Кариесът
.jpg)
Защо се появява, как може да се избегне и как се лекува, са въпроси, които са занимавали зъболекарите от древността. Има свидетелства, че още в древен Египет са използвали златни пломби, коронки и шини за лечение на увредени зъби, но никой и до днес не може да обясни напълно появата на кариеса. Теориите за развитието му са много, но понеже процесът е много бавен и никой още не е влязъл в устата на пациент, за да го проследи детайлно, генезисът на кариеса още си остава не съвсем ясен. Сигурни са обаче няколко факта:
Определяща за развитието на кариес е здравината на емайла.
Тя също зависи от много фактори, но най-важните са наследствеността, храненето на детето и приемането на достатъчно флуор.
Гените, които наследяваме от родителите си, имат значение за това, как ще се изградят зъбите ни, каква форма ще имат, как ще се подредят.
Храненето на детето, и то още вътреутробното хранене, е много важен момент за развитието на целия организъм и в частност на зъбите.
Калцият, белтъчините и витамините са необходимите елементи за изграждане на най-твърдата човешка тъкан – зъбния емайл.
Флуорната профилактика и на майката, и на детето е също важен момент, но поради голямата опасност от предозиране на този микроелемент по света все по-рядко се прилага организирано приемане на флуорни таблети от децата, както в близкото минало.
Колко флуор?
Той се свързва с калция в зъбите и образува най-издръжливия на киселини кристал в човешкото тяло. Флуор приемаме с храната, минералните води и с пастите за зъби. Рядко се налага допълнителен прием, който трябва да е дозиран и назначен от лекар по дентална медицина, както е новата титла на всички зъболекари в EU.
Важна за здравето на зъбите е средата, в която те се намират.
Колкото по-дълго храната стои залепнала по зъбите след хранене, толкова повече киселини ще действат върху зъба, защото микробите са способни да превърнат всяка храна в киселина. Най-лесно това става с въглехидратите. Всичко сладко и тестено се превръща за минути в киселини, атакуващи емайла.
Простите въглехидрати като захарта са вредни, защото много бързо се превръщат в киселини, а сложните като тестото – защото трудно се отмиват и много дълго се разграждат до киселини.
Затова културата на хранене и миенето на зъбите са толкова важни. Слюнката постоянно мие зъбите, като по този начин ги чисти и ги снабдява с калций и с други микроелементи. Затова дъвченето на дъвка е полезно – то стимулира отделянето на слюнка и механично чисти зъбите. Но е вредно след 15-ата минута, защото уврежда ставите на долната челюст, а от дъвката слюнката става бедна на минерали и вместо да доставя, започва да извлича калций. По-просто казано, дъвка трябва да се дъвче, докато престане да е сладка.

Микробите
Има теория, обясняваща развитието на кариеса като инфекция, провокирана от микроби. Тя не е лишена от логика, защото, ако нямаше микроби, нямаше да има и кариеси.
За жалост няма полезни и вредни бактерии – всички носят вина за развитието на кариеса, но има такива, които са особено опасни.
Това са микроби, способни за минути да образуват огромно количество киселини от захарта. Техният основен враг са редовното миене на зъбите и използването на вода за уста, която съдържа съставки, убиващи микробите.
Освен поддържането на устна хигиена е важно и редовно да посещавате своя зъболекар. Защото само той може да открие кариеса рано. Днес вече има методи за лечение на ранен кариес без пилене на зъбите и без поставяне на пломби. За тях ще ви информирам по-подробно в следващия брой на „Бела“.
Лечението на кариеса може да бъде консервативно и радикално. Консервативно е, когато кариесът се „хване“ на много ранен стадий и тогава е възможно зъбът да не се пили, а да се обработи със специални гелове и разтвори и процесът да започне обратно развитие.
В самото начало
Кариесът представлява тебеширено бяло петънце по емайла на зъба, което понякога пациентът забелязва сам с просто око (особено на предните повърхности на зъбите). Чрез намазването на тези петънца с гелове и разтвори, богати на флуор и калций, те постепенно изчезват.
Петънцата всъщност са зони на деминерализация на емайла, т.е. там е извлечен много калций и от кристално прозрачен емайлът става тебеширено бял.
Консервативното лечение изисква многократно нанасяне на разтворите и проследяване на развитието на петното, но спестява изпиляването на зъба. За жалост няма още измислена такава пломба, която напълно да е равностойна на твърдите зъбни тъкани, които ни е дала природата. С нищо не може да се замени съвършеният емайл на зъба – нито като твърдост, нито като естетика, нито като трайност. Такива разтвори могат да се прилагат и профилактично за намаляване на риска от кариес. Тази превенция на кариеса е разпространена в скандинавските страни. Благодарение на нея появата на кариес при тамошното население е сведена до минимум.
Радикалното лечение
Включва изпиляване на зъба до отстраняване на цялата мъртва тъкан. От медицинска гледна точка елиминирането на част от зъба трудно може да се нарече лечение.
Затова радикалното лечение на кариеса може да се сравни с ампутацията – за да се спаси зъбът жив, се „отрязва“ болната му част.
Отстраняването на кариеса не е прост акт на изпиляване. То изисква прецизност. Ако стоматологът не отстрани напълно кариеса, има опасност той да се развие отново под пломбата и много бързо да прерасне в скрит пулпит. Ако пък не щади зъба при изпиляването, той може по-късно да се счупи.
Възможно е също при дълбоко пилене да се стигне до пулпата. Последното служи за оправдание на някои колеги да не слагат упойки на пациентите си – видите ли, за да следят по болката колко са близо до пулпата.
Това е изключително непрофесионално, защото означава, първо, че зъболекарят не познава добре анатомията на зъба, който изпилява. И второ, болката е изключително субективно усещане.
Имал съм пациенти, които изпитват силна болка и от минимално пилене на зъба, далеч от пулпата. Имал съм и такива, които категорично отказват упойка и не чувстват голяма болка дори когато пиля на 1 мм от нервите в пулпата. Субективните усещания на пациента не бива да се използват за ориентир колко дълбоко трябва да се пили зъбът.
Лечението на кариеса изисква накрая
възстановяване на дефекта
Това става чрез пломбиране на зъба с някакъв материал за трайно затваряне. Днес съществуват много материали, заместващи емайла, но са малко материалите (това са т.нар. циментови подложки, които стоят под пломбата), които заместват дентина. Те имат за цел да пазят зъба от токсичността на пломбите, да намалят усещанията за натиск и промяна в температурата.
Подложките са изключително важни, защото, както казах, няма още измислена такава пломба, която напълно да е равностойна на твърдите зъбни тъкани.
Много често пациенти ми се оплакват, че скоро след поставянето на пломба от някой колега са започнали да чувстват болка от студени храни и напитки или от натиск (при стискане на храната). Това се дължи на липсата или на неправилно поставена циментова подложка под пломбата.
Чрез редовни посещения при вашия зъболекар ще елиминирате риска от късно откриване на дълбоки кариеси и най-важното – ще избегнете изпиляване на болния зъб.