Tyxo.bg counter

КУПУВА ЛИ СЕ ВЪЛШЕБНАТА ПРЪЧИЦА

Купува ли се вълшебната пръчица?
 

от Вергиния КОСТАДИНОВА, режисьор

 
април, 2011 г. 

 

© Sebastian Czapnik | Dreamstime.com
 
Здравето на децата ни, разбира се, е най-голямата ценност. Елиминирали сме предвидимите опасности. В колата детето има предпазна седалка, предпазен колан и дори шлем, но все още не сме се научили да го предпазваме от агресивната медийна среда.

 
Американските педиатри и психолози алармират за този сериозен проблем в забележителния филм на Адриана Барбаро и Джеръми Ърп „Деца консуматори“ (Consuming Kids: The Commercialization of Childhood), който настоятелно ви препоръчвам.
В него се изследва как медийна реклама нанася поражения на физическото, психическото и интелектуалното развитие на подрастващото поколение. Ще ви впечатли с множеството примери и със статистиката от последните две десетилетния, на която не се дава необходимата гласност. И макар че статистиката се отнася за Америка, тя е достатъчно красноречива и плашеща за целия свят.
Нима не сте се дразнили и вие, когато констатирате, че екранът е пристрастил децата ви към чипсове, снаксове и други боклучави храни?!
Проблемът е в подхода към детето като потребител, който трябва да бъде „хванат“ и манипулиран без никакво съобразяване с особеностите на детството. Живеем под ударите на мощна рекламна индустрия за деца, чийто лозунг е: „Потребителският ембрион“ трябва да бъде овладян още от кърмаческа възраст!“ Защото… детските нужди вкарват в обращение много пари – за храна, джобни, забавления и пр.
 
но това е „малката пица“
Много „по-апетитни“ са разходите на родителя, повлиян от капризите на детето си при избора на хотел, екскурзия, марка компютър и т. н. Това е огромен паричен поток от около 700 милиарда долара годишно! Овладяването му изтласква всякакви разумни аргументи.
Етиката е неприсъща на маркетолозите, нещо повече – те се държат като педофили, които развиват усет към слабостите на децата и се възползват от тях. И как не – става въпрос за правене на пари!
Адвокати и мощни лобита парират опита на Федералната комисия по търговия децата да бъдат пощадени от рекламната агресия. Това се случва още в началото на 80-те години на миналия век в Америка – времето на Рейгън, което днес свързваме с прекомерната идеализация на пазара. В своя реч той застава зад „специалистите в медиите“ и налага схващането, че 
 
правителството не бива да бъде „бавачка“
Цялата отговорност се прехвърля на родителите. Въпреки протеста на здравни и граждански организации отпада законово възможността да се регулира като обем и съдържание маркетингът, насочен към децата. От този момент насетне започва и стремителният му растеж – за 20 години потреблението, свързано с деца, стига ръст от 852%!
Но паралелно с това и сведенията за въздействието на този маркетинг върху подрастващите стават все по-тревожни. През мобилните телефони, компютъра, телевизора – в дома, по пътя, в училище и въобще навсякъде около нас – около 3000 реклами ежедневно атакуват детето. Това е буквално 360-градусова обсада, от която няма отърваване.
Има и друга статистика, от която ще ви настръхнат косите – за последните 13 години подрастващите, страдащи от биполярно психическо разстройство, са 40 пъти повече в сравнение с предишния период.
Броят на изписаните рецепти с антидепресанти за деца са осем милиона годишно! Диагнозата разстройство на вниманието и хиперактивност е поставена на четири и половина милиона подрастващи. Въпреки това търгашеството с детството продължава и търси начин за задълбочена преработка на детската психика.
Маркетолозите измислят трикове мозъкът на детето непрекъснато „да се зарежда“ с рекламни послания.
Подменя се предназначението на любимите приказни и филмови герои – на тях са им вменени роли на емоционални изкусители, за да се купи това или онова. Но какъв е рискът от тази „подмяна“? Любимите герои, откакто свят светува, са
 
емоционалната опора на детството
защото то е трудно, пълно със страхове. Любовта към приказните персонажи дава стабилност и цялостност на детето, помага му в дългия път на порастването. „Привързването“ на тези съкровени образи към определени търговски марки с комерсиална цел превръща детето в техен неуморен потребител. Много хора вече се досещат, че това е някъде в дъното на зачестилата психическа неустойчивост, пристрастяването към консумация, затлъстяването, диабета.
Най-ранното вглеждане на детето в монитора се забелязва около 6-месечната му възраст. То вече различава движещите се предмети.
Но как подхожда в случая търговецът? За него, разбира се, е важно да растат продажбите. Той ще убеждава, че детето „развива своя мозък“, гледайки движещите се кукли на екрана, и това е „образователна DVD програма“! Истина ли е това, или добре прикрит стимул майките да залостят детето срещу екрана?
Американската академия по педиатрия решително възразява срещу изкусителното подвеждане на родителите, защото „Няма никакви данни, че деца до 2 години и половина могат да научат нещо от екран“ и „това по-скоро може да увреди способността на детето да учи“.
 
Но… годишните печалби
от този вид „образователни медии“ към 2010 г. надхвърлят 7 милиарда долара!
Привикналите към бързо движещите се и ярки образи от екрана деца трудно се съсредоточават върху домашните си. Оказва се, че и езиковият им запас е по-беден.
Такива деца трудно се впечатляват и още по-трудно се успокояват, ако са разстроени. Те имат нужда от помощта на екран, а маркетинговата индустрия ги иска точно такива! Статистиката говори за драстична промяна в навиците им.
Играещото, тичащото, щастливото с връстниците си дете е все по-голяма рядкост. Времето, което днес отделят за игра децата между 9- и 12-годишна възраст, е намаляло със зашеметяващите 94%!
Опитен психотерапевт споделя с тревога колко различно отговарят децата днес на банални въпроси като „Какъв искаш да станеш?“. Допреди 15–20 години те са се стремели към „славни“ професии – летци, проектанти и пр. Сега все по-често се чува:
 
„Искам да стана богат“
Рекламират се не просто марки, рекламират се стойности. Не се акцентира върху качествата на стоката, а че „Ако не я притежаваш, ти си никой, ти не се уважаваш! Ти си това, което притежаваш!“. Нагласата е: „Става дума само за мен. Трябва да го имам, дай ми го!“ Изумени наблюдаваме от екрана лекция на инструктор, който заявява: „Антисоциалното поведение в името на продукта е нещо добро!“
На това му се казва „мечешка услуга“, защото не е добре удовлетворението и щастието да се бъркат с притежанието.
Комерсиалната мелница убива въображението. Гледаме рекламата на най-новата механична играчка. Тя е безупречна – сама се движи, говори, обръща се. Хубава е, желана е истерично, но и цената є е хубава. Детето я получава и престава да сглобява, разглобява, боядисва, мисли… Малко по-късно то вече играе с някой медиен продукт, като просто подражава на видяното. Неговото въображение и досегашен опит не участват, то е по-малко творец, защото няма стимул да си измисли и подреди един свой собствен свят. То не измисля собствени истории, а просто „връща“ това, което е видяло в продукта. То е убедено, че истинската игра е извън него, тази, която трябва да се купи.

Попило е посланието, че не може да играе на Хари Потър, ако не му закупят „истинската“ вълшебна пръчица.
Но истинска е само онази, която ще твори чудесата с помощта на неговото въображение.
Мощната медийна индустрия
 
възпитава свръхпотребители
Няма как да направим детството наистина здравословно без намесата на правителството, без подходяща регулация и контрол. Родителите не могат да се справят сами, защото на всеки петнадесет минути всеки следващ клип подкопава авторитета им. Трябва да гледаме на това като на проблем с правата – правото на децата да растат и правото на родителите да ги отглеждат без манипулацията в името на корпоративни интереси. Тук не става дума просто за продажбата на продукти и услуги. Ако сме загрижени за човешкия дух и човешките взаимоотношения, трябва да се погрижим за този проблем. 

Публикувано в Деца
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ