КОГАТО ПАРИ ОТ ПАРИ

Когато пàри от пари

 

Албена УВАКОВА

 

ноември, 2011 г.

© дмитрий эрслер / Depositphotos.com
 
От векове човечеството убеждава самò себе си, че не всичко е пари, и в същото време прави всичко за пари. Те толкова силно ни вълнуват, че сме си измислили много банални сентенции за тях, които обаче си съдържат болезнени истини.
► Парите не носят щастие, но успокояват.
► Един мъж, като стъпи на портфейла си, става значително по-висок и красив.
► По-добре е да си богат и здрав, отколкото беден и болен.
Но парите си имат и „странични ефекти“, за които хората не се замислят особено и определено не ги познават. Като тези, които поражда
 
синдромът на внезапното забогатяване
известен на английски като Sudden Wealth Syndrome. Тези „щастливи“ късметлии имат сериозни проблеми, като пристъпи на страх и панически кризи, тревожност, приемаща размерите на маниакално поведение (те водят постоянни и натрапчиви диалози на ум, свързани с пари) и сериозно разстройство на съня. Е, разбира се, всички тези симптоми човек може да си ги има и когато е беден. Но си е ужасно нелепо да се разболееш само защото си забогатял. А проблемът е сложен и някои хора изпитват и чувство на вина заради това, което те имат, а другите нямат. То е неосъзнато, но саботира поведението им. В основата му е твърде голямата разлика между онова, което си бил като малък, и това, което имаш като възрастен. Както се казва, и парите си имат цена.
На нас, българите, ни е малко трудно да осъзнаем, че
 
с богатството може и да не се свикне
както и с болезненото чувство за вина, което може да се породи от забогатяването. Експерти по този въпрос са американците. Те умеят да си се тръшкат за щяло и нещяло и сякаш са безсилни да си мотивират собственото страдание, което за нас си остава непонятно. Може би защото е трудно да съчувстваш на подобни състояния, когато си разпънат от вихъра на много по-обективни и по-различни проблеми. А истинската същност на парите се познава най-добре от богатите. „Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко.“ Казал го е Атанас Буров. И това обяснява защо за един милиардер парите могат да са отговорност и дисциплина, а за някой еснаф, постигнал мечтаните два апартамента в живота си, те в някои случаи са самодоволство, разплутост и деградация.
Всеки човек е едно средноаритметично между стремежите, мечтите и ежедневните си навици. Защото дори и небето да се разтвори и върху
 
главата ти „да се треснат“ милиони
ти в един момент пак ще започнеш да правиш това, което си правил цял живот. Колкото и да си богат, навиците си остават втора природа. А ние още от деца заживяваме с илюзиите на приказките и най-сериозни поражения върху човечеството е нанесла тази за Пепеляшка. Джани Родари в своята „Граматика на фантазията“ съветва на децата да им се поставя задачата да измислят друг, различен край на приказките или да ги продължават по свой начин. Тази невинна игра ще се окаже особено целебна за милиони девойчета по света, ако се прилага още в най-ранна възраст към всяка история, в която има принц спасител. Какво всъщност ще направи бедното девойче след това в богаташкия палат? „Пепеляшка“ е увредила трайно женската психика и ще е чудесно, ако издателствата я публикуват в комплект с един разказ на Съмърсет Моъм. Казва се „Вирът“.
 
Англичанин отива в Самоа и там се влюбва в красива метиска. След време се женят и се преместват в малко шотландско градче, където той си намира добре платена работа в местна банка. И красавицата, попадайки в центъра на цивилизацията, разполагайки с пари и власт в обществото благодарение на съпруга си, е безкрайно нещастна и започва всеки ден да ходи до един вир под мост в центъра на града, където плува пред погледа на минувачите. Просто защото цял живот е правела същото в родината си.
 
Този разказ съвсем не е с хепиенд. И ако си представите, че се намирате насред безмилостно гореща и огромна пустиня и сте сам в нея, то тогава животът ви ще се остойности от глътка вода без цвят, вкус и мирис, а не от пачка зелени банкноти. Е, разбира се, човек, каквото и да си фантазира, винаги му се налага в един момент да се тресне в центъра на „цивилизацията“, наречен квартална бакалия.
Но все пак парите
 
не са единствената велика сила на земята
решаваща и определяща всичко. Колко лесничко и просто щяхме да живеем, ако беше така. Тогава щяхме да си имаме само един-единствен проблем – липсата им.
Но за добро или лошо ние, хората, се движим в живота си, мотивирани от твърде много психологически „бутони“, които се наричат отношение, успех, реализация. Необходима ни е и един вид удовлетвореност, която е вън и независимо от парите и пред която те могат да бъдат и безсилни.
Е, разбира се, парите са си потребност. Всеки се стреми към тях, всеки иска да ги има. Но е доста грозна ситуацията, когато за някой се окаже, че е само и единствено… финансово симпатичен. Но всеки богат човек, който има глава на раменете си, има и ясна представа не само какво е отношението на околните към него, но и защо то е такова. А за обикновените хора си остава като утеха сериалът „Богатите също плачат“.
Жестоката истина е, че парите, дори и когато са краен резултат от качествата ни, са само резултатът, а не качеството. А те, качествата, се изграждат трудно и с години, но за сметка на това не се губят лесно като парите. Това е и основният недостатък на финикийските знаци – те твърде лесно се харчат. А основният недостатък на човека е, че е устроен така, че винаги да му трябва и още нещо. Най-често още пари за нещото.