Как да повишим хемоглобина
март, 2011 г.
© Sebastian Kaulitzki | Dreamstime.com
Повишението на хемоглобина винаги е бил един от най-актуалните проблеми на медицината даже и в онези времена, когато за самия хемоглобин нищо не са знаели, но затова пък отлично са можели да разпознават признаците за неговия дефицит.
Историята на откритията по темата „хемоглобин“ е пълна с драматизъм, заблуди, митове, интуитивни прозрения и научни тези.
Източник на кислород за органите и тъканите
Хемоглобинът е железосъдържащият пигмент на кръвта, който пренася кислород от белите дробове към тъканите. Именно той придава на кръвта червен цвят. Намира се в червените кръвни клетки, или еритроцитите. Ако намалее като количество, тъканите и органите започват да не получават достатъчно кислород, което се отразява зле на състоянието на целия организъм.
Причини за ниския хемоглобин
могат да бъдат загубата му с кръвта заради кръвотечения; недостатъчен прием на желязо от храната (това означава, че в менюто ви са включени много малко животински белтъчини, които са основният източник на желязо); нарушения при усвояването на желязото в стомаха заради различни заболявания; и, естествено, наследствената форма на дефицит на хемоглобин заради нарушение в образуването на белтъчините, влизащи в състава му.
Когато тъканите и органите са лишени от необходимото им количество кислород, човек се чувства слаб, изтощен, трудоспособността му е доста занижена, паметта му е неефективна. Към това могат да се прибавят и сухота на кожата и слизестите тъкани, опадането на косата, разслоението на ноктите и честите припадъци. Такова състояние се нарича железодефицитна анемия.
Запълване на дефицита на хемоглобин през вековете
Симптомите на железодефицитна анемия са били известни отдавна, а също и фактът, че подобно състояние е било следствие от големи кръвозагуби. При мъжете – най-често от раняване по време на война, а при жените – в резултат на многото раждания. За лечението на такова състояние в древна Гърция са пиели вино с ръжда, събирана от повърхността на остриета на стари ножове. В древен Рим пък се лекували с вода, в която накисвали за дълго време ръждясали мечове.
Но дошло времето на средновековието, което обвеяло железодефицитната анемия с митове и легенди. Потърпевшите били изобличавани като вампири На младите девойки, страдащи от това заболяване, било препоръчвано да се лекуват чрез… женитба, защото се смятало, че анемията е болест на девствениците.
Преди около двеста години проявлението на железодефицитната анемия при младите девойки, страдащи от повишена кръвозагуба по време на менструация, било подробно описано от руските терапевти Г. А. Захарин и С. П. Боткин
под названието хлороза
Почти едновременно английските учени Лемери и Джефри констатирали, че желязото влиза в състава на кръвта и именно неговият дефицит се явява причина за хлорозата. А от края на XIX век за лечението на това заболяване започнали да прилагат препарати, които съдържат желязо. В наше времена фармацевтичният пазар е залят от безброй препарати, съдържащи желязо. Лекарите вече знаят как да лекуват железодефицитна анемия, но самото заболяване си остава значимо и до днес.
Диета при нисък хемоглобин
Потребността на мъжкия организъм от желязо е 2 мг на денонощие, а на женския – 3–4 мг на денонощие. Но в стомашно-чревния тракт не се усвоява оптимално цялото количество желязо, постъпващо в организма чрез храната. Често неговият дефицит се дължи точно на нерационално хранене. Има голямо значение също в какъв вид постъпва желязото в организма. Например ябълките и гречката (елдата) – традиционни храни, които до този момент се препоръчват при анемия – съдържат много желязо, но то практически въобще не се усвоява от организма. Добре се усвоява желязото от други продукти с животински произход – например от месото, тъй като в него то се намира във вид, готов направо за усвояване.
Много
биологично достъпно желязо
има в месните субпродукти (черен дроб, бъбреци), яйчения жълтък, рибата (особено в морската), рибния хайвер, морските дарове (скариди, стриди и миди). Но да се ядат едни и същи белтъчини, не е полезно за организма – това може да провокира нарушения в обмяната на веществата, което ще се отрази най-зле на функциите на бъбреците. Затова при железодефицитна анемия се препоръчва консумацията и на голямо количество плодове и зеленчуци, които са източници на енергия, средство за прочистване на стомашно-чревния тракт, а също и източници на витамини и минерали, взимащи активно участие в обменните процеси на човешкия организъм.
Медикаментозното лечение
на железодефицитната анемия е насочено преди всичко към отстраняване на причините за нейното възникване: профилактика и спиране на кръвозагубите, а при необходимост – оперативно отстраняване на източника на кръвозагуба, лечение на заболявания на стомаха и червата.
Задължително е също да се запълни и дефицитът от желязо чрез т. нар. железотерапия.
Има железосъдържащи препарати, специално разработени за прием през стомашно-чревния тракт (таблети, капсули) и такива – за парентерално (инжекционно) въвеждане.
Препаратите на таблетки обикновено съдържат аскорбинова киселина (или се препоръчва да бъдат приемани заедно с аскорбинова киселина), тъй като тя гарантира по-доброто усвояване на желязото. Полезни са също така и съпътстващите инжекции с витамини от групата В и с фолиева киселина.
При парентералното въвеждане на желязото в организма, което се назначава при непоносимост на организма към желязо на таблети, се използват специални ампули с разтвор на желязо. Предпочитание обаче се отдава на таблетираните препарати, тъй като при приема им почти никога не се стига до предозировка. Когато желязото се приема в разтвор чрез парентерално въвеждане, то провокира хемосидероза (отлагане на неразтворимо желязо в тъканите във вид на хемосидерин), което може да доведе до по-тежки последици.
Повишаването на хемоглобина не е лесна задача, затова трябва да се провежда само под лекарско наблюдение.
Съдържание на желязо в 100 г плодове
► вишни – 2 мг
► череши – 2 мг
► ябълка – 2,9 мг
► круша – 3 мг
► дюля – 3 мг
► дренки – 4,1 мг
► кайсия – 4,8 мг
► праскова – 5 мг
► грозде – 7 мг
► ягода – 9 мг
► шипка – 10 мг
► мандарина – 15 мг
► слива – 15 мг
► портокал – 15 мг
► лимон – 17 мг
► банан – 18 мг
► смокиня – 32 мг
Ябълката, освен че съдържа желязо, улеснява усвояването на онова, доставено на организма от други храни, и на приетото чрез лекарствени препарати.
Доста желязо съдържат също и някои зеленчуци, като салати, червено цвекло и други оцветени кореноплодни (спанак, коприва, репички и ряпа), както и леща, грах и краставици.
Полезни храни при анемия са още сиренето, говеждото месо, черният дроб, пълнозърнестият хляб и въобще продуктите, омесени от пълнозърнести брашна.