Кое наказание e добро?
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
септември, 2011 г.
© Michele Piacquadio / Depositphotos.com
Мнението на редица психолози е, че наказването трябва да започне още когато детето е на 10–12-месечна възраст, тоест когато то има двигателна автономия. Първо, заради неговата сигурност (когато детето проходи го дебнат повече опасности), и второ, заради неговото психично развитие – забраните и наказанията служат не само да накараме детето да се въздържа в настоящия момент, но и да му създадат заплаха за действията му в бъдеще. Чрез забраните и наказанията ние го научаваме
да се съобразява с реакциите на другите
В противен случай в тийнейджърска възраст детето може да започне да вярва, че да съществуваш, означава да се утвърждаваш, противопоставяйки се на другите, без последните да имат право на отговор.
Доброто наказание е онова, което родителят смята за справедливо.
Родителите се страхуват да казват „не“ и да упражняват насилие над децата си. Наказанието обаче не е насилие. То е акт, който засилва в съзнанието на детето важността на наложената забрана и е нещо като подсещане, че то е задължено да я спазва. Дори когато протестира срещу наказанието, детето усеща справедливостта му.
Често родителите изпускат нервите си. Това не е страшно. Напротив – тази тяхна реакция помага на детето да осъзнае тежестта на нарушението.
Тайната на правилно наложеното наказание е то да е съобразено с възрастта на детето и да съответства на важността на нарушението.
Родителите трябва да имат съзнание, че ролята им на наказващи е важна. Те са родители не само за да бъдат обичани от децата си, а и за да възпитават и обичат децата си. А това променя всичко. Съвременните родители се страхуват да не причинят зло.
Заблуждават се, че като наказват, постъпват зле
Но не е така. Родителите не бива нито да се осъждат, нито да правят крачка назад, отменяйки наказанието.
В някои случаи обаче по-тежкото наказание действително може да бъде заменено с други подходящи санкции.
Ако детето е счупило някакъв предмет например, достатъчно е просто да събере частите му или да се опита да го „поправи“. Не е важно дали наистина предметът ще бъде поправен, а самият акт, участието на детето в процеса на „поправянето“. Когато говорим обаче за тежки провинения (например бягство от училище), наказанието задължително трябва да бъде предшествано от разговор с детето. Често зад бягствата от училище се крие неразбрано до този момент от родителите страдание.
Понякога „пазаренето“ е допустимо
при някои нарушения. То помага на родителите да наложат адекватните санкции. Например ако дъщеря ви се е върнала в един сутринта вместо в определения от вас час (в полунощ), тогава санкцията, която трябва да є наложите след разговор с нея и изясняване на причините за закъснението, е рестриктивно позволение. Тоест следващия път тя да се прибере в 23.00 ч. вместо в полунощ, а не да є забраните да излиза на дискотека в продължение на един месец.
Така ще запазите родителския си авторитет. А и в случая едно по-строго наказание не би решило проблема, а би създало проблем в общуването между вас.
Необходима е външна намеса или помощ, когато отдалечаването между родители и деца е твърде голямо, защото пукнатините във взаимоотношенията изискват анализ на причините.
Никакви наказания за слаби оценки
Наказанията при трудности в училище (ненаучени уроци, слаби оценки) от страна на родителите нямат никакъв ефект и не са желателни. Не е нормално едно дете да бъде наказано за това, че е паднало, докато се е учило да кара колело. Тогава защо трябва да понася наказания при трудности в училище?
Децата трябва да бъдат окуражавани, поздравявани и хвалени при успех. Тези емоционални стимули им помагат по-лесно да се обучават. Това не означава, че не трябва да бъдат критикувани.
Редуването на окуражаване и критика усилва представата на детето за справедливия възрастен в лицето на неговия родител.
Някои наказания са пагубни
Наказанията респектират детето. Но някои не бива да бъдат налагани никога, защото са фатални за развитието на детето в бъдеще. Такива са:
Забрана на дейности, подпомагащи детското развитие: спорт, културни занимания.
Подигравки с личността му и с начина, по който прави нещата (това не изключва критика за определен начин на поведение).
Колективни наказания – те засилват съперничеството между децата в семейството.
Симетрично поведение от сорта на „ти ме ухапа, сега аз ще те ухапя“. Такива наказания стимулират агресивното поведение на детето.
Заплахи от рода на „Няма да те обичам повече.“
Забранителните съобщения
към детето трябва да са много ясни. Например: „Няма да излизаш сам на балкона!“ В момента, в който детето извърши нарушение, наказанието трябва да е незабавно. Обяснете на детето ясно за какво точно го наказвате. Колкото по-малко е то, толкова по-стриктно трябва да се спазва правилото за своевременност на налагане на наказанието – например точно в момента, в който то включи телевизора (ако предварително сте му наложили забрана да го прави). В този случай можете да го лишите от гледане на телевизия в продължение на цял ден.
С други думи, наказанията трябва да бъдат налагани своевременно, за да имат ефект.
Родителите не трябва да се чувстват като палачи и да се страхуват, че са авторитарни по отношение на детето. Колкото и парадоксално да звучи, наказанията действат успокояващо на децата. Можете дори да чуете от тяхната уста понякога, че не са наказани достатъчно строго. Но това е рядкост, разбира се.