Кодът на спомените, Д-р Алекс Лойд

6 стъпки за 10-минутно изцеление чрез проектиране на спомени – от автора на световния бестселър „Лечебният код“

Очаквайте от 13 октомври!

За книгата

В тази книга авторът на световния бестселър „Лечебният код“ предлага нов подход за изцеление и личностно израстване, наречен проектиране на спомени. Той влияе директно върху източника на проблеми от всякакво естество и дава възможност да бъдат решени. В дългогодишната си работа с пациенти от цял свят д-р Александър Лойд установява, че болестите и житейските несгоди често се дължат на лоши спомени за отминали събития – и по-скоро на начина, по който сме ги интерпретирали и запечатали в паметта си. Именно негативните чувства, които пораждат те, ни пречат да развием пълния си потенциал.

Техниката за проектиране на спомени е форма на енергийна медицина, която лекува случката и свързаните с нея емоции, като ги заменя с позитивни образи. Това води до дълготрайни положителни промени, които могат да бъдат ускорени от Лечебните кодове II. Те са насочени към пет аспекта на живота и лекуват физически и емоционални заболявания, премахват вредни поведенчески и мисловни модели, разрешават проблеми в отношенията и кариерата.

Така само за 10 минути на ден всеки получава уникалния шанс да преобрази живота си и да постигне здраве, любов и успех, каквито не си е представял и в най-смелите си мечти.

За автора

Александър Лойд има докторски степени по натуропатия и психология. Той е помогнал на милиони хора да постигат здраве, щастие и успех, следвайки уникалните му практики и методи, които доказано понижават стреса и лекуват ума и тялото. Кодовете са основани на комбинации от психология, научна и енергийна медицина и духовни практики. Изпълнението им отнема минути, но ефектите върху физическото, емоционалното и психическо състояние са невероятни, за което свидетелстват хора от цял свят.

Отзиви:

          Д-р Алекс Лойд предлага ефективната за днешния свят техника на лечение, която ще предизвика революция в здравеопазването. Това е най-лесният начин да си върнем здравето и да го запазим. Нищо чудно д-р Лойд да се окаже Алберт Швайцер на нашето време.

          Марк Виктор Хенсън, един от авторите на поредицата „Пилешка супа за душата”

          Не съм успяла да открия друг процес, който да е толкова елегантно семпъл, лесен за усвояване, дълбоко ефективен и по своята същност неостаряващ. Най-сигурната препоръка, която мога да дам, е фактът, че самата аз го използвам за себе си, близките си и моите пациенти.

          Д-р Мерил Кен Галера, директор на Център „Галера” и бивш главен лекар в Центъра за естествено здраве на д-р Меркола

          „Кодът на спомените” съдържа много ценна информация, предлагаща нова гледна точка и холистичен подход към възстановяване на здравето посредством освобождаване и препроектиране на натрупаните спомени. Д-р Алекс Лойд – автор и пионер в енергийното лечение, разкрива по какъв начин спомените засягат здравето, живота, взаимоотношенията и кариерата. Лесните за следване стъпки на този код ще ви помогнат да промените вашите вредни негативни спомени, както и онези, които сте наследили от предшествениците си, и същевременно ще ви дадат по-дълбоко разбиране за влиянието им върху емоционалното и физическото ви здраве. Горещо препоръчвам тази книга!

          Д-р Брадли Нелсън, автор на „Кодът на емоциите”

Откъс от „Кодът на спомените“

Мери – привлекателна 43-годишна жена, седеше в кабинета ми. Всичко във външността й – дрехите, прическата и гримът, говореше за успех в живота, така че когато я погледнеше, човек си казваше: „Да, тя има всичко”.

Мери обаче беше дълбоко объркана. Без конкретна причина. По собствените й думи, беше омъжена за добър човек и макар да не бяха богати, имаха всичко необходимо – хубава къща с три спални и две бани; добри училища и извънучилищни занимания за децата и приятели, с които обичаха да се срещат. Животът, който Мери си беше представяла като момиченце, се беше превърнал обаче в поредица от задължения и тя се чувстваше като хамстер във въртележка.

Беше опитала различни препарати за повдигане на духа, както натурални, така и с рецепта. Едни помагаха, други не, но нищо не беше променило основното й усещане за живота.

Разпитах я за детството и тя ми каза, че не е била малтретирана; е, все пак смяташе, че майка й се беше отнасяла към нея твърде строго, а баща й в известна степен беше отсъствал от живота й. Горе-долу като при повечето хора, които познаваше.

Когато я попитах дали има нещо, което очаква с нетърпение, отговорът й беше да си легне или да гледа нещо безсмислено по телевизията, сама.

Накрая я попитах какво най-много би искала да направи в този момент, ако това нямаше да има последствия. С насълзени очи Мери отговори: „Да отида в Калифорния и да започна начисто”.

Тя обаче знаеше, че няма да отиде в Калифорния и да започне начисто. Всъщност точно затова беше дошла при мен – Мери обичаше семейството си, затова се беше примирила с този посредствен живот, влагайки по-голямата част от енергията си в ежедневните задачи. Искаше просто да види дали мога да й помогна да се справя по-добре.

Не след дълго в кабинета ми влезе една различна жена. 43-годишна, с две деца и съпруг, който имаше добра кариера, и стил на живот, типичен за американската средна класа. В детството си беше имала донякъде властна майка и слабо присъстващ баща.

Тази жена обаче не беше дошла, защото искаше да отиде в Калифорния и да започне начисто. Напротив, тя обичаше живота си! Той беше надминал очакванията от детството й, но не обезателно така, както беше предполагала. Нямаше повече пари, свободно време или всъщност каквото и да е друго – освен може би повече любов, благодарност и удовлетворение.

Стремежът й не беше просто да изкарва някак деня – тя живееше и се радваше на всеки миг. Обичаше не да си ляга вечер или да гледа телевизия, а да се буди сутрин, за да е със семейството си.

Всъщност трябва да кажа, че тя беше един от най-щастливите и доволни клиенти, които някога са идвали в кабинета ми!

Тази жена не беше дошла за консултации. Беше дошла да ми благодари. Защото това беше Мери, шест месеца по-късно.

Нищо в обстоятелствата на живота й не се беше променило. Имаше същата семейна история, съпруг, деца, къща – в основни линии животът й беше същият. Беше се променило само едно – начинът, по който тя възприемаше тези обстоятелства. Сега Мери беше щастлива, а шест месеца по-рано не беше.

Когато си представяте живота си, коя версия на живота на Мери ви е по-близка?

Може би се питате: Щом обстоятелствата не са се променили, кое може да е предизвикало такава трансформация на възприятията й?

Това не е физиологията й, химията в мозъка й, мислите, емоциите, нито дори убежденията й, а нещо по-дълбоко.

Спомените.