За тръпката да създадеш реклама с една от най-иконичните холивудски звезди на всички времена разказват PR директорът на HELL ENERGY Естер Анна Тот и Петер Пантъл, маркетинг директор на марката.
Мястото е едно от най-модерните и хип филм студия в Ню Йорк, където са се снимали звезди като Ашли Джъд и Бенедикт Кумбербатч, а списания като Vanity Fair и Vogue организират своите фотосесии.
Защо Брус Уилис? Защото личността му напълно отговаря на ценностите на марката. Кампанията изискваше динамична, надеждна звезда, която е добре позната във всички страни, където марката е достъпна, и някой, който говори на широката целева група на HELL ENERGY. Друг важен аспект е, че Брус Уилис подкрепя сравнително малък брой брандове. Последната му роля в реклама е за италианска компания за мобилни телефони.
Как се свързахте с Брус? Имахте ли трудности в комуникацията с неговите представители?
Петер Пантъл: Не е лесно да се преговаря с агенция на американски звезди, но всеки подходи към задачите си по положителен и гъвкав начин. Нашите колеги изградиха дискусията с ръководството на екипа на филмовата звезда от нулата, но когато им показахме какъв вид продукт продаваме и фабриките, с които разполагаме, в кои страни продаваме и, разбира се, нашата успешна история, нямаше съмнение, че те ще се съгласят да си сътрудничат с нас. Брус Уилис наистина хареса нашия продукт.
Как беше изградена концепцията за самата реклама?
Естер Анна Тот: Не искахме реклама, подобна на предишните филми на Брус Уилис. Ние дойдохме с една история, която ще достигне до хората в почти 50 страни, където се разпространява HELL ENERGY: Брус излиза от снимки и се нуждае от енергиен тласък, грабва HELL ENERGY от хладилника и го пие. Той казва, че е свикнал да пие кафе, но сега това е нещо от миналото. Предаваме посланието, че HELL ENERGY му помага да постигне успех и успехът е постижим за всеки. Затварящият кадър показва актьора, който се връща на снимачната площадка и пита: „От какво друго имате нужда? За мен това е достатъчно.“
Как протече предварителната организация? Имахте ли трудности по подготовката?
Естер Анна Тот: Трябваше да организираме на 100% дори и най-малките детайли за снимките с американската продуцентска компания. Трябваше да планираме всичко по минути. Не беше лесно да доставим напитките до Щатите – два кораба, натоварени с два хладилника от енергийните напитки, тръгнаха в два различни часа (само един от тях пристигна навреме). Няколко стека HELL ENERGY пристигнаха в Ню Йорк с въздушна поща седмица преди заснемането, а екипът, който пътува до Ню Йорк, също носеше в куфарите си енергийни напитки HELL ENERGY.
Как пристигна Брус? Имаше ли нещо по-специално в организацията с него?
Естер Анна Тот: Заради снега имаше възможност актьорът да бъде докаран на снимачната площадка с хеликоптер, но в крайна сметка това не се наложи. Съгласно договора заснемането трябваше да отнеме 10 часа „от врата до врата“. Часовникът започна да тиктака в момента, в който звездата напусна къщата си и трябваше да се върне у дома в рамките на този срок. Това означаваше да вместим заснемане, пост-синхронизация и останалите маркетинг активности, както и снимките за ATL комуникацията и социалните медии. Времето наистина ни притискаше.
Работихме с екип от над 40 души и имахме много строг график. Нямаше време за закъснения. Брус Уилис пристигна половин час по-рано, той беше отседнал в апартамента си в близост до студиото, за да избегне закъснения. В крайна сметка, разбира се, снимките отнеха половин час повече, но след като го обсъдихме с неговия мениджър, той остана още 30 минути, за да приключим.
Какво беше усещането да работите с професионалисти на световно ниво?
Петер Пантъл: Това, което беше малко трудно, беше „да играем“ в поле, което все още е малко чуждо за нас. Какво не позволява и какво позволява местният професионален съюз на членовете на екипа, как да се разделят задачите, колко хора да се назначат за определените дейности и т.н. Понякога е необходим съвсем различен подход за решаването и управлението на определени ситуации и конфликти. Също така беше трудно да свикнем с факта, че не бихме могли да направим нищо, без първо да обсъдим това с агенцията. Мениджърът на актьора видя, че бяхме малко нервни сутринта преди заснемането, така че ни каза: „Не се притеснявайте. Ще е забавен ден!“ И наистина беше.
Разкажете ни по някоя забавна история от снимачната площадка?
Петер Пантъл: След репликите „по-голяма усмивка, моля“, казани за трети път по време на снимките от някого от екипа, Брус ядосано отговори „Добре! Ще ви дам една по-голяма усмивка!“. Внезапно се почувствах нервен, мислех си, че той ще се побърка и ще напусне точно в средата на снимачния ден. После Брус се засмя и каза „Само се шегувам.“ Той наистина може да играе добре.
Естер Анна Тот: Влязох в зелената стая за последна проверка половин час преди да започнем да снимаме. Един от рафтовете беше на грешното място и дори не беше зареден. Коленичих надолу, за да го заредя, и когато погледнах настрани, непознат стоеше до мен (човек, който не беше член на екипа). Това беше малко странно, затова се обърнах, за да се огледам в помещението и Брус Уилис седеше на два метра от мен на дивана, носещ шапка. Ръцете му бяха скръстени и той се усмихваше. Всичко, което успях да кажа, беше „Извини ме“ и излязох от стаята. Колегите ми доста време се шегуваха за това след случката.
Брус наистина харесваше енергийните напитки, толкова много, че пиеше всяка, която му беше подадена. В крайна сметка трябваше да заместим HELL ENERGY със сода, за да го предпазим от предозиране с кофеин.
В един момент, когато снимахме сцената, в която той отваря хладилника, дръжката се хлъзна от ръката му и, естествено, трябваше отново да заснемем цялата сцена. Той се обърна към хладилника и започна да го разлюлява разсърдено. „Къде ми е ш****ния HELL?”
За финал, малко интересни статистики за рекламата:
– От времето, когато установихме комуникация до деня на заснемането, над 600 имейла бяха изпратени от колегите на HELL ENERGY в течение на почти шест месеца.
– Имаше близо 100 души, работещи за създаването на рекламата, от тях 40 от екипа в Ню Йорк.
– Рекламата може да се види в почти 50 различни страни.