Кариера? Не, благодаря.
А защо не?
януари, 2012 г.
© ragnarocks / stockpodium.com
Те са образовани, талантливи и компетентни, но те (както и в предходните времена) просто не си разрешават да бъдат успешни. Чувството за вина (или пък чувството за нещо друго) оставя много жени „насред път“ в кариерния им път. Какви са причините за тази (не)съзнателна капитулация?
Доника е на 35 години, кандидат на науките, ръководител на отдел в корпоративна фирма и майка на петгодишен син. Винаги е получавала добра заплата, но преди две години й дали да разбере, че има шанс да получи овакантения пост на заместник-директор. Това означавало много добър статус, по-висока заплата и много бонуси.
Доника отказала с аргумента, че на новата позиция няма да й остава време за сина й. Уви, това решение се оказало грешно. Перфекционист по природа, Доника сега работи много, като се старае да изпълни качествено всяка задача. Връща се късно вкъщи, а понякога работи и през почивните дни. Тя доброволно се е отказала от възможността за професионално израстване.
Избор като този на Доника правят хиляди жени по света всеки ден. Според психотерапевтите те се заблуждават, че могат по-добре и пълноценно да се реализират като майки, ако останат на по-ниско стъпало в служебната йерархия.
Очарованието на подчинението
Какво в действителност пречи на перспективните сътрудници да се изкачват по стълбата на служебната йерархия? Изводите на специалистите не звучат утешително. По-голямата част от жените се намира в ситуацията, която френският социолог Пиер Бурдийо нарича „очарованието на подчинението“. Слабият пол все още е във властта на стереотипите за ролевото поведение – на мъжа и на жената. Парадоксално е, но е факт. Жените вече извоюваха своите равни с тези на мъжете правђ, но в същото време са готови по стария начин да бъдат преданите спътници в живота на истинските лидери и глави на семействата – мъжете. Дори да са „загубили“ дълги години в образование и да са станали квалифицирани специалисти, много жени, след като се омъжат, се отказват от професионалните си амбиции и с желание предоставят на мъжа правото да гради кариера.
У нас и досега са се запазили психологическите стереотипи на феодалното общество, когато от дейността на мъжа много са зависели прехраната и благоденствието на семейството (а и на обществото като цяло). Съвременничките ни много често несъзнателно свързват своята реализация със стремежа доброволно да играят подчинена на роля. Оттук произтича и
страхът, че ще надминат партньора
в кариерното му развитие. Успелите жени често възприемат като проблем това, че печелят повече пари от партньора си, че имат по-висок социален статус. Доколко този страх е основателен? Истината е, че отношенията в двойка, в която жената печели повече от мъжа, могат да бъдат напълно хармонични. Достатъчно е само двамата партньори да се договорят кое за тях е от първостепенно значение (тяхната любов) и кое – от второстепенно (материалните и битовите въпроси).
„Това, че имам по-висока длъжност от съпруга си, не се превърна в проблем за нас – твърди 42-годишната Лара. – Ние намерихме за себе си такова обяснение: всеки от нас е ценен независимо от статуса си. И всеки е в правото си да избира пътя на своята самореализация.“
Въпреки този пример в природата на жените е да не рискуват семейните си отношения заради професионалната състоятелност, като не съзнават, че по този начин сами подрязват крилете си.
Добър шеф или добра майка
Реалният живот диктува свои правила. Кариерата на ръководителя във всяка сфера предполага максимално отдаване на работата. А представата за „добра майка“ също предполага отдаване на децата и семейството. Обикновено жените чувстват вина пред децата си и това ги принуждава не само да се откажат от кариера, но и от работата си въобще в… името на децата.
Цената на такава саможертва е висока. Подобен отказ от страна на жената често е съпътстван от психосоматични заболявания и ранно остаряване. Енергията не намира изход. Но най-важното е, че тази жертва не е от полза на децата. Когато майката е прекалено погълната от живота на децата си и контролира всяка тяхна стъпка, предугажда всяка тяхно желание, тя не подпомага, а пречи на психологическото им развитие.
Жените изпитват
чувство на вина и пред работодателите си
Те бързат да кажат, че майчинството им пречи да бъдат пълноценни в професионалната сфера, и затова рядко се решават да искат повишение на заплатата или позицията, която заемат, и доброволно отстъпват пътя на своите колеги мъже.
Впрочем зад подчиненото поведение може да се крие и друг мотив – несъзнателен страх от независимост. Някои психотерапевти използват термина
„комплекс на Пепеляшка“
Това е цяла система от отношения и страхове, които държат жената в сянка и й пречат да реализира в пълна степен ума и творческите си способности. Подобно на Пепеляшка съвременните жени все чакат да се появи принцът, който да промени техния живот. Вместо да се борят за място под слънцето, тези жени предпочитат да прекарват времето си в очакване на него, истинския, който ще ги направи щастливи и на когото ще могат да прехвърлят отговорността за своя живот. Оттук и страхът от успеха. Защото той просто означава лична отговорност.
Комплексът на Пепеляшка много активно се поддържа от медиите, които рисуват плашещия образ на умната, делова, много успешна, но в същото време сама жена. „Когато се запознавам с някого, се старая да не му обяснявам веднага какво работя – признава 29-годишната Валя, водещ специалист във фармацевтична компания. – Знам от опит. Мъжете се страхуват от жени, които са им равни в социално отношение. Мисля, че те просто не са достатъчно уверени в себе си.“
Причина за женското „отстъпление“ може да е и заради това, че в детството момичето е било приучавано да сдържа чувствата си, в това число и агресивните. Но този, който винаги потиска агресията, трудно може да бъде активен и да отстоява своето. Такива жени предпочитат да заемат скромно място с не много висока заплата и назовават хиляди причини за своята пасивност. Всъщност всяка от тях се чувства беззащитна, както перлата се крие в раковината, за да задържи чувството на безопасност.
Какъв е изходът от това положение? Съвременните жени трябва да помислят отново върху своите силни страни, мащаба и
спецификата на своите възможности
Това съвсем не означава да застанат начело на голяма фирма и да приемат мъжки модел на делово поведение. Не се правете на мъже! Помнете, че мъжът е човек на резултата. Жената е човек на процеса. И жената е успешна, когато прави всяко нещо по женски – позволява си да прояви емоции и да вникне в детайлите.