Tyxo.bg counter

КАК ДА СЕ… ПАЗИМ ДЕЦАТА СИ

Как да се… пазим от децата си
 
януари, 2012 г.
 
Сигурно ви се е случвало в спор с детето си да започнете отчаяно да доказвате своята правота и да се объркате в мислите и желанията си. А дълбоко в себе си да разбирате, че не сте прави. Така работят механизмите на психологическа защита.
 
© Татьяна Гладских / Depositphotos.com
 
От кого ни защитават тези механизми? Излиза, че от децата ни. Всеки от нас има собствена представа за детето на своите мечти. И ако нашите син или дъщеря не съответстват на тази представа, ние се опитваме да не изпитваме разочарование по всички възможни начини. Затова са ни необходими защитни механизми.
Те ни помагат да съхраним представата за себе си като за „идеалния родител“, отхвърляйки всички мисли, които могат да ни поставят в неизгодна позиция в собствените ни очи. Сякаш слагаме розови очила, които ни дават възможност да виждаме реалността по-удобна и по-приятна за нас. Това не го правим нарочно. Подобни защитни механизми са част от нашата психика, те заработват несъзнателно във всяка ситуация, загрозяващи психологическото благополучие на нашето „аз“.
 
1. Какво забравя мама?

Случвало ли ви се е, ако постъпите несправедливо с детето си или го обидите, да забравите за това много бързо? Може да забравите целия случай, може и само част от ситуацията – действия или думи, по принцип най-обидните и неприятните. Затова ни помага защитен механизъм, познат като изтласкване. И когато детето ви каже „Мамо, помниш ли как ме излъга?“, майката отговаря: „Как така, майките никога не лъжат. Как можеш да го допуснеш?!“ Работата е не в това, че тя и сега продължава да го лъже, а в това, че тя всъщност е забравила, т. е. изтласкала е от паметта си спомена за своята педагогическа грешка.
 
2. Не може да бъде!

Ето още един пример за психологическа защита. Детето е направило пакост в училище или в детската градина. Възпитателката или учителката ви съобщава за това, а вие не искате да повярвате, че детето ви е способно да направи това. Та нали вашето дете е най-добричко?! И не е способно да прави пакости. Понякога това се нарича сляпа любов или просто родителска слепота. В психологията този защитен механизъм се нарича отрицание. То ни помага да съхраним представите за нашето дете като добро и неспособно да прави бели и простъпки, които му приписват другите.
 
3. Ти – това съм… аз
Друга психологическа защита е проекцията – когато приписваме на детето си (сякаш ги проектираме върху него) собствените си страхове, навици, желания, а понякога неприемливи за нас качества. Например вие се боите от тъмни подлези и крадци. Вашите страхове проектирате върху детето си и очаквате, че то ще се държи по същия този начин – ще бяга от тъмни подлези и ще се страхува да не бъде ограбено.
Или ви се иска детето ви да се занимава с музика и спорт, тъй като смятате, че то харесва това, което искате вие. При което, съзнателно или несъзнателно, игнорирате истинските потребности на детето.
А понякога обвинявате детето в това, което не забелязвате у себе си. Например обвинявате детето си, че е разхвърляно и неподредено, а в същото време във вашата спалня цари пълен хаос. Тоест приписвате на детето си качества, които не искате да си признаете, че притежавате, и по този начин се опитвате да се избавите от тях.
 
4. А аз – това си ти
Друг подобен механизъм е идентификацията. Проявява се, когато поставим знак за равенство между себе си и детето. Това може да бъде отъждествяване на желанията и потребностите или на цялостната личност. Всички успехи и постижения на детето ни приемаме като лични, наши собствени. И всички негови неуспехи също приемаме като лични.
С помощта на идентификацията ни с детето можем да наваксаме собственото си пропуснато детство, да реализираме детските си несбъднати мечти. Например вие сте мечтали да станете известен музикант, но не сте постигнали успех на музикалното поприще. И сега, когато детето ви е започнало да свири на пиано, вие съзирате втори шанс за успех. Идентифицирате се с детето си и приемате неговите успехи като свои, а също музикалните му неуспехи са като болезнени удари по самооценката ви.
 
5. Детето като гръмоотвод
Обикновено, ако се приберете вкъщи ядосани и без настроение, изсипвате яда си върху детето. Достатъчен е съвсем незначителен повод (ако то не е изхвърлило боклука навреме или не е облякло подходяща дреха), за да избухнете. Този механизъм се нарича заместване. Ако на шефа си не можете да се разкрещите, дори много да ви се иска, то върху детето си можете да изсипете цялата си ярост.
 
6. Това е рационално!
Родителите са склонни да оправдават всяко свое поведение по отношение на детето си с полезност. Дори да знаем, че това може да ни донесе само неприятни преживявания, сме способни да принуждаваме детето си да седи с часове над тетрадката и да пише букви, за да си поправи краснописа. Успокоявайки себе си, че след време то самї ще ни благодари за това. Психолозите наричат това рационализация – защитен механизъм, помагащ ни да рационализираме, обосновем и оправдаем всяко наше действие, търсейки в него полза за възпитанието на детето си.
 
7. Защита от защитата
Тези психологически защити могат да играят както положителна роля в нашия живот, съхранявайки позитивната самооценка, така и отрицателна – усложнявайки нашите отношения с децата. Те работят на подсъзнателно ниво. И е сложно да се контролират.
Но ако вече знаете, че можете да диктувате родителската си постъпки, това осъзнаване е първата крачка към промяната.

Публикувано в Деца
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ