КОГА Е ОПАСНА МИОМАТА

 

 

 

 

„Но да знаят жените, че има лапароскопски методи за лечение на миомите. Белезите са много мънички и естетични, почти не се забелязват следоперативно.“

С тези думи ме изпраща д-р Мая Василева от Първа АГ болница „Света София“. Да. Знаех си, че има защо точно при нея да дойда за това интервю. Тя е естет и това е част от лекарската ù тайна.

 

– Все още не се знае защо възниква. Смята се, че е заради мутации на определени гени, но не е известно кои точно са гените. В момента текат различни клинични проучвания – в Япония и в други развити страни – с цел да се установи каква е причината за поява на миома.

Констатирана е обаче зависимост на появата ù от расите – според последни научни данни до 80% афроамериканки имат миома на матката, докато при белите американки този процент е 50. При африканките извън Америка честотата на поява на миома е доста по-ниска. Съществува и генетична предразположеност към миомата. Има семейства, при които бабата, майката и внучката са с миома на матката – вероятно точно поради унаследяването на генетичните мутации, провокиращи това заболяване.

 

– Миомата се появява по-често при жени със затлъстяване, които имат високо кръвно и диабет. Но пък не всички дебели жени имат миоми. Повтарям – причината все още не е известна.

 

– Миомата възниква най-често при жени между 35- и 50-годишна възраст, но се наблюдава и при доста по-млади жени (разбира се, като изключение). Тя е характерен здравословен проблем за жени във фертилна възраст. След спирането на цикъла наличната миома най-често атрофира, т.е. намалява по размер, а ако е била малка, изчезва напълно.

 

– Не. За женския организъм е характерна ежемесечната промяна в нивата на хормоните. Нарастването на миомните възли се стимулира от естрогените – при това не толкова силно от естрогените, произвеждани от яйчниците. Смята се, че в самата миома има локална, оригинална продукция на естрогени. Когато обаче жената спре да менструира, т. е. яйчниците ù спрат да функционират, миомата спира да нараства. Но тя не изсъхва толкова заради прекратените яйчникови функции, колкото заради прекратеното производство на анростендиона – хормон, който се отделя от надбъбречната жлеза и се преобразува до естроген. Смята се, че с намаляване на функцията на надбъбречната жлеза (а тя за разлика от яйчниците не спира да работи, докато сме живи) намалява и производството на естрогени в организма, а оттук – намалява и размерът на миомата. Доста е сложен механизмът, по който се образуват естрогените в самата миома… Но въпросът беше за противозачатъчните… Те не стимулират, а напротив – дори са едно от средствата, препоръчвани за лечение на миома, което обаче няма кой знае колко добър ефект. Противозачатъчните хапчета потискат производството на естрогените, произвеждани от яйчниците. Те реално предотвратяват пиковата продукция на тези естрогени по време на овулация (в средата на менструалния цикъл) и затова не стимулират нарастването на миомата. Но тъй като, както казахме, яйчниците не са изцяло отговорни за нарастването на миомните възли, ефектът от приемането на контрацептиви за лечение на миомата не е толкова добър точно поради целия този сложен механизъм.

 

– Когато жената има оплаквания. Например от обилни менструации, които могат да доведат до железодефицитна анемия, тъй като при тяхното наличие с всеки мензис се губи голямо количество кръв. Или пък когато страда от болезнена менструация.

Най-често миомата не се състои от един, а от множество тумори. Големият брой тумори, или възли, стимулира появата на симптоми, които говорят, че миомата притиска някой съседен орган – пикочен мехур или ректум. В тези случаи съответно се появяват и проблеми с ходенето по малка и голяма нужда. Тогава също се препоръчва оперативно лечение.

Когато матката е много увеличена заради миомния възел/миомните възли и жената вече е извън фертилната си възраст (тоест няма да ражда тепърва), се препоръчва оперативно отстраняване на цялата матка.

Трябва да кажем, че макар и рядко, миомата може да се изроди в злокачествен тумор, който се нарича лейомиосарком и е доста лош вариант на рак. Трудно се повлиява с лечение, много е резистентен.

 

– Пациентките с миома идват на контролни прегледи през шест месеца. Целта е да се следи размерът на миомните възли. Когато се установи бързо нарастване на размера на миомния възел, тогава се прави предположение, че в него има бързо нарастване и делене на клетки, а това косвено се смята за злокачествено израждане. Но все пак не е сигурен белег за наличие на рак, защото и клетките в миомни възли, които не нарастват, също могат да се трансформират в ракови. Това обаче се установява със сигурност едва след оперативното премахване на миомата, когато възлите се изследват хистологично. Но редовните прегледи са достатъчни, за да събудят подозрението на специалиста дали има проблем, или няма проблем с дадена миома.

 

– Това зависи от локализацията ù. Ако тя е разположена в кухина на матката или близо до кухината и чрез притискане деформира самата кухина, тогава може да попречи на имплантирането на зародиша или да провокира и спонтанен аборт. Другата неприятна локализация е, когато тя е близко до маточната тръба. Ако притиска тръбата, тя реално създава инфертилитет, т. е. жената не може да забременее поради факта, че тръбата ù е деформирана.

Възможно е да се появят проблеми по време на самата бременност. По време на бременност матката увеличава своя обем хиляда пъти. Тъй като миомата е със същата структура като тази на матката, тя също търпи тези промени в най-честия случай (макар че има миомни възли, които не променят размера си). Обикновено обаче възлите започват да нарастват с нарастване на матката. Но в миомата има по-малко кръвоносни съдове, което е основната причина увеличеният по обем миомен възел да не може да се храни добре, от което и настъпват усложненията. Може да се стигне до некроза, т.е. тъканта започва да умира, защото не се храни добре. Жената получава болки, може да вдигне температура. Това са рискови случаи, които могат да завършат с прекратяване на бременността или със спешна операция.

Друг голям риск съществува, когато миомата е разположена близо до маточната кухина. При проникване на плацента в ендометриума, тяможе да стигне и до миомата и да провокира голяма кръвозагуба при раждането на бебето. При наличие на много миомни възли може да се стигне и до субатония на матката (тоест матката не може да контрахира добре). Тогава има висок риск от оперативно премахване на матката с цел спасяване живота на жената. Така че има риск при миома и бременност.

 

– Да, защото бременността профилактира появата на миома.

 

– Миомата не се лекува, когато по размер е колкото матка до тримесечна бременност и жената няма оплаквания. Смята се, че това са малки миомни възли, които се препоръчва да бъдат наблюдавани – т. е. да се ходи редовно на прегледи на всеки шест месеца. Ако миомата стане с размерите на матка на над 3-месечна бременност, тя излиза от малкия таз и навлиза в коремната кухина, дори може да достигне на нивото на пъпа или по-нагоре, тогава вече се предприема оперативно отстраняване на миомните възли или на цялата матка. Изборът зависи от това, дали жената иска да ражда или не. Възрастовата граница, при която се препоръчва отстраняване на матката при наличие на миома, е 42–43-годишна възраст. Премахването на матката под тази възрастова граница се налага, когато локализацията на миомата/миомите е такава, че не позволява да се премахнат само миомните възли. Има и случаи, при които се препоръчва отстраняване не само на матката, но и на яйчниците. Но по-често се отстранява матката, а яйчниците се запазват. Това също зависи от възрастта на жената. Ако е под 42-годишна възраст, яйчниците ù могат да функционират още около 5 години. Т. е. жената ще е „покрита“ хормонално и няма да почувства липсата на матка освен по липсата на менструация, но реално няма да страда от хормонален дефицит.

 

– Чувала съм за билколечение. Турта пият… Когато ме питат пациенти могат ли да пият билки, аз им отговарям „Разбира се. Стига да са дозирани правилно, защото разликата между лекарството и отровата е в дозата“. Стига това да ги успокоява – могат да пият. Човек се е лекувал с билки, откак съществува. В практиката си обаче не съм видяла миома, изчезнала от билки.

 

– Лечението може да бъде консервативно и оперативно. Консервативното разчита на противовъзпалителни лекарствени средства, които обезболяват. Могат да бъдат кръвоспиращи (с витамини К и С и калций), а също и лекарства, които стимулират контрахирането на матката (но те не са кой знае колко ефективни). Прилага се и вътрематочна спирала с прогестерон за лечение на малки миомни възли. Противозачатъчните хапчета, които споменах, също нямат убедителен благотворен ефект върху миомата, но все пак намаляват кръвозагубата при менструация и профилактират анемията. Има и една група лекарства, аналози на гонадолиберините, с чиято помощ се постига медикаментозно обратима менопауза. Те вкарват жената в менопауза, от което пък намалява размерът на миомата. Лошото е, че не могат да се прилагат дълго време – между 3 и 6 месеца. Най-често се предписват на жени, които са пред спиране на мензиса (т. е. в климактериум), и при жени, които се подготвят за операция – с цел предварително да се намали обемът на миомата и технически по-лесно да се осъществи оперативното ù отстраняване.