Календарът на Дара

Календарът на Дара

от Мирослава ИВАНОВА
януари, 2009 г.
 
След 40-годишна възраст в организма постепенно започват да настъпват сериозни изменения. Бавно, но сигурно отслабва силата на сърдечния мускул, понижава се еластичността на съдовите стени, забавя се скоростта на кръвообращението и се повишава артериалното налягане. Всъщност ефективността на всички видове обмени се понижава, което намалява енергията в организма и праща
работоспособността в пенсия
Понижената двигателна активност води до натрупване на мазнини. Мускулната сила отслабва и координацията на движенията се влошава.
„Живописните“, по-видими резултати на остаряването са други – косата започва да побелява, оредява или направо да „отпада“ от предишното си място. Венците променят розовия си цвят в посока на възпалено кърваво червено и уволняват дисциплинарно зъбите, дори без да са ги разклатили в знак на предупреждение. Пръстите на ръцете и краката, както и гръбначният стълб се изкривяват, скелетът се смалява.
Възможните картини на старостта са много и всеки от нас (от опит или наблюдение) може да нанесе върху тези
картини още нерадостни и непривлекателни детайли.
Жените познават старостта от млади
понеже първите признаци на стареене се появяват по кожата още при навършването на 30–35 години. На тази възраст повечето нежни създания започват да замазват положението с най-различни кремове. Използват обикновено много скъпи мазила, които комбинират действието на няколко активни формули. Тези формули не носят никакъв риск, освен този на заблуждението, че във фантастичната власт на козметиката е да попива годините. Дамите, които неуморно бъркат в кутиите с кремовете, знаят, че за да има истински ефект, приложението на всяка формула трябва да бъде постоянно и продължително.
А старостта е старателна и методична, стреми се да не пропусне никого. Тя обаче също си задава въпроси: „Откъде да мина? И кога?“ И докато старостта се чуди
някои жени ù избягват с… плуване
Възможно ли е плувкиня да изглежда с едно-две десетилетия по-млада и да прави неща, характерни за младежи, от които я дели цяло поколение? В театъра обикновено с голям успех се случва обратното – млада актриса с помощта на много грим успешно се превъплъщава в ролята на старица. Истинският живот предлага противоположна версия. На спортната сцена във Водния клуб в Пекин излезе една жена, която е прекалено стара за ролята, в която се беше напъхала, спечелвайки олимпийска квота за игрите в Китай. Не използва никакъв грим, само чистата вода на модерното съоръжение.
Името ù е Дара Торес
американка от Лос Анджелис. За плуването си на финала на 50 м свободен стил получи сребро и остана само на стотна от секундата от златния медал, който спечели германката Брита Щефен, която по принцип би могла да ù бъде дъщеря. На такава победа в плуването се казва „победа с пипане“. Това означава, че първият само с едно докосване по-рано е пипнал електронната стена в края на коридора. Въпреки че според календара Дара е на 41 години, според факта, че избяга на старостта за 24,07 секунди (за толкова преплува 50-метровата дистанция), прочутата американка в момента е на около 25 години. Просто защото успехите в плуването се постигат във възрастта между 24 и 26 години. Точно в този интервал (24–26) се простира и
средната възраст на олимпийските отбори
През 1984 година в Лос Анджелис при първото си участие на олимпиада (това в Пекин ù беше пето) Торес печели и първия си златен медал. Тогава 26 от 42-ата плувци от сегашния американски отбор не са били родени. Още на олимпиадата в Сидни, когато е била на 33 години, са я определяли като ветеранка. Няма какво да се чудим, че самият Майкъл Фелпс нарича Торес „нещо като майка на отбора“. Независимо че в Пекин от неговото печелене на медали децата можеха да се научат да броят чак до 8, той продължи да бъде скептик спрямо перспективата да участва на финали, когато прехвърли 40-те. Тук е мястото да кажем, че медалите за Торес от Пекин са общо три, другите две отличия са от щафетите 4х100 м свободен стил и 4х100 м съчетано плуване.
Казват, че плуването е занимание за хора от всички възрасти, достъпно е дори за тези с ограничени възможности. То може да се използва за поддържане на форма, за забавление и, разбира се, да бъде елитен спорт. Всички
които могат да плуват, са в безопасност
когато са във и край вода. Плуването им дава възможност да се държат на повърхността и да бъдат живи. Може ли плуването да ни помогне да не се страхуваме от страростта, защото ни държи на безопасно разстояние от нея?
Зависи от мотивите. Какъв е мотивът на жените, които искат да забавят старостта? Да бъдат успешни, да имат кариера, да имат приятели, да имат любовници, да бъдат привлекателни минувачки?
Дара Торес не е от тези жени, въпреки че вероятно се радва на всяко от тези неща, стига да го пожелае. Разликата между нея и останалите жени е, че Дара не се бори с възрастта, тя се бори за медали. Избрала е особено мотивиран път, по който остаряването се избягва сигурно, но не е цел. Път, по който средствата (воля плюс шашардисващо голям екип от треньори, физиотерапевти, масажисти и консултанти) са по-силни от пречките (някаква си далечна рождена дата – 15 април 1967 г.). Самата Дара казва обаче, че има нещо по-важно от медалите. „Горда съм, че мога да покажа, че жените, прехвърлили 40-те, успяват да извършват големи постижения.“
Във все по-интересен се превръща въпросът, кога тази жена ще пусне котва и наистина ще се откаже от елитните постижения. Впрочем в синия спорт „котва“ наричат плувеца, който плува в т. нар. котвена фаза, финалния етап от щафетното състезание. Дара Торес се е отказвала от големия спорт на два пъти. Веднъж през 1988 г., след олимпиадата в Сеул, и веднъж – след олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
„Този път няма да има връщане“
казва тя в австралийската столица. Какво прави междувременно ли, с какво запълва годините от календара? Освен че се изявява като модел (предимно на бански костюми) и като спортен коментатор, тя става майка на момиченце. По време на бременността си Дара открива ново удоволствие от пребиваването във водата. „Чувствах се прекрасно във фитнес залата, когато исках да се движа, но бебето ми се чувстваше по-добре във водата. Когато се движех в басейна, усещах как то плува заедно с мен. Това беше нещо съвършено различно от всичко, което съм изживявала в басейна.“
Още в родилната зала тя попитала лекаря кога може да започне с тренировките. Завръща се твърде бързо след раждането и с подобрен рекорд на САЩ в дисциплината 50 м свободен стил доказва, че е твърде бърза. А какво последва в Пекин, вече знаем всички.
Може би все пак това ще бъде последната ù олимпиада. „На моята възраст трябва повече да се щадя“ – убедена е Дара. Дори това да се случи
едва ли някога бръчките ще я уловят
в мрежите си, а собствените ù килограми ще я обездвижат. Със сигурност още много дълго ще продължаваме да се чудим какъв е тайнственият чип, който кара тази жена да бъде толкова готин и млад… пич?
„Най-сигурният начин да спреш времето е, когато го пуснеш да минава бързо и неусетно в тренировки“ – могат да кажат едни. „Тя не е умопомрачена от модни списания и затова не прилича на риба на сухо, в каквито за жалост се превръщат повечето жени“ – могат да кажат други. „Не е нужно непременно да влизаме в басейна и да се движим в него с превишена скорост. Но на младостта ù трябват хора и може да се включим в нейния отбор по своему“ – могат да кажат трети.