КОГА РАЗДЯЛАТА Е ПО-ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ

Тя трудно издържа присъствието му, но продължава да живее с него. Той повече не може да търпи упреците є, но не я зарязва. На два брака се пада средно по един развод. Но няма никакви данни за броя на нещастните семейства, които не разтрогват брака си, макар че всичко ги тласка към раздяла. Всеки от двамата партньори е опустошен, тъжен, неразбран, но години наред търпи създалата се ситуация, без да се реши да си събере багажа и да си тръгне.

Животът в двойка предполага подкрепа, поддръжка и разбиране, учи ни да заглаждаме конфликти, да правим компромиси, да израстваме вътрешно и да се развиваме. Общувайки с партньора, ние по-добре разбираме себе си, лекуваме детските си рани и се чувстваме в безопасност. Но какво ни държи заедно, ако в двойката вече няма диалог и радост? Някои от нас държат на представата, че семейството е за цял живот, и възприемат раздялата като житейски провал. 79% от встъпилите в брак и 57% от разведените споделят тезата, че бракът трябва да е един за цял живот.

Колкото по-дълъг път са извървели заедно съпрузите, толкова по-трудна е раздялата. Не могат лесно да разчупят „семейната обвивка“, която ги удържа с общата памет, спомените за всичко преживяно през годините и усещането, че при раздяла част от живота ще бъде зачеркната, обезценена. Често към това се прибавя и страхът от бъдещето. Но понякога именно съвместните мъчителни преживявания на партньорите се оказват циментът, скрепяващ връзката. „Животът е страдание“, „Жената трябва да търпи всичко само и само децата да имат баща“, „По-добре лошо семейство, отколкото никакво“ – това са примерни убеждения, които не позволяват бракът да се разтрогне даже когато живеенето под един покрив стане мъчение.

Според психолозите партньорите остават заедно в съюз, ако този съюз поддържа тяхната представа за света и за тях самите поотделно. Например ако някой от тях възприема себе си като жертва, би останал в двойка, в която ще играе точно тази роля.

45-годишната Таня осем години не се е решавала да се раздели със съпруга си: той все я обиждал и заплашвал с думите „Погледни се, на кого си му притрябвала?“ и тя му вярвала.

Някои трудно преживяват не само самотата, но дори и мисълта за нея. Те се боят, че ще се изправят лице в лице с тревожната тягостна празнота. Най-трудно преодоляват подобни страхове онези, които в детството си не са получили достатъчно любов или са били изоставени от някого от родителите. Оставайки сами, те се чувстват нелюбими, което значи лоши. И отново преживяват своето минало страдание. За да избегнат това, те са готови да понасят търпеливо презрение, унижение, страдание, скука, агресия.

Неизбежен резултат от такова поведение е ниската самооценка. Получава се омагьосан кръг: колкото по-ниска е самооценката, толкова по-трудно се разделяме. Колкото по-продължително е това дисфункционално партньорство, толкова по-ниско пада самооценката. Това неизбежно се отразява и на сексуалните отношения на двойката – те или не носят удоволствие, или изобщо липсват. В такива двойки най-често има или жена, която се бои от своите желания, или мъж, който се бои от желанията на жената. По тази причина се стига до негласното споразумение в двойката да не правят секс. Двама, които са съгласни да бъдат нещастни заедно.

Често в двойката всеки вини другия за нещастието си, без да осъзнава, че причината за промяната на чувствата е в него самия. Така партньорът се превръща в обект на агресия. Любовта се преплита с ненавист и двойката се затваря в свой микрокосмос, без да търси изход от този омагьосан кръг. И двамата се борят за семейно щастие, но не осъзнават, че всеки от тях има собствена представа за това, какво трябва да бъде това щастие. И сякаш другият нарочно се бърка и пречи и разваля всичко. Започват взаимни обвинения и в тази семейна „война“ се разрушава всяка възможност за съзидание.

Решението за раздялата се явява поредният начин да изкрещиш в лицето на другия: „Ето, ти си виновен за всичко!“ В този случай разводът не решава проблемите, а поражда нови. Раздялата винаги причинява болка и затова често се използва като последен аргумент в борбата за надмощие, в желанието си да накажем другия за тези страдания, които (както ние вярваме) именно той ни е причинил. Но както и да сме наранили другия, това няма да излекува нашите собствени рани. В този момент е правилно да направим пауза и да си зададем въпроса: „Ами ако нещо с мен не е наред?“ Някои двойки преживяват цяла поредица раздели, които всеки път се съпровождат с бурни емоции: за да се чувстват като живи, те имат нужда не просто от събития, но от удари на съдбата. Те имат нужда от силни емоции, иначе животът не им се струва истински.

В миналото да се запази бракът е било въпрос на живот и смърт – мъжът е оставял жената и децата без храна, а жената, излязла от семейството, е била обречена на безчестие.

В наше време решението да се съхрани или да се разтрогне бракът не е толкова драматично. Жената днес е икономически самостоятелна. Видовете брак днес са по-разнообразни. Някои практикуват открит брак или нещо, напомнящо делово сътрудничество или приятелство. Партньорските съюзи могат да включват и повече от двама участници. Ако това устройва всички, защо не? Идеята е да намерите този тип отношения, който подхожда именно на вас.

Никой не е задължен да остава във връзка, която не му носи удовлетворение. Но трябва да умеете точно да изберете момента за раздяла. Този, който не се решава да разтрогне отношенията, макар да съзнава, че те отдавна не го удовлетворяват, е вероятно да бъде обладан от омраза и самосъжаление.

Ако пък някой мисли, че с помощта на раздялата може да почисти миналото си и да престане да бъде това, което е бил по-рано, за да започне всичко на чисто, се лъже. Раздялата не означава, че общото минало ще изчезне. В идеалния случай раздялата означава увеличаване на дистанцията между партньорите, не е необходимо да е болезнена. Дори двамата да не останат заедно, уважението помежду им и към самите тях поотделно е възможно да се запази.