КРАЛЯТ
от Траян КОЯНКОВ
август, 2009 г.
Питали ли сте се някога как се е чувствал светът на 16 август 1977 г., след новината за смъртта на легендата Елвис Пресли? И да не сте се питали, сега вече за жалост знаете – така, както се чувствахме всички ние в деня, в който научихме, че Майкъл Джексън си отиде завинаги.
Излежавайки се в ранното петъчно утро, пуснал музикална телевизия за фон, нямаше как да не ми направи впечатление, че се върти подозрително много от творчеството на Майкъл вместо най-новия хит на Бритни. Казах си: нещо не е наред, но не помня Джако да има рожден ден. Сложих очилата и се вгледах по-внимателно в екрана – в горния ляв ъгъл се открояваше надписът Rest in Peace Michael. Направо настръхнах, а вълната от шок не ме е напуснала още дори и когато по-късно седнах да напиша тези редове. После дойдоха подробностите, които нямаха значение. Сърцето на Майкъл, който трябваше да се завърне с плеяда от внушителни концерти, просто не бе издържало.
Е, сигурно ще чуете не един и двама от вашите познати, които ще ви кажат нещо от сорта „каквото повикало, такова се обадило“ и че с начина си на живот
той просто си го е търсел
И така да е, това не омаловажава факта, че светът изгуби една музикална икона.
Макар и никога да не съм бил сред най-ревностните му почитатели, които полудяваха само от споменаването на името му и облепяха стените си с неговия лик, уважението, което съм имал към него, бе безрезервно. А и трябва да си от стомана, за да останеш равнодушен към най-големите му хитове, променили коренно съвременната музика.
Върхът на звездната кариера на Майкъл е през 80-те – годините, когато големите звезди наистина бяха големи. Полудявахме пред Мадона, Фреди и Кайли, дори благоговеехме пред тях. Те ни показваха как да се държим, как да се обличаме, как да купонясваме. Но не променяха само хората, а и… телевизиите.
Каква би била днес MTV без Тhriller
И без още клипове шедьоври на неповторимия Майкъл като Dirty Diana, Heal The World, Bad… списъкът е безконечен. А какво би била съвременната попмузика без албуми като Thriller, Dangerous и Bad?! Едно нищо. Може би затова празнината, която се усеща днес в музикалния свят, е наистина огромна. Макар и последният му албум да не бе приет ласкаво, само няколко години преди това Джако бе на върха на славата си с парчета като Earth Song и You Are Not Alone, запознавайки едно ново поколение с творчеството си. И само луд не би си помислил, че той тепърва щеше ни радва с нови парчета и с още по-велики клипове.
Но нека започнем от самото начало.
Майкъл Джоузеф Джексън
е роден на 29 август 1958 г. в работническо семейство. Той заедно с осемте си братя и сестри е закърмен с музика от невръстна възраст. Попада под прожекторите, когато е едва на шест години – факт, който ще бележи живота му до самия му край. Тайни за тежкото си детство певецът разкрива за пръв път през 1993 г., споделяйки за постоянния емоционален и физически тормоз от страна на властния си баща. И макар и да твърди, че именно възпитанието му е помогнало в успеха на сцената, в признанията, че е плакал от самота по цели дни и е повръщал само при вида на баща си, може би се крие причината за странностите му като зрял мъж.
Групата Jacksons 5, в която Майкъл участва заедно с братята си, скорострелно се превръща в една от основните емблеми на легендарното студио „Мотаун рекърдс“. През 70-те години на миналия век със своя характерен стил – смес от аренби, соул и поп – формацията става музикален феномен. С този ранен старт няма как кариерата на Майкъл да не е била предопределена да върви
все нагоре и нагоре
Първият солов албум, с който певецът привлича вниманието, е Off The Wall от 1979 г. Именно по това време звездата счупва носа си по време на сложен танцувален номер. Злополуката и последвалите не особено успешни пластични операции ще оставят траен отпечатък върху публичния му образ. Въпреки че албумът е „отговорен“ за няколко велики парчета като Don’t Stop `Til You Get Enough, големият пробив идва с пускането на пазара на Thriller в края на 1982 г. Тавата остава № 1 в „Билборд“ за рекордните 37 седмици, продава се в 109 милиона копия – цифра, която в момента, в който четете тези редове, отдавна е надмината поради трагичната му смърт. Класики като Beat It, Billie Jean и едноименния Thriller (ах, този танц!) не само ще променят възприятията на музикалната индустрия, но и ще помогнат на прохождащата MTV да се сдобие с неописуема популярност. И няма как да е иначе, имайки предвид, че именно Майкъл е този, който придава
истинско значение на думата „видеоклип“
Може и последвалите албуми на звездата да не достигат гигантските продажби на Thriller, който все пак си остава най-продаваното заглавие в историята на музиката, но дискове като Bad, Dangerous и HIStory отдавна са се превърнали в попкласики. А клиповете към парчета като Thriller, Bad, Remember The Time, Smooth Criminal, Leave Me Alone, Black and White, Scream (най-скъпоструващия клип на всички времена!) и т.н. с ръка на сърцето можем да наречем шедьоври на киноизкуството. Подпомаган от режисьори като Мартин Скорсезе, Джон Ландис и Спайк Ли и актьори като Уесли Снайпс, Еди Мърфи, Маколи Кълкин, Марлон Брандо, всяко едно видео на Майкъл си е събитие. Най-показателен за влиянието му е клипът към Liberian Girl, в който са събрани всички холивудски звезди на 80-те плюс самия Стивън Спилбърг! И може да прозвучи носталгично, но, уви, в днешния ни забързан свят клипове като тези на Джако отдавна няма – за срамота както на индустрията, така и на MTV! Нещо повече – музиката му, сценичното му поведение, невероятните му танци се превърнаха в еталон за подражание, във вдъхновение за поколения нови творци от Принс през 80-те до Джъстин Тимбърлейк днес. Няма ни един поппевец в наши дни, който да не дължи частица от успеха си на Джако.
За много от феновете му у нас първата среща с Майкъл обаче си остава
филмът „Лунен пътешественик“
Да, безспорно егопроект, а и със сюжет без особен смисъл, лентата въобще не може да се нарече класика. Но благодарение на факта, че някак си бе успяла да премине желязната завеса в зората на политическите промени в България, тя определено бе нещо различно, нещо магическо, нещо невиждано за всички онези от нас, които имаха късмета да я изгледат в някой малък, сив градски киносалон. После дойде демокрацията, а с нея и немското „Браво“ и огромните плакати. Малко по-късно – и МТV. А обичта ни към Майкъл растеше с годините. После дойдоха и скандалите, подмятанията, съдебните процеси…
Днес, дни след смъртта му, Джако си остава
една от най-неразбраните звезди
Ерата на таблоидите и безпощадните папараци, захранвана от нашия нездравословен глад за клюки, превърна личността му в един от основните си обекти за наблюдение. Още през 1986 г. светът разбра, че Майкъл спи в специална кислородна камера, за да забави стареенето си – слух, който, естествено, се оказа неверен. От тук насетне какво ли не се изписа за неговата персона – като се започне от побеляващия му тен (който всъщност се дължеше на болест) до падащия му нос и постоянната загуба на тегло…
Най-големият удар върху репутацията му обаче дойде от обвиненията, че е педофил. След множество проверки разследването по случая така и не намери конкретни доказателства в подкрепа на тезата на обвинителите. Въпреки че и до днес мнозина от зложелателите му смятат, че все пак в това има голяма доза истина, далеч по-вероятно е просто някои хора да са поискали да припечелят някой долар от славата на Джако. Истината обаче е, че процесът травмира още повече и без това
лесно ранимия Майкъл
който започна да се пристрастява към болкоуспокоителни, а и медиите вече не го оставяха на мира. Последвалите бракове с дъщерята на Елвис Лиса Мари Пресли и с медицинската сестра Дебора Роу, от която певецът има две деца, до последно бяха пред обектива на камерите. През 2002 г. се ражда и третото дете на Джако, чиято майка Майкъл така и не разкрива. А дали целият този интерес към него и стресът, на който бе подложен, не доведоха до трагичното събитие на 25 юни? Въпрос, който може да си зададем следващия път, когато посегнем към поредния жълт вестник.
Деец за благотворителност, пръв приятел с Даяна Рос, Брук Шийлдс и Елизабет Тейлър, която измисля прякора му „крал на попа“… Не би ми стигнал и целият брой, за да напиша всичко за Майкъл. А и няма смисъл. От тук насетне личният му живот е без значение. Ние ще го запомним с неговото титанично присъствие в музиката и с неповторимото му творчество. И когато ни домъчнее за лунната походка, бялата ръкавица, белите чорапи, неизменното hee hee, грандиозните видеоклипове, страхотния глас, музиката на Майкъл ще ни ги припомня. Това означава някой да е с теб вечно.