КОКО ШАНЕЛ

За нея не може да се каже, че е родена под щастлива звезда. Защото е родена в приют за бедни. А после незаконороденото момиче със селска кръв е възпитано в приют за сираци. Трудно е да си представим по-неподходящо място за „раждане“ на знаменит моден дизайнер. Именно с това ни поразява феноменът Габриел Шанел – той разрушава илюзията, че за

са нужни специални условия. Съдбата на Коко е ясен пример как талантът може да преодолее и най-лошите житейски обстоятелства, за да се реализира. А ключът към нашата реализация е да разберем какво точно обичаме да правим и да започнем да го правим по-често от всичко останало.

Пътят на Коко Шанел от провинциална модистка до собственик на модна къща не е бил никак лесен. Но безусловният талант, трудолюбието

са направили „чудото“. Сред нейните приятели са изтъкнати художници и музиканти, до нейното благоразположение са се домогвали херцози и князе. А девойки от аристократични семейства са работили при нея като модели.

Тя е имала талант, но никога не се е наричала художник, а по-скоро занаятчия, шивачка. Коко Шанел обаче е била първа във всеки възможен смисъл на тази дума –

И като жена се е стремила към едно-единствено нещо – към освобождение на жената. От социалните тегоби, от мъчителните неудобства, които затрудняват и задушават движенията на тялото, ума и душата й. Мечтата й е била да вдъхнови жените да бъдат самите себе си, да живеят в хармония със своята женска природа.

Тя е обичала простата храна, разходките, удобните дрехи и обувки. Простотата е била за нея критерий за качество – и за дрехите, и в живота. За символ на простотата Шанел е смятала ножиците, които винаги е носела със себе си: „Аз опростявам, през цялото време отрязвам излишното, ненужното.“

„В костюма трябва да можеш да се движиш. Да се навеждаш. Да играеш голф. В добре ушита рокля трябва да можеш да танцуваш и даже да яздиш.“Тя предложила на жените трикотажа (от който до този момент се е правело само мъжкото бельо), късата подстрижка, чантата, която се носи през рамо. Освобождаването от притесняващите и сложни конструкции и от заробващите отношения е било нейно кредо. В нейния стремеж да конструира ръкава така, че да даде възможност на ръката да се движи абсолютно свободно, е имало нещо повече от професионална амбиция. Това прилича по-скоро на протест против изкуствеността и безсмислената декоративност, която е влизала в разрез със здравия разум.

„Модата не е нещо, което живее единствено в роклите. Модата е в небето, на улицата, модата е идея, начин на живот и всичко, което се случва“ е крилата фраза на Коко Шанел, която всяка втора съвременна жена може да цитира.

„Аз – пчела, родена под знака на Лъва“е казвала Коко за себе си. Нейната невероятна работоспособност е била онова качество, заради което са й прощавали много други: например безкомпромисността, взискателността и тежкия й характер. Самата тя е смятала, че работата помага на жената да поддържа добра форма. „Само работата ободрява духа. А духът на свой ред се грижи за съдбата на тялото ни.“ Тя не е наемала дизайнери в своя моден салон и е работела сама над своите модели – до края на живота си. Своята последна колекция е направила на 87-годишна възраст.

„Аз всичко правя усърдно.“ За нея най-важното е било да знаеш какво искаш и неотклонно да следваш избрания от теб път. Да следваш гласа на сърцето си и в професията, и в личния живот. На въпроса, каква е тайната на нейната прозорливост, на нейната невероятна интуиция, която й е помогнала да направи колекциите си толкова успешни, тя отговорила: „Винаги си задавам въпроса, кажи честно, ти би ли носила това?“

Бунтарската й натура е жадувала свобода от социалните стереотипи. Всякакви атрибути на статуса са предизвиквали протеста й. Именно тя е въвела в мода изкуствените бижута, по-точно майсторски е асемблирала в бижуто натуралните и изкуствените камъни. „Украшението – това не е нищо повече от декоративен елемент, детайл на костюма. А не състояние, което се носи на шията и което може да се продаде в случай на нужда.“ Но в нейния стремеж към свобода е имало и малко нещо като аскетизъм, жестока автоцензура, присъща на всички перфекционисти, на онези хора, които са най-строгите съдии на самите себе си.

► 19 август 1883 г. Габриел Шанел се ражда в Сомюр, Франция.

► 1909 г. Открива работилницата си за шапки на улица „Камбон“ в Париж.

► 1914 г. Създава първия си бестселър – рокля-риза от жарсе (впрочем дотогава жарсето е било смятано за плат на бедните).

► 1916 г. Нейни модели се появяват в списание Harper s Bazaar.

► 1919 г. Открива салон за висша мода в Париж.

► 1921 г. Създава легендарния аромат„Шанел №5“.

► 1922 г. Запознава се с руския балет, създава костюмите за знаменитите „Руски сезони“ на Дягилев.

► 1939 г. Затваря модния салон и прекарва времето от началото на войната до 1954 г. в Швейцария, като основно се занимава със създаване на парфюми.

► 1955 г. Костюмът „Шанел“ прави фурор в САЩ.

► Януари 1971 г. Умира в Париж малко преди да успее да присъства на ревюто на последната си колекция.