава от представите ни за красиво тяло, то това означава, че възприемаме теглото си като неумолим и властен свръх „аз“. „Магическата“ фраза „Когато стана 50 кг, тогава ще бъда красива!“ ни лишава от удоволствието да живеем тук и сега в собственото си неповторимо тяло.
 
Кантарът не ни е гуру
Представете си само кантара в ролята на наставник по хранене, който може да ви измъчва и поощрява. Това е една от най-катастрофалните заблуди. Кантарът само затвърждава опасното „суеверие“, че има нискокалорични продукти, които са добри за нас, и висококалорични, към които не бива и да поглеждаме. Тези и други опасни убеждения ни подтикват към когнитивното ограничение „Щом контролирам храненето си, значи контролирам теглото си“. Само че освен този начин на хранене, който може да бъде обобщен с принципа „да контролираш себе си“, има и друг начин на хранене, който може да бъде обобщен с „да се вслушваш в себе си“.
Контролирайки килограмите си, ние превръщаме тялото си в потенциален, много опасен обект за шпиониране и принуда. Ако се вслушаме в своите хранителни или телесни потребности, то нашето тяло, а и теглото ни ще се превърнат в наши партньори, а не в наши врагове.
Наложеното ново и модерно пуританство, което цари във всичко, отнасящо се до храната, води до това, че тя става обект дори на морална оценка. Излишните килограми, дори те да не са чак толкова много, показват, че техният притежател не е могъл да устои на различни съблазни. Съгрешил е, така да се каже. Позволявал си е удоволствия значи и сега бързо трябва да се „стегне“ и да се приведе в приличен вид. След тази морална присъда закръгленият човек ще пристъпи към самоограничения и лишения, които по-скоро ще се окажат безполезни, защото знаем, че безразборните и чести диети водят до такова нарушение в обмяната на веществата, благодарение на което се снабдяваме с повече килограми, отколкото сме свалили.
 
Маса въпроси към индекса на телесна маса
Индексът на телесната маса (ИТМ) е формулиран през 1869 г. от белгийския математик и социолог Адолф Кетле (Adolphe Quetelet) и се изчислява по формулата I = m/h2, където I е индекс, m – телесната маса, h – ръстът в метри. Измерването е в кг/м2.

Тази формула не отчита типа телосложение, съотношението на мастна и мускулна тъкан. Формулата не е подходяща за бременни, подрастващи, както и за спортисти и възрастни хора.
Изключително е точна, нали?!

 
Цифрите не могат да лъжат
Така си мислим и грешим! Вярваме им и им се доверяваме сляпо и напразно. Показанията на кантара не са научни истини. Килограмите не могат да бъдат вкарани в правилните цифри по простата причина, че всеки човек е индивидуалност. Неговата фигура, генетика и начинът му на живот го правят уникален. Теглото само по себе си не може да отчете цялата тази сложност, която е в основата на нашата индивидуалност. Личността не може да бъде сведена до количество килограми. Колкото повече зависим от кантара, толкова повече се лишаваме от най-важната свобода – свободата да се доверяваме на собствения си избор за това, какво смятаме за благотворно за душата и тялото ни. Този избор се опира на собствените ни чувства.
 
 
©Victoria Alexandrova – 123rf.com