Културна космогония
юли, 2013 г.
от Мариана ЯНЕВА
Храната е вездесъща. Около нейния вкус, цвят и аромат се върти целият свят. Тя е солта на живота, медът и маслото, по което ни върви, големият залък, който лапваме, за да не кажем голяма дума, хлябът и ножът, които държим, за да демонстрираме сила и власт…
Във властта на храната е да ни облагороди, ако я разбираме, почитаме и използваме като пътуване и медитация. Но също и да ни принизи и унизи, ако се нахвърляме върху нея като прасета. Храната не е за наяждане – когато ни подаде кутрето си, не бива да отхапваме ръката є. Истинската страст към храната не е мляскаща и лакома, а възпитана и елегантна.
Храната е тялото Христово, любов от висш порядък. Тя събира и солидаризира. Тя може да ни накара да я споделяме и обичаме, да се споделяме и обичаме около нея и да ликуваме.
„Ммм, колко вкусно!“ е мантра за маса, а пък готвенето – упражнение по осъзнаване (тук и сега съществува само този морков, който трябва да обеля, без да разлея чашата с мляко отляво) и самоусъвършенстване (тук и сега съществува само този морков, който трябва да обеля перфектно).
Храната обаче е и двулична – може да ни засити, но може да ни отрови, може да е трюфел, но може да е кренвирш… Към нея трябва да се отнасяме като към субстанцията (смисъла, вкуса, философията, религията) на съществуването – с любопитство, но и със сдържаност, приятелски, но и с респект. И да осъзнаем, че по-добре е да останем гладни, отколкото да ядем каквото и да е.