Лаф и кош

Факт е, че жените говорят много, но зад популярността на тази тяхна особеност остава скрито друго дамско изкушение – да си записват. Жените са склонни да си записват всякакви неща. Ето вижте:

 „Американците показват на европейските си колеги, че баскетболът не е само грухане тяло в тяло, а трябва се играе красиво и атрактивно.“

 „Личностите правят спорта, а не президентите на федерациите.“

Фонът на тези записки е олимпийският мъжки турнир по баскетбол. Баскетболът е един от спортовете, при които в Пекин бяхме представени само с коментар.

Следващите редове ще ви покажат, че съм гледала и слушала много внимателно баскетбол през работно време. Ако таймаутът е измислен, за да спре устрема на противника в спортните игри, то олимпиадата е измислена, за да пречи на работата. Дали?

Докато се играеха тези срещи, аз всъщност попълвах лексикона на новата рубрика на „Бела“. В моето записване попадаха и изречения, които съвсем не са оригинални, например „Фал и кош“. Но репликата „Фал и кош“ ми се отблагодари, защото, прочетена „със завъртане“, тя звучи така: „Лаф и кош“. И ей така, на шега, на игра и на работа забелязах, че от всичко това може да излезе текст и че точно такъв беше ритъмът на коментиране на мъжкия баскетболен турнир. Лаф и кош. Лаф и кош. Лаф и кош.

Записването, преписването и въобще писането са много емоционални и женски действия. Към тях се прибавя и сортирането, което при мен изглежда така.

 „Земетръсна забивка.“

 „Така се играе, без да те е страх от нищо.“

 „Можеше да има крачки, добре че не ги свириха. Ето това е съдийството. Оставяне на една свободна игра, мачът е ясен.“

 „Лекичко, бавничко, методичничко успяха да поведат американците.“

 „Гърците ще се опитат да паднат прави. Те го заслужават определено.“

 „Ето го този кош, който до края на мача ще се чудим кой го е вкарал (на повторение).“

 „Хайде да видим ще скрои ли някой костюм на американците и дали костюмът ще бъде дървен.“

Коментарът на спортните състезания е измислен, за да помага на зрителите да гледат. Той е и допускане на зрителя в някаква по-лична територия не само на състезанието, но и на този, който го коментира. Това допускане много се харесва на жените, толкова им се харесва, че направо влизат в тази територия и започват да си записват. Спортният коментар със сигурност не е измислен, за да бъде свалян на хартия, но кой, ако не жените, да го… пропеят отново? Тези своеобразни втори петли на коментара бяха и първа моя работа по време на олимпиадата. Поривът да си записваш може да възникне само когато коментаторът не е безсилен, коментарът не е скучен и нищо от това, което чуваш, не те дразни.

Коментаторите могат да те подразнят, когато повтарят едни и същи реплики, които за рекордно кратко време се превръщат в техни запазени дразнещи речеви тикове. Безсилни са, когато използват метафори и сравнения, които са стари и евтини като бианабол. Скучни са, когато по няколко пъти припомнят как съперниците са стигнали до финала, като го правят по-бавно, отколкото съперниците са стигнали до финала и отколкото една жена може да си го запише.

Впрочем, ако си мислите, че не съм прочела наобратно „кош“, лъжете се, но аз го чета като „кеф“. А ако не сте гледали и слушали олимпийския мъжки баскетболен турнир и сега се чудите какъв е този инкубатор за кефещи реплики и къде изобщо бяхте, веднага ви казвам. Влязохме в нещо като къща от кедър. Лафовете и точките са на Камен Алипиев-Кедъра.