Tyxo.bg counter

К(ап)РИЗИТЕ НА МАЛКИТЕ КАПРИЗЧЕТА

К(ап)РИЗИТЕ
на малките капризчета
 
март, 2011 г.
 

от Венета МЛАДЕНОВА, психолог
 

© Santos06 | Dreamstime.com
Когато видите тръшкащо се хлапе на улицата, и вие ли си казвате, че никога няма да позволите на вашето да прави такива сцени? Почти съм сигурна, че ако сте родител, колкото и да сте си обещавали и колкото и да сте се подготвяли да противодействате на подобна ситуация, тя вече ви се е случила поне веднъж. Тук е и моментът да ви успокоя, че ако детето ви тропа с крак, противи се на вашите молби и е в годините около 3–4, тогава всичко е в реда на нещата.
 
Упорството е норма
Добре е детето да го проявява по пътя към своята самостоятелност. По-тревожно би било, ако то е прекалено покорно и прави всичко, което вие очаквате от него, без въобще да се противи. Не е зле детето да проявява капризи от време на време, тъй като те са сигнал, че всичко в психо-физическото му развитие е наред. Но не е зле вие като родители да имате „на въоръжение“ свои механизми за справяне с детските капризи, защото в противен случай рискуват да превърнете общото си ежедневие в по-малък или в по-голям ад.
Много важно е да познавате темперамента на детето си, защото той е определящ за начина, по който да реагирате ефективно в ситуации, когато детето проявява инат. В желанието си да открие противодействие на детското упорство американската психоложка Диана Хорсанд класифицира
 
четирите типа детски темперамент
и предлага четири различни подхода за справяне с всеки един от тях.
 
МЕЛАНХОЛИЦИТЕ тя определя като най-трудните деца. Те са много раними и родителят постоянно трябва да отчита тази им особеност. Те много по-често от другите деца преживяват емоционални сривове. Затова на тях са им противопоказани сложните игри, изискващи продължително съсредоточаване и съревнование. Децата меланхолици не се чувстват много уверени в уменията и способностите си. Затова новите правила и изисквания могат силно да ги шокират. Те често плачат, но много рядко изразяват гнева си агресивно – просто се уединяват някъде и плачат.
 
ФЛЕГМАТИЦИТЕ рядко са склонни към безпричинни капризи. Нервната им система е много издръжлива, благодарение на което те по-трудно губят контрол над себе си. Трудно им е обаче да реагират бързо на бързо променящи се ситуации. Ако сте родители на такива деца, не ги пресирайте и подканяйте да вършат нещата бързо. И в никакъв случай не им крещете в напрегната ситуация, защото така само влошавате положението.
 
САНГВИНИЦИТЕ по природа са оптимисти и много миролюбиви деца. Те предпочитат да решават конфликтите мирно и спокойно. По-скоро са готови да направят компромис. Прибягват до каприз и упорство единствено когато са убедени, че компромисът е невъзможен. Онова, което родителите трябва да знаят за тези деца, е, че те са много общителни и постоянно имат нужда от смяна на обстановката и от нови запознанства. Иначе скуката ги прави вяли и апатични.
 
ХОЛЕРИЦИТЕ са също толкова трудни деца като меланхолиците, но по други причини. Холериците са крайно раздразнителни. Всичко може да ги извади от равновесие. Често сменят настроенията и интересите си. Тези деца първо действат импулсивно и едва след това мислят дали така е трябвало да постъпят. Те много бързо се увличат по някоя дейност, но и твърде скоро я изоставят, защото страшно бързо се уморяват.
 
Най-честото упорство на всички деца е
 
нежеланието им да си лягат навреме
За него може да има хиляди причини – може детето да се е загледало в интересен филм, може все още да играе някоя игра с любимите си играчки и да не иска да я спре по средата…
Психолозите твърдят, че има връзка между това, как детето е прекарало последните два часа преди сън, и това, колко бързо заспива. Колкото по-активно е то вечер, толкова по-трудно заспива. Трудно заспиват и децата, които се борят за родителско внимание. Сигурно сте забелязали, че когато в едно семейство се появи братче или сестриче, баткото или каката започват да заспиват все по-трудно.
Най-честа причина за нежеланието на детето да заспи са нощните страхове. По-често те са проекция на преживяното през деня, но има случаи, когато детето просто е „попило“ родителските страхове. От нощни страхове страдат и децата, чиито родители са изявени опекуни. Единствените деца по-често се оплакват от нощни страхове в сравнение с децата, които имат братче или сестриче.
Решенията са търпение от страна на родителя; избягване на ситуациите, водещи до превъзбуда преди сън; намаляване на опеката; обгрижване в рамките на нормалното (ни повече, ни по-малко) и много любов. Детето трябва да е сигурно, че е желано и обичано.
 
Ставането сутрин
е другата трудна ситуация, в която родителите могат да се сблъскат с детското упорство. Причини за нежеланието за ставане може да бъдат както късното лягане вечер и недостатъчният сън, така и нежеланието на детето да ходи на детска градина или училище.
В този случай родителят може да приложи една хитрост – да разреши на детето да гледа вечер до късно интересни филми, но само при условие сутрин то да става навреме без никакви уговорки.
Ако малчуганът
 
отказва да се храни
не го насилвайте. Не правете и ултиматуми от типа на „Ако не си изядеш лещата, няма да те пусна навън“. Те само могат да откажат детето от яденето. Не тъпчете детето си с храна, помагайки си и с подкани от сорта на „Една лъжичка за мама, една за…“. Според Хорсанд така само утвърждавате представата на детето за храната като за инструмент за насилие над него.
Ако детето е бодро и весело, не го принуждавайте да яде. Уточнете обаче, че след еди-колко си часа вечерта никой няма да се храни повече. То ще намери начин да задоволи глада си, ако е гладно. Но в никакъв случай през това време не му предлагайте чипс, кроасани или солети.
Много често
 
малките обичат да се разхождат голи
Те се раждат голички и всяка дреха, колкото и да е удобна, им ограничава движенията. Затова понякога отказват да се обличат сами или пък настояват да са облечени с определени дрехи. Ако помещението е добре отоплено, не ги принуждавайте да се обличат. Оставете ги да потичат из вкъщи леко облечени. Ако изберат да облекат за навън дрехи, съобразени със сезона, макар и не по ваш вкус, позволете им.
Познавам майка, която беше купила три еднакви блузки и три еднакви панталона за сина си само защото той единствено тях искал да облича. Така тя хем може да ги пере, хем той винаги е доволен от облеклото си. Пък какво като останалите си мислят, че го облича само с едни и същи дрехи?!
 
Не иска да си подрежда играчките
Помнете, че децата не слушат онова, което родителите им казват, а копират онова, което родителите им правят. Ако постоянно им повтаряте, че трябва да си подреждат играчките, а самите вие не подреждате кухнята например, не очаквайте добър резултат. Осигурете на детето си необходимите кашони, сакове и чувалчета, за да може то да си прибира играчките, сортирайки ги. Ако не може само, накарайте го да ви помага, докато вие го правите.
Някои школи в психологията на детското развитие са против играчките да се прибират вечер. От съображение, че децата обичат безпорядъка и той им носи спокойствие през нощта. Аз подкрепям идеята децата да се учат на ред от малки, но не на всяка цена, с хитлеристки методи. Може родителят спокойно да обясни, че играчките също трябва да бъдат сложени да… спят. Така, ако не друго, на сутринта разчитайте, че детето ще си има забавление – ще буди от сън своите играчки и ще им дава да закусват.
 
Не дава играчките си на другите деца
Децата започват да се възприемат като независими личности към третата година от развитието си. Не е случайно, че тогава всичко те определят като своя собственост – червилото на мама, гребена на татко… И, естествено, пазят ревностно своето имущество. Като правило периодът на „стиснатост“ продължава не повече от половин до една година. Заредете се с търпение и не бързайте да наричате детето си егоист, защото рискувате много скоро то да започне да се възприема според вашите етикети. Вместо постоянно да го обвинявате за скръндза, по-добре го хвалете всеки път, когато отстъпи играчките си на друго дете. Ако тази болезнена привързаност към играчките продължи, се замислете дали не му липсва достатъчна любов в семейството.
 
Когато то не приема братчето или сестричето си
родителите трябва да измислят стратегия, за да го накарат, вместо да се състезава за родителската любов, да помага при отглеждането на бебето. Родителите, които вече имат второ дете, не бива да забравят, че колкото и да са ангажирани с бебето, трябва да отделят и часове, през които да се посвещават само на голямото дете.
И в заключение – най-важното. За да успеете „да обезвредите“ упорството на детето си, поддържайте спокойна и приятелска атмосфера в общуването с него. Убедете го, че то е единствено за вас, че го обичате достатъчно и вярвате, че в бъдеще то все по-рядко ще греши и все по-рядко ще проявява глупави капризи.
Публикувано в Деца
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ