КУПУВА ЛИ СЕ ВЪЛШЕБНАТА ПРЪЧИЦА

 

 

април, 2011 г. 

Американските педиатри и психолози алармират за този сериозен проблем в забележителния филм на Адриана Барбаро и Джеръми Ърп „Деца консуматори“ (Consuming Kids: The Commercialization of Childhood), който настоятелно ви препоръчвам.

В него се изследва как медийна реклама нанася поражения на физическото, психическото и интелектуалното развитие на подрастващото поколение. Ще ви впечатли с множеството примери и със статистиката от последните две десетилетния, на която не се дава необходимата гласност. И макар че статистиката се отнася за Америка, тя е достатъчно красноречива и плашеща за целия свят.

Проблемът е в подхода към детето като потребител, който трябва да бъде „хванат“ и манипулиран без никакво съобразяване с особеностите на детството. Живеем под ударите на мощна рекламна индустрия за деца, чийто лозунг е: „Потребителският ембрион“ трябва да бъде овладян още от кърмаческа възраст!“ Защото… детските нужди вкарват в обращение много пари – за храна, джобни, забавления и пр.

 

Много „по-апетитни“ са разходите на родителя, повлиян от капризите на детето си при избора на хотел, екскурзия, марка компютър и т. н. Това е огромен паричен поток от около 700 милиарда долара годишно! Овладяването му изтласква всякакви разумни аргументи.

Адвокати и мощни лобита парират опита на Федералната комисия по търговия децата да бъдат пощадени от рекламната агресия. Това се случва още в началото на 80-те години на миналия век в Америка – времето на Рейгън, което днес свързваме с прекомерната идеализация на пазара. В своя реч той застава зад „специалистите в медиите“ и налага схващането, че 

 

Цялата отговорност се прехвърля на родителите. Въпреки протеста на здравни и граждански организации отпада законово възможността да се регулира като обем и съдържание маркетингът, насочен към децата. От този момент насетне започва и стремителният му растеж – за 20 години потреблението, свързано с деца, стига ръст от 852%!

Но паралелно с това и сведенията за въздействието на този маркетинг върху подрастващите стават все по-тревожни. През мобилните телефони, компютъра, телевизора – в дома, по пътя, в училище и въобще навсякъде около нас – около 3000 реклами ежедневно атакуват детето. Това е буквално 360-градусова обсада, от която няма отърваване.

Броят на изписаните рецепти с антидепресанти за деца са осем милиона годишно! Диагнозата разстройство на вниманието и хиперактивност е поставена на четири и половина милиона подрастващи. Въпреки това търгашеството с детството продължава и търси начин за задълбочена преработка на детската психика.

Подменя се предназначението на любимите приказни и филмови герои – на тях са им вменени роли на емоционални изкусители, за да се купи това или онова. Но какъв е рискът от тази „подмяна“? Любимите герои, откакто свят светува, са

 

защото то е трудно, пълно със страхове. Любовта към приказните персонажи дава стабилност и цялостност на детето, помага му в дългия път на порастването. „Привързването“ на тези съкровени образи към определени търговски марки с комерсиална цел превръща детето в техен неуморен потребител. Много хора вече се досещат, че това е някъде в дъното на зачестилата психическа неустойчивост, пристрастяването към консумация, затлъстяването, диабета.

Но как подхожда в случая търговецът? За него, разбира се, е важно да растат продажбите. Той ще убеждава, че детето „развива своя мозък“, гледайки движещите се кукли на екрана, и това е „образователна DVD програма“! Истина ли е това, или добре прикрит стимул майките да залостят детето срещу екрана?

Американската академия по педиатрия решително възразява срещу изкусителното подвеждане на родителите, защото „Няма никакви данни, че деца до 2 години и половина могат да научат нещо от екран“ и „това по-скоро може да увреди способността на детето да учи“.

 

от този вид „образователни медии“ към 2010 г. надхвърлят 7 милиарда долара!

Такива деца трудно се впечатляват и още по-трудно се успокояват, ако са разстроени. Те имат нужда от помощта на екран, а маркетинговата индустрия ги иска точно такива! Статистиката говори за драстична промяна в навиците им.

Опитен психотерапевт споделя с тревога колко различно отговарят децата днес на банални въпроси като „Какъв искаш да станеш?“. Допреди 15–20 години те са се стремели към „славни“ професии – летци, проектанти и пр. Сега все по-често се чува:

 

Рекламират се не просто марки, рекламират се стойности. Не се акцентира върху качествата на стоката, а че „Ако не я притежаваш, ти си никой, ти не се уважаваш! Ти си това, което притежаваш!“. Нагласата е: „Става дума само за мен. Трябва да го имам, дай ми го!“ Изумени наблюдаваме от екрана лекция на инструктор, който заявява: „Антисоциалното поведение в името на продукта е нещо добро!“

Комерсиалната мелница убива въображението. Гледаме рекламата на най-новата механична играчка. Тя е безупречна – сама се движи, говори, обръща се. Хубава е, желана е истерично, но и цената є е хубава. Детето я получава и престава да сглобява, разглобява, боядисва, мисли… Малко по-късно то вече играе с някой медиен продукт, като просто подражава на видяното. Неговото въображение и досегашен опит не участват, то е по-малко творец, защото няма стимул да си измисли и подреди един свой собствен свят. То не измисля собствени истории, а просто „връща“ това, което е видяло в продукта. То е убедено, че истинската игра е извън него, тази, която трябва да се купи.