КОЛЕДАТА Е ВИОЛЕТОВА

 

 

 

Животът ни е пълен с всякакви заблуди. Защо тогава коледните елхи да не бъдат изкуствени, а снегът – от сапунени стружки?

Щом обаче съм се заела да пиша коледна история, съм длъжна да спазвам законите за коледната история, според които във всяка написана дума трябва да пулсира една неприкрита празничност, както и тъжна, и същевременно светла любов към човека.

Опитвам се да забравя снощните новини за убийства. Коледа е.

Време е да се спра за малко и да направя живота си по-малко безвкусен. Опитвам се да се отпусна и да консумирам с наслада адекватни интимни образи. Навестява ме споменът за семейните коледни вечери; споменът за трепета пред празнично накичената елха, край която с брат ми разопаковахме подаръците; споменът за мирис на пресни елхови иглички, изпълващ пространството… 

Да, ама нещо ме смущава. Това е само една обонятелна халюцинация.

Доста много суета има в живота ни. Защо точно Коледа е време за спомени, за добрини, за подаръци, за мечти? Защо Коледа е точката на смущение, която винаги ни сварва немобилизирани срещу болката по изгубеното и неподготвени за внезапно бликналите сълзи? Смущаващи обонятелни халюцинации, откровение, озарение, непредвидима благовест… Защо точно на Коледа?

„Защото Коледа е особен феномен, тя е нещо мило, нещо виолетово“ – ми каза Джоко Росич, докато го интервюирах за този брой на „Бела“.

Много календари са се сменили, откакто е писан „законът“ за коледната история в „Малката кибритопродавачка“ от Ханс Кристиян Андерсен.

Два века по-късно безприютни, свързани с неясното предчувствие за празничност са мислите ми, просветващи с блестящия пламък на запалена клечка кибрит.

В този пламък дълго до ослепяване мога да съзерцавам как се сбъдва несбъднатото.

Защото, ако не го направя, ще тъпча на място, ще загубя способността си да творя спомени, ще живея по инерция и ще сблъсквам утрото с вечерта. Аз лично не обичам студените вечери на безутешно смаляващите се последни дни от отиващата си година. Но харесвам идеята да подчиня дните си, дори най-тъжните, на нови предизвикателства. Коледа ще ми ги донесе!