КОД „БИЖУ“

Код „БИЖУ“ 

Снимки Мария ДОНЕВА
 
февруари, 2009 г. 
 
 
Непрактичните кристални пантофки – единственият аксесоар на Пепеляшка на бала (за други украшения и допълнения към тоалета й в приказката не се говори) – притежават магическа сила. Именно на тази кристална „въдица“ се е хванал принцът (бъдещият жених, де).
 
Изводът е, че аксесоарите и бижутата са абсолютни прихващачи на внимание, при това не само мъжко. И най-семплата рокля се превръща в приказна, щом я украсите с ефектни бижута. Именно това е прозряла преди доста време Коко Шанел, когато е създала първата в историята колекция бижута и е отворила своя бижутериен магазин. И още нещо – че хората се очароват от всичко, което блести, защото това е примитивна особеност на нашите възприятия, на която мъжете и жените са подвластни в еднаква степен.
 
Съблазън
Да украсите показалеца си с изящен пръстен, да подрънквате с масивни гривни, да полюшвате дълги висящи обици или да си играете кокетно с тънката златна верижка на врата си – всички тези полуосъзнати действия привличат вниманието към ръцете, шията и лицето ви. С тях сякаш казвате на околните: „Искам да съблазнявам.“ Това е една от функциите на бижутата – да събуждат еротиката. Ако бижуто е в периметъра на някоя ерогенна зона, то със сигурност ще изпълнява и еротична функция. Но може и да не носи еротичен подтекст. Бижутата усилват сексапила наистина, но не това е основното им предназначение. Те означават много повече.
 
Защита
По примера на предците ни и ние вярваме, че бижуто е амулет (или талисман), който ни пази от зли сили и ни носи късмет. Защитната сила на бижутата се основава на магията на символа и на значението, което ние му придаваме.
Интересно е обяснението на френския философ и етнограф Клод Леви Строс за защитната функция на украшенията. Според него тя се обяснява с това, че по човешкото тяло има „твърди“ и „меки“ части. „Меките“ (уши, нос, устни, полови органи) са много уязвими и бижутата се явяват нещо като техни бодигардове.
По принцип украшенията (и при мъжете, и при жените) се поставят на тесните части по тялото – шия, китки на ръцете, талия, глезени, пръсти. Самото наименование „аксесоари“ произлиза от английското access, което означава достъп. Тоест аксесоарите са призвани да регулират достъпа до определени части на нашето тяло и да гарантират чувство на защитеност.
 
Власт
Метърдотелът в скъпия хотел или шефът на луксозния бижутериен магазин определят статуса и платежоспособността на своите клиенти по… марката на часовниците и бижутата, които те носят. Повечето бижутерийни брандове си имат своя знакова символика и лесно се разпознават – например пантерата на Cartier, сърцето на Tiffany, византийският кръст на Bvlgary. В примитивните племена пък, който е окичен с най-много бижута, той е вождът.
Не си въобразявайте, че ние сме „избягали“ твърде далеч от племенното общество. Ние също си имаме свои „племена“, социални групи, в които членуваме – семейство, професионална среда, приятелски кръг или клуб на феновете на нещо си. Желанието да бъдеш по-добър от другите, да се харесваш и да предизвикваш възхищение е присъщо на съвременния човек в същата степен, в каквато е било присъщо и на неговите предци.
През социалистическата епоха в модата господстваше скромността – човекът трябваше да се слива с тълпата, а не да изпъква. Навремето излишеството от аксесоари и бижута се асоциираше с буржоазната класа, от която трябваше да се дистанцираме. Времената обаче се промениха и едно от свидетелствата за големите промени станаха масивните златни ланци и пръстените по мъжките ръце. Тази груба демонстрация на сила и власт с течение на времето стана по-цивилизована и рафинирана. По принцип мъжете използват по-малко украшения от жените, но затова пък отдават голямо значение на скъпите аксесоари – обувки, колани, телефони, портфейли, часовници, вратовръзки. Тези вещи говорят много по-красноречиво за статуса и финансовите възможности на своя притежател. От тях до голяма степен зависи и самооценката на мъжа.
 
С КАКВО СЕ КИЧАТ МЪЖЕТЕ
Бижутата са свидетелства за социален статус и заможност. За класическия делови стил в европейската традиция е характерен естетическият минимализъм, който предполага малко на брой украшения – брачна халка или пръстен с печат, игла или щипка за вратовръзка, ботунели. От бижутата, които се допират до тялото, мъжете (най-вече тези от южните европейски държави) носят обикновено златна верижка, но не е прието да я демонстрират. Сдържаността при носене на украшения определя, че мъжът принадлежи към деловите кръгове на обществото.
Антипод на деловия стил е бохемският, който допуска повече волности – по няколко пръстена на ръката, пръстени с масивни камъни, обици, гердани, по-масивни верижки. Носят ги мъжете с творчески професии – художници, музиканти, архитекти. Повечето от тях си пускат дълги коси и се обличат с дрехи в по-ярки цветове – все знаци за артистичност и доказателства, че човекът е със свободна професия.
 
Ценности
Бижутата имат и чисто материална (като еквивалент на пари), и чисто естетическа стойност (като предмет на изкуството, антиквариат). Скъпите украшения са един вид застраховка срещу обезценяването на парите. „Диамантите са най-добрият приятел на жените“ – това искрено признание на Мерилин Монро ни връща към недалечни времена, когато жените са били изцяло материално зависими от мъжете. В знак на любов мъжът подарявал на своята избраница скъпоценности – един вид застраховка за нейното бъдеще, когато евентуално мъжките чувства могат и да угаснат. С това практично съображение се обяснява изобилието от украшения по тялото на жената от Изтока. Тя носи абсолютно всички скъпоценности, които има, защото в случай на раздяла мъжът има пълната власт да я изгони от дома само с онова, което е на нея – дрехи и бижута.
 
Чувства
Традицията за размяна на брачни халки е много древна. През античността вярвали, че през безименния пръст минава артерия, водеща към сърцето. Като символ на дълговечност и неизменност брачната халка се изработва от благородни метали, неподатливи на ръждясване и окисляване. Диамантът, подарен по време на годежа, е гаранция за твърдите намерения на бъдещия жених.
За съвременните двойки материалната ценност на тези атрибути не е чак толкова важна. Брачната халка може да е от сребро и дори от пластмаса, но тя продължава да символизира безкрайност и вечност. Младите заключват своята любов в пръстен, в някаква омагьосана система. А за околните този пръстен е предупреждение: „Достъпът забранен!“ Подарени с любов, украшенията пазят спомена за това чувство. И често се превръщат в семейни ценности, стават талисмани на рода – предават се от майка на дъщеря или на син (за неговата невеста).
 
 
СУБКУЛТУРАТА НА ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ
В някои случаи украшенията показват принадлежност към определено съобщество, група. Много тийнейджъри използват бижутата като отличителни сигнали. Масивните метални вериги, пръстените с черепи и гривните с шипове например са призвани да отделят „своите“ от „чуждите“.
 
 
Памет
Някои жени се влюбват в тайния и емоционален смисъл на украшенията, заключен в уникални авторски бижута или в етнически такива. Подобни са внушенията на авторските бижута на Мария Донева, които тя снима специално за да илюстрираме този материал в „Бела“. За тях би могло да се отнася и признанието на 38-годишната Анита: „Когато си слагам едни на пръв поглед непретенциозни обици, аз сякаш отново усещам вятъра на далечни страни, чувам звуците на източния пазар, долавям аромата на жасмин и подправки.“
Някои жени така свикват с някои свои бижута, че ако забравят да ги сложат, се чувстват така, сякаш личното им пространство е незащитено. Затова загубването на обици или пръстен хвърля дамите в голяма паника – те преживяват тази загуба, все едно са загубили част от себе си.
 
СКЪПОЦЕННА ФАКТОЛОГИЯ
Скъпоценните камъни се разделят на две групи. В групата на твърдите камъни се включват диамантът, сапфирът и рубинът, а в групата на меките – тюркоазът, опалът и кехлибарът.  Качеството на диамантите се определя от т.нар. четири „С“: Carat (карат), Cut (шлифовка), Colour (цвят) и Clarity (чистота). Колкото по-голям е диамантът (Carat), толкова e по-рядък. Колкото по-чист е той (Clarity), толкова е по-ценен. Колкото по-бял е, респективно безцветен (Colour), толкова по-красив е той. А колкото по-добре е шлифован (Cut), толкова по-силно блести.  Диамантът е най-твърдият сред естествено образуваните минерали.  Най-големият открит досега диамант е Кулинан с тегло 3106 карата (или 621 грама).  Хората често бъркат шлифоването на камъка с неговата естествена форма. Шлифовката е най-важната характеристика, която превръща диаманта в брилянт. Брилянтната форма, която всички познаваме, се състои от горна част (корона), на която има 32 фасети (стенички), и основа (павилион) с 24 фасети.